/Поглед.инфо/ Планът на Сталин за създаване на недоларов общ пазар на социалистическите и развиващите се страни

Сътрудничеството на СССР със Съединените щати и техните съюзници, което се развива по време на Втората световна война, приключва през 1946 г., когато започва ерата на Студената война на Запада срещу СССР, която продължава 45 години и завършва през 1991 г. със разпадането на Съветския съюз.

Една от важните области на Студената война беше икономическата. Западът изоставаше от Съветския съюз по отношение на темповете на следвоенно икономическо възстановяване, а икономическата война срещу СССР се състоеше в налагане на изтощителна надпревара във въоръжаването на Съветския съюз, организиране на търговски и кредитни блокади, провеждане на специални саботажни операции за подкопаване икономиката, забивайки клинове в търговско-икономическите отношения на СССР с други държави.

Съветският съюз в икономическата война със Запада заема не само отбранителна, но и нападателна позиция. През 1949 г. по инициатива на Москва е създаден Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ). На първия етап в него влизат Албания, България, Унгария, Полша, Румъния, СССР и Чехословакия. Статут на наблюдател беше даден на КНР, а по-късно и на КНДР.

През 1950 г. ГДР се присъединява към СИВ. По-късно членове на организацията стават Монголия, Куба, Северен Виетнам. През 70-те и 80-те години на миналия век редица развиващи се страни и дори Финландия бяха приети за наблюдатели в СИВ.

Друга значима международна икономическа инициатива на Съветския съюз е Московската международна икономическа конференция, която се проведе точно преди 70 години.

Кръглата дата дава повод да си припомним някои подробности от това събитие.

Предложението на Москва за свикване на такава среща беше подкрепено не само от развиващите се страни, но и от редица европейски държави – Швеция, Австрия, Финландия, Ирландия, Исландия, които се опасяват от засилването на американския диктат над Европа („план Маршал“) и изразиха готовност да изпратят на срещата своите министри по външна търговия или външни работи.

През есента на 1951 г. страните-членки на СИВ и Китай обявиха необходимостта от провеждане на среща, целяща да даде тласък на тясното сътрудничество между всички страни, които не са съгласни с американския диктат в областта на търговията и международните финансово-кредитни отношения. Както се отбелязва в съвместното изявление, „ новите колонизатори, първо, ще се изправят един срещу друг, и второ, ще ги подложат на всякаква форма на агресия и дискриминация... “.

Подготовката на икономическата среща се ръководи лично от председателя на Министерския съвет на СССР Сталин .

Вашингтон се опита да блокира срещата. Срещата беше заклеймена като акт на съветската външнополитическа пропаганда, но се състоя и се състоя в Москва на 3-12 април 1952 г. В работата й участваха 49 държави, представени от 680 служители, предприемачи и експерти.

От несоциалистическите страни най-представителни бяха делегациите на Индия (28 души), Аржентина и Индонезия (по 15 души). В този форум участваха и много капиталистически страни: Великобритания, Франция, Италия, Дания, Норвегия, Канада, Турция, Германия, Япония, страните от Бенелюкс, Бразилия, Саудитска Арабия, Австралия, Либерия.

По време на срещата и до края на април 1952 г. в Москва са подписани над 60 търговски, инвестиционни и научно-технически споразумения – междудържавни и междуфирмени за срок от 3 до 5 години, включително 19 споразумения с участието на СССР.

Основните принципи на тези документи са: взаимно максимално облагодетелствано третиране в търговията, кредитите, инвестициите, научно-техническото сътрудничество; митнически и ценови преференции за развиващите се държави или техните отделни стоки; хармонизиране на политиката в международните икономически организации и на световния пазар; по-широко използване на бартер и клиринг; взаимно договаряне на цените на световния пазар; използване на алтернативни валути спрямо щатския долар.

Тонът на конференцията беше зададен от СССР и други страни-членки на СИВ. Те предложиха създаването на общ пазар за стоки, услуги и капиталови инвестиции на социалистическите и развиващите се страни като противотежест на търговско-икономическия и финансов диктат на Съединените щати. Такъв пазар трябваше да се справя без участието на щатския долар.

Така преди 70 години в Москва беше даден тласък за формирането на общ бездоларов пазар на социалистическите и развиващите се страни. В чужбина често го наричаха сталинисткия план. Поддръжници на сталинисткия план имаше дори във Великобритания. Ето едно от посланията от онова време:

„Дружество, наречено Международно акционерно дружество на търговците, беше създадено в Лондон за изпълнение на търговските споразумения, сключени от британските делегати на Международната икономическа конференция, проведена в Москва през април 1952 г. “

Първият председател на това дружество е лорд Бойд Ор , който води английската делегация на Международната икономическа конференция. Акционерното дружество заяви, че целта му е "да се насърчават ... и улесняват изпълнението на търговските споразумения, сключени във връзка с Международната икономическа конференция в Москва, проведена през 1952 г., и всички подобни споразумения в бъдеще. Всички приходи и имущество на това общество ще бъдат използвани изключително за тези цели .”

Според архивните материали Сталин е имал грандиозен план за създаване на нов световен икономически ред на цялата планета, с изключение на Съединените щати и техните най-близки съюзници („колективния Запад“). Нещо като трансконтинентален "общ пазар", чието ядро ще бъде СИВ, начело със Съветския съюз.

Следващите международни икономически срещи Сталин планира да проведе в други страни, използвайки платформите на ООН. На 23 февруари – 4 март 1953 г. в Манила се провежда конференция на Икономическата комисия на ООН за Азия и Далечния Изток (ECADV). Конференцията е свикана по инициатива на СССР, подкрепена от Китай, Монголия, Индия, Иран, Индонезия, Бирма и Северен Виетнам.

На конференцията присъстваха делегации от 20 държави. Всички участници подкрепиха предложението на Москва за създаване на режим на свободна търговия в Азия и Тихия океан. Подкрепена беше и идеята за въвеждане на система от междудържавни разплащания в национални парични единици. На срещата в Манила повече от десет държави подписаха търговски или инвестиционни договори със СССР.

Според съобщенията, два или три дни преди смъртта си, Сталин получава подробен доклад за обещаващите резултати от срещата в Манила.

През 1953 г. под егидата на Москва е планирано провеждането на междудържавни регионални форуми, подобно на Манила, в Техеран, Адис Абеба, Буенос Айрес. И дори в Хелзинки. Тези срещи обаче не се състояха. Смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. попречи на това. След това никой в Кремъл не си спомняше за инициативите на Сталин.

А. Чичкин в книгата "Забравена идея без давност" пише : "След 1953 г. властите на СССР и повечето други страни от СИВ постепенно се „отклоняват“ от външноикономическата идеология от 1952 г., предпочитайки почти изключително двустранно икономическо и политическо сътрудничество с развиващите се страни, като в него преобладават политически и идеологически фактори. Освен това от средата на 60-те години на миналия век СССР започна да доставя на Запада евтина енергия и промишлени суровини, което всъщност архивира тази идея .

Бих искал да разгледам въпроса за дедоларизацията на външноикономическата сфера, който беше един от ключовите въпроси на конференцията в Москва през 1952 г. Още в навечерието на тази среща някои икономисти и политици от страните от СИВ говореха, че съветската рубла може и трябва да стане алтернатива на долара и другите западни валути във взаимната търговия на страните членки на СИВ.

Освен това през 1950 г. правителството на СССР решава да обвърже съветската рубла със златото (установяване на фиксиран златен паритет); преди това, от 1937 г., обменният курс на съветската рубла беше фиксиран към щатския долар (а по-рано към френския франк). В същото време правителственото постановление косвено (чрез златния паритет на рублата) значително повиши обменния курс на нашата валута спрямо щатския долар. Несъмнено тази резолюция увеличи авторитета на съветската рубла.

Съгласно принципите на държавния валутен монопол (окончателно установен през 30-те години на миналия век) съветската рубла може да циркулира само в страната и не е предназначена за международни плащания. Затова Сталин учтиво отхвърли предложенията на нашите партньори за използване на съветската рубла като инструмент за международни разплащания.

На срещата беше изразена и идеята за въвеждане на междудържавна валута за сетълмент. Като се има предвид, че Съветският съюз е инициатор за създаването на алтернатива на доларовата зона на трансконтиненталния „общ пазар“, някои участници предложиха да превърне съветската рубла в междудържавна валута за сетълмент на такъв „общ пазар“, обменният курс на който беше прехвърлен на златна основа две години по-рано.

През 1951 г. на среща на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на СИВ, Китай и Монголия в Москва, Сталин заявява: „ След като прехвърлим парите си на златна основа, ще може да се говори за международния златен еквивалент на парите в нашите взаимни разплащания. За да направим това, ще създадем специална международна комисия ... ”

Тук Сталин даде да се разбере, че не става дума за златната рубла (като валута на класическия златен стандарт, например, златната рубла, създадена от паричната реформа на С. Вите през 1897 г.). И не каза, че рублата със златен паритет ще се използва при взаимни разплащания. Сталин говори за "международния златен еквивалент на парите ", тоест някаква специална парична единица, която е предназначена за международни разплащания.

Комисията е създадена, а нейните членове са: Ракоси (лидер на Унгария през 1948-1956), Готвалд (лидер на Чехословакия през 1948-53), Гротевол (лидер на ГДР през 1949-62) и Джоу Енлай (Китай). А на конференцията в Москва съветската делегация говори за необходимостта от създаване на специална парична единица, която да се използва изключително за разплащания между страните от СИВ и вероятно в рамките на по-широка интеграционна група.

Интересни са мемоарите на Максим Сабуров , тогавашния ръководител на Държавния комитет по планиране на СССР, за напредъка на работата на тази комисия: „Специалисти от социалистическите страни още през 1952-53 г. представиха 5 варианта за прехвърляне на взаимни разплащания между тези държави към валута със съдържание на злато, която не е обвързана с долара. Планирано е да се въведе от 1955 г. или от 60-те години на миналия век.

Първоначално Сталин настояваше за 1955 г., но успяхме да го убедим, че първо трябва да постигнем постоянен растеж на националните икономики и покупателната способност на националните пари, да обединим същността на социално-икономическото планиране в социалистическите страни и едва след това да въведем такава валута.

Сталин през февруари 1953 г., половин месец преди смъртта си, се съгласи с крайния срок – но не по-късно от 1957 г., до 40-годишнината на октомври. Той се страхуваше, че след него този проект ще бъде „погребан“. И всъщност така се случи след това... "

Н.С. Хрушчов , след като дойде на власт, даде да се разбере, че идеята за междудържавна валута със златен паритет е ненавременна и върна рублата към долара.

Въпреки това животът спешно поиска създаването на междудържавна валута за разплащания между страните-членки на СИВ. И такава валута беше създадена, след като получи името "преводна рубла". Пусната е в обращение на 1 януари 1964 г., почти 12 години след Московската икономическа конференция.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?