/Поглед.инфо/ В навечерието на изборите особено "умни" личности заявиха, че "Сибирският проект", изложен от Сергей Шойгу, не е нищо повече от набор от популистки тези. Твърди се, че след изборите всички ще забравят за него.

Сега обаче става очевидно, че “Сибирският проект” не е просто план за развитието на Сибир, а началото на огромни промени. Сибирският проект е план за освобождаване на Русия от идеологията на либерализма и глобализма. Преформатиране на страната ни чрез национализация на елитите.

След изборите започнаха да се появяват нови подробности за "Сибирския проект". Статия на съветника на министъра на отбраната Андрей Илницки е публикувана в "Парламентарная газета". Илницки е може би основният идеолог на Министерството на отбраната. В материала той точно и ясно определя приоритетите на сибирския проект. Нека се обърнем към някои цитати.

Формираната сега стратегия за концентрация на ресурсите в мегаполиси, наложена на Русия отвън, противоречи на нейния цивилизационен код и поставя инфраструктурна и геополитическа бомба за нашето бъдеще. От територията на шестнадесет мегаполиса и огромни празни пространства Русия трябва да се превърне в равномерно населена и добре уредена държава.”

Една от основните идеи на глобалистите е да стегнат населението на Русия в 15-16 мегаполиса. За съжаление, системните либерали сега успешно прилагат тази концепция, фокусирайки се върху развитието на т. нар. агломерации.

Често обръщаме внимание на либералните политики на Централната банка и Министерството на финансите. През последните години държавниците наистина успяха да променят вектора на икономическото развитие на страната.

Зад тези моменти обаче въпросът за пространственото развитие на страната остава напълно неизвестен за широката общественост. Например, Алексей Кудрин от много години настоява за концепцията за развитие на мегаполиса. Той иска да направи единична агломерация от Урал по линията Перм - Екатеринбург - Челябинск. Според неговите изчисления, изграждането на високоскоростни линии (високоскоростни магистрали) ще реши проблема с разстоянията, превръщайки региона в големи точки, в покрайнините на които има празнота.

Въпреки факта, че Кудрин отдавна е далеч от правителството, неговата идея бавно се осъществява.

Министерството на отбраната възнамерява да се бори с тази вредна за страната концепция.

Продължаваме напред със статията.

Няма съмнение, че финансовият и икономически компрадорски "елит" ще предаде страната и ще отиде да живее с "непосилно награбеното” на средиземноморските си вили.

Някои от елитите възприемат Сибир само като ресурсен център за добив и трансфер на богатства.

Необходимо е да се национализират елитите на принципа „който не е с нас е против нас“. Тези „които не са с нас“ трябва да осъзнаят, че рискуват да загубят всичко.

Тук виждаме открито предизвикателство, поставено от Министерството на отбраната пред системните либерали. Единственото нещо е, че Илницки не назовава директно фамилиите, но те вече са ясни за всички.

Особено внимание трябва да се обърне на втория параграф. Съветникът на Шойгу отново припомня концепцията за глобалистичен световен ред, установен след разпадането на СССР. В него Русия е част от системата на световното разделение на труда. Страната ни, замислена от глобалистите, трябва да бъде доставчик на евтини природни ресурси за западните страни.

„Всичко необходимо“ трябва да бъде закупено за валутата, получена от продажбата на природни ресурси. В този случай те дори ще ни „позволят“ да живеем, макар и не богато, но не като Африка. Но за това е просто необходимо да се вкара населението в мегаполиси, за да се намали (коефициентът на плодовитост в мегаполисите средно е 1,4, при необходимите 2,1). В резултат на това населението на Русия ще остане точно толкова, колкото е необходимо за обслужване на износа на природни ресурси.

В заключение бих искал да отбележа следното. Много е важно Шойгу да обърне внимание на този въпрос. Въпреки своята значимост, той рядко се появява в информационното поле.

Този проблем не е чисто икономически. Това е въпрос на геополитика и геоикономика, с които политикът трябва да се занимава. Не случайно от страна на системните либерали концепцията за „мегаполис“ се насърчава не от икономиста Набиулина, а от политика Алексей Кудрин. И логично е, че от страна на държавниците това няма да стане от икономиста Андрей Белоусов, а от политика Сергей Шойгу.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели