/Поглед.инфо/ Онзи ден, в рамките на Руския ден на малките атомни електроцентрали (AСMM), структурното подразделение на Росатом, Rosatom Overseas и представители на Република Армения подписаха меморандум за сътрудничество. Документът предполага проучване на възможностите за изграждане на няколко руски ядрени реактора с малка мощност на територията на Армения.

Историята на единствената атомна електроцентрала в републиката в Мецамор отразява напълно историята на Армения както като част от Съветския съюз, така и в периода на последвалата независимост. Ако говорим за днешния ден, то тук старата АЕЦ не е просто индустриално съоръжение, а ключът към стабилно бъдеще. Но нека вървим по реда на нещата.

В края на 60-те години на миналия век в Арменската ССР, където центърът провеждаше политика на бърза индустриализация, възникна очевиден недостиг на енергия. Бяха разгледани различни варианти за решаване на проблема, но след моделирането и изчисляването на осигуряването на енергопроизводството на базата на природен газ и въглища, беше решено да се спрем на идеята за изграждане на атомна електроцентрала.

Процесът протича бързо, ресорното министерство получава първата си задача през лятото на 1967 г., а още през август 1969 г. Министерският съвет на СССР одобрява проекта за изграждане на първия етап на Арменската АЕЦ с два енергоблока ВВЕР-440. Както се оказа малко по-късно, първият етап се превърна и в последен.

Съветските специалисти бяха добре запознати със сложността на проекта, главно поради потенциално застрашаващата сеизмичност на региона и затова повече от петдесет проектантски и изследователски организации, включително "Уралмаш", "Ижорски заводи", "ЗИО-Подолск" и много други се надпреварваха в създаването на прроекта. Първият реактор стартира през 1976 г., а вторият през 1980 г., като и двата са оборудвани с модерни технологии за безопасност, например грунтови хидравлични амортисьори под корпусите на атомната електроцентрала.

Но всичко беше съсипано от чисто човешкия фактор.

През декември 1988 г. в Спитак се случи ужасно земетресение, което на практика изтри града от лицето на земята, загинаха повече от двадесет хиляди души, десетки хиляди останаха без подслон, светлина и питейна вода. В района на Мецамор приборите регистрират трусове с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер и въпреки че атомната електроцентрала е проектирана да издържи на земетресение с магнитуд до 9,5, много работници от централата избягаха в паника от работните си места.

Арменската атомна електроцентрала преживя нормално природното бедствие и си остана напълно работеща, но под натиска на общественото мнение, допълнено от радиофобията, причинена от скорошната авария в Чернобил, Министерският съвет реши да спре станцията. И двата енергоблока бяха спрени, а строителството на следващите два беше замразено.

И тогава дойде новото време. Конкретно в Армения ситуацията с енергийните доставки стана толкова трудна, че в началото на 90-те години беше често срещана ситуацията, когато населението имаше достъп до електричество само за един час на ден.

Ереван, нямайки други алтернативи, се върна към идеята за рестартиране на атомната електроцентрала, но внезапно се оказа, че корпусът на един от реакторите е бил разрязан, уж за извършване на дефектоскопия, но разрезът е направен така, че не е възможно възстановяването на целостта на корпуса.

В резултат на това различното налично оборудване на първия енергоблок най-накрая беше нарязано и предадено за скрап. Всъщност, подобни процеси през 90-те години бяха обичайни за всяка постсъветска република.

Въпреки това, в резултат на технически одит, извършен от МААЕ, се потвърди фактът, че вторият реактор след шест години и половина неактивност си остава напълно работоспособна и отговаря на всички актуални изисквания за безопасност. През 1995 г. единственият останал в строя реактор ВВЕР-440, беше върнат в експлоатация и дори при планираното намаляване на номиналната мощност до 92 процента, „старчето“ успява да произведе близо 40 процента от цялата електроенергия на Армения.

Създадената ситуация оцелява и до днес, въпреки че тук трябва да се отбележи, че през последните тридесет години колективният Запад се опитва с всички сили да убеди Ереван да затвори единствения си сериозен източник на енергия.

В чуждестранните медии арменската атомна електроцентрала неизменно се представя като стара и опасна съветска технология, а самият град на атомните енергетици Мецамор - като депресивно място, от което населението бяга.

За да завършим картината, добавяме още един факт. През 2019 г. се проведе официална среща на правителството на Армения и представители на блока НАТО, а въпрос номер едно в дневния ред беше затварянето на многострадалната атомна електроцентрала и никой дори не скри, че това искане е насочено главно за отслабване на руското влияние в региона.

Отделно парти в тази игра изигра тандемът Азербайджан-Турция. През лятото на 2020 г. говорителят на Министерството на отбраната на Азербайджан директно каза, че в случай на ескалация на конфликта в Нагорни Карабах, Баку си запазва правото да нанесе удари по ключови арменски инфраструктурни съоръжения, включително Мецамор. Както знаем, конфликтът в Карабах все пак избухна, но за щастие не се стигна до атомна катастрофа, причинена от ръцете на човека.

Годината е 2022 г. и Армения, освен политически и териториални проблеми, отново потъва все по-дълбоко в енергийна криза. Руската корпорация Росатом, която осигурява пълния жизнен цикъл на арменската АЕЦ, удължи живота на този единствен реактор до 2026 г., но всички заинтересовани страни са напълно наясно, че животът на ВВЕР-440 не е безкраен и Армения може да загуби 40 процента на своята електрогенерация през следващите години. След като не получи последователно предложения от Съединените щати и Европейския съюз, Армения се обърна към Русия, което несъмнено беше улеснено от успешното завършване на проекта в беларуския Остравец.

Информацията за разширяването на ядрените мощности на Армения все още е оскъдна. Известно е, че на площадката на същия Мецамор се планира изграждането на новите реактори с ниска мощност, което е напълно логично, защото площадката е доказала относителната си сеизмична устойчивост.

Съобщава се също, че се планира използването на руските реактори РИТМ-200Н с електрическа мощност 55 и топлинна мощност 175 мегавата като основен работен блок. Изборът е много необичаен, като се има предвид, че водо-водния реактор РИТМ, с уранов диоксид като гориво, първоначално е разработен и използван като основен силов агрегат на ледоразбивачите и атомните бойни подводници.

Например, този реактор вече е инсталиран на ледоразбивачите по проект 22220 "Арктика" и "Сибир", а успешното изграждане на плаващата атомна електроцентрала "Академик Ломоносов" дава възможност да се планира използването на такива реактори в бъдещи плаващи атомни електроцентрали.

Подозираме, че изборът на централата съвсем не е случаен. Първо, малките реактори са относително евтини, икономични, безопасни за околната среда и се изграждат за доста по-кратко време. Второ, (и това, според нас, е основната причина, от която се ръководи Армения), с такова решение е възможно постепенно увеличаване на производствените мощности.

Ако си позволим свободна аналогия, това е като да отидем на пазара. Купувачът може да вземе част от стоките, които представляват интерес за него само за опитване, без да харчи много пари (които малка Армения обективно няма), за да се увери в качеството на закупената услуга.

Изграждането на двойка РИТМ-200Н, където индексът "H" означава "наземен", ще направи възможно увеличаването на дела на ядреното производство до повече от половината от целия национален енергиен баланс за сравнително малко пари. В случай на успешна реализация, след пет години ще бъде възможно безопасно да се планира извеждането от експлоатация на ВВЕР-440, пре това без риск от срив на електроенергийната система и връщане към тъмните 90-те години.

Не трябва да забравяме и чисто икономическата страна.

Армения, въпреки че няма обща граница с Русия, заема ключова географска позиция. Въпросът за изграждането на енергиен мост към Близкия изток се повдига от много години. Проектът включва изграждането на магистрала по маршрута Русия-Грузия-Армения-Иран.

Ислямската република, която е под строги санкции на САЩ от не една година, изпитва сериозен енергиен глад. От 2020 г., със собствен инсталиран производствен капацитет от 54 гигавата, Техеран се нуждае от поне 12 гигавата внос, за да поддържа енергийния си баланс.

Иран отдавна прилага програмата "газ в замяна на електричество", като предлага три кубически метра природен газ срещу всеки доставен киловат. Това се използва например от Азербайджан, който вече е инсталирал четири постояннотокови вложки на границата и непрекъснато изпраща електричество до съседите си.

Перспективите в тази посока бяха потвърдени и на неотдавнашната среща на президентите на Русия и Иран. Ибрахим Раиси в Москва, наред с другите неща, предложи да се увеличат усилията за организиране на енергийни мостове Русия-Грузия-Армения-Иран и Русия-Азербайджан-Иран, освен това беше направено предложение за синхронизиране на енергийните системи на всички страни по предложеното трасе.

Както виждате, руските ядрени технологии са не само елемент на геополитическо влияние и гаранция за мир, но и много добър източник на валутни приходи за държавния бюджет.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели