/Поглед.инфо/ Въпреки санкциите Русия намери нов купувач за петрола и нефтопродуктите си. Постигнати са концептуални споразумения с Пакистан. Русия вече има трима големи купувачи - Китай, Индия и Турция. Засилената конкуренция между купувачите обаче ще помогне за намаляване на отстъпката за руски въглеводороди. Пакистан също може да представлява интерес за Русия по отношение на тръбопроводните доставки на руски газ. Как точно?

Докато германската „дъщеря“ на „Северен поток“ е ликвидирана, Русия преговаря с нов купувач на нейните енергийни ресурси. Русия и Пакистан се споразумяха концептуално за доставките на петрол и започнаха нов кръг от конфигуриране на газопровода „Пакистански поток“. Това стана след тридневно заседание на руско-пакистанската междуправителствена комисия, председателствана от руския енергиен министър Николай Шулгинов и пакистанския федерален министър на икономиката Аяз Садик.

Споразумението за доставка на петрол и петролни продукти е отложено до март 2023 г., включително за да се изчака до 5 февруари, когато влиза в сила ембаргото върху петролните продукти. След това споразуменията за нефтопродукти ще бъдат добавени към споразуменията за петрола. Русия може да осигури до 35% от целия внос на петрол в страната, което съответства на около 3,4 милиона тона годишно, каза пакистанският министър на енергетиката Малик. Плащането ще бъде извършено в пакистански рупии, каза той. Междувременно Русия и Пакистан гледат на бартера като на бизнес възможност, каза Шулгинов.

„За Русия сега всички нови пазари за продажби са важни. Сега имаме трима големи купувача: Китай, Индия и Турция. Естествено, те ще искат голяма отстъпка. Колкото повече пазари имаме за петрол, толкова повече конкуренция - и толкова по-малко ще даваме отстъпки. Освен това ще можем да пласираме повече петрол, който преди това изнасяхме за ЕС“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

„Друг е въпросът при какви условия Русия ще търгува с Пакистан, защото на правителствено ниво се говореше за възможност за бартерни сделки. Но на този етап, особено при нефтопродуктите, бихме се задоволили с приемливо бартерно съотношение“, допълва експертът.

Основният проблем е недостигът на танкери за превоз, особено за превоз на петролни продукти, където лоялен флот е още по-трудно да се събере. Затова експертът не изключва в тази схема да бъде въвлечен и Иран.

„За да се достави петрол в Пакистан по море, ще са необходими свободни танкери от пристанищата на Ленинградска област Уст-Луга и Приморск или от Новоросийск. Но ако сме намерили свободен кораб за транспортиране, тогава защо да не изпратим този петрол до Индия? А за доставки до Пакистан Русия може да обмисли транзит по суша, по железопътен транспорт през Иран“, казва експертът.

Конфигурацията на такива консумативи може да бъде различна.

„Например Русия може да доставя дизелово гориво през Каспийско море на север от Иран, който сам ще го консумира, и да изпрати подобни количества иранско дизелово гориво в Пакистан. Възможни са подобни обменни или суапови сделки. Това могат да бъдат бартерни сделки както с Иран, така и с Пакистан в замяна на някои продукти, които сега се търсят, например от отбранителен характер“, твърди Юшков.

Няма достатъчно танкери за транспортиране на нашите въглеводороди. Ето защо, ако има възможност да се спестят танкери и да се доставят петрол и петролни продукти в Пакистан по някакъв друг начин, тогава е по-добре да се използва тази възможност.

Друга потенциално интересна доставка може да бъде организирана за Пакистан - втечнен нефтен газ (ВНГ), който се използва като автомобилно гориво. Пропан-бутанът се класифицира като нефтен продукт, подобно на дизела с мазута, и подлежи на санкции от ЕС. „И Пакистан е известен с това, че има много голям флот танкери. Иран и Пакистан са сред световните лидери в оборудването за газови двигатели. Може би Русия ще доставя втечнен петролен газ на Пакистан“, каза Юшков.

Що се отнася до сътрудничеството в газовия сектор, страните взеха твърдо решение миналата година да изградят „Пакистанския поток“, който беше отложен от 2016 г. Не става въпрос за доставка на руски газ, а за участието на Русия като изпълнител в изграждането на газопровод в Пакистан за доставка на газ от южната част на страната, където са разположени ВПГ терминалите, до северната част на страната за големите индустриални потребители.

„Доставките на ВПГ за Пакистан не са от значение за нас. Не е необходимо да търсим нови пазари за втечнен природен газ, както в ситуацията с нефта и нефтопродуктите. Можем да продължим да доставяме руски в Европа, това не е забранено. През 2022 г. почти всички обеми на „Ямал“ бяха изпратени в Европа. Освен това можем да го изпратим до Азия“, казва експерт от Фонда за национална енергийна сигурност.

Но ние можем да спечелим пари от изграждането на газопровода и натоварването на нашата индустрия. Освен това Пакистан ще може да отклони катарския ВПГ от европейския пазар.

Не е изключено обаче газовият завой на Русия от Запад на Изток в крайна сметка да се превърне в завой към Централна Азия. Русия може да се присъедини към газопровода ТАПИ - Туркменистан, Азербайджан, Пакистан, Индия.

„Това е по-слабо развит проект, но е красива идея. Русия може да предложи на Туркменистан да вкара руски газ в тръбата. В замяна Русия ще гарантира сигурността на афганистанския участък от газопровода и ще поеме част от инвестицията в самото строителство. Сигурността е проблемът, поради който газопроводът ТАПИ все още не е построен“, смята Игор Юшков.

Недостатъкът на този проект е дългото транспортно трасе, от друга страна, Русия не трябва да инвестира в разработването на находища, както и в газопроводи, които всъщност съществуват от Ямало-Ненецкия автономен окръг, където основното производство се провежда до границата с Туркменистан и по-нататък до границата с Афганистан. Тоест, остава всъщност да се построи афганистанската част, след това пакистанската, за да стигнем до Индия.

„Проблемът е, че няма търговски договор нито с Индия, нито с Пакистан. Обикновено първо се продава газ, а след това се започва добив и изграждане на газопроводи. Следователно ние не строим „Силата на Сибир-2“, докато не продадем газ на Китай. Въпреки това, дори и да не осъществим този проект, важно е да го обсъдим и да демонстрираме готовност да го реализираме от гледна точка на договарянето с Китай. Защото Китай явно седи и чака, докато „Газпром“ дойде при него, за да отстъпи. Пекин вярва, че колкото по-лоши са нещата за „Газпром“ в Европа, толкова по-сговорчив ще бъде по отношение на цените, а тук се очертава алтернатива с Пакистан и Индия“, заключава източникът.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com