/Поглед.инфо/ Той е роден в богато семейство на високопоставени американски военни офицери, бил е мил и открит, станал е антифашист, хипи и екоактивист, строил е къщи в Хондурас, помагал е в борбата с последиците от земетресението в Турция, раздавал е хляб, грижил се е за животни, застъпвал се е за правата на сексуалните малцинства и абортите. Но един ден се влюбва в Русия и отива да я защитава в СВО, където трагично загива близо до Соледар в редиците на руските Въздушно-десантни войски. Удивителната история на Майкъл Глос е в статията за Царград.

ЦРУ мълчеше цяла година

21-годишният Майкъл Александър Глос почина в Донбас на 4 април 2024 г. Но ЦРУ успя да потвърди това едва повече от година след смъртта му. Родителите са получили съобщение за смъртта му от Русия още през декември 2024 г. и са провели погребението на сина си в родния си Феърфакс на 21 декември. Говорител на ЦРУ, който потвърди смъртта на Майкъл на 26 април тази година, нарече събитието „вътрешен семеен въпрос“, а не „въпрос на националната сигурност“.

ЦРУ имаше свои причини да не публикува нищо за смъртта на Глос, тъй като той загина на бойното поле като част от 106-та гвардейска въздушно-десантна дивизия на руската армия, което съвсем не е „comme il faut“, като се има предвид кои са били родителите му.

Майката на Майкъл, Джулиана Галина Глос, е заместник-директор на ЦРУ по дигиталните иновации. Тя прекара 30 години в разузнаването, военноморските сили и армията, преди да бъде назначена на новия си висок пост на 7 февруари 2024 г. по лична заповед на ръководителя на разузнавателната агенция Уилям Бърнс.

Нейният изключителен опит, както и страстта ѝ към технологиите и служителите на Агенцията, я правят естествен избор да ръководи Службата за цифрови иновации в този критичен момент.- отбеляза Бърнс.

Бащата на Майкъл, Лари Глос, е известен военен, офицер от кариерата, участник в операцията „Пустинна буря“ (инвазията в Ирак през 1991 г.), прекарал е кариерата си в киберсигурността за правителството на САЩ, включително в National Interest Security Company, и в момента ръководи дигиталния подизпълнител на Пентагона Security Information Systems (SIS).

И тук, разбира се, възниква един разумен въпрос: как е възможно човек, който никога не е завършил колеж, избягал е от дома си, започнал е да пътува по света и е станал пълна противоположност на родителите си, да израсне в такова семейство?

„Добър и любознателен“

Семейството на Майкъл разказа биографията му в некролог, публикуван на уебсайта на погребалното бюро Fairfax преди погребението. Интересно е, че този некролог вече е тихо премахнат от уебсайта – имаше твърде много публичност за това къде точно е починал Майкъл Глос. Въпреки това, открихме дигитално копие в уеб архива.

Майкъл Глос е роден на 4 декември 2002 г., а родителите му пишат за детските му години:

Като дете Майкъл беше мил и любознателен, имаше талант за строителство, любов към природата и всички нейни обитатели. Ако Майкъл имаше няколко минути и някакви материали, се хващаше да строи подслон за околните. Той създаваше снежни пещери, крепости от дървета и възглавници, горски скривалища и тайни наблюдателници за приятели, сестри и кучета.

В същото време родителите на Майкъл отбелязаха засиленото чувство за справедливост и желание да се защитят слабите и беззащитните.

Той виждаше онези, които са невидими и нечути в нашата общност, независимо дали са хора, животни, растения или ручеи. Той искаше светът да стане по-добро място, да има повече справедливост, мир и хармония с природата. В краткия си живот той е строил къщи в Хондурас, възстановявал е повредени от земетресението сгради в Турция и е работил във ферми в Италия, изучавайки устойчиво земеделие.- се казва в некролога.

И сега пред нас е съвсем различен човек: не някакъв разглезен представител на американската „златна младеж“, който е забъркал във всякакви неприятности – наркотици, алкохол, купони, проблеми със закона. И не отличен зубър в стила на Марк Зукърбърг, както вероятно биха искали да го видят родителите му, а млад мъж, който рано е заразен с протестна рок музика, пацифизъм, антифашизъм и като цяло ляволибералните идеи в тяхната съвременна, доста пагубна интерпретация (например подкрепа за сексуалните малцинства, абортите, смяната на пола и т.н.).

Именно затова Майкъл не завършва Атлантическия колеж в Бар Харбър, Мейн, където се записва през 2021 г. Като цяло този колеж се смята за „най-зеления колеж в Америка“: намира се на остров в национален парк на брега на Атлантическия океан, заобиколен от гори и скали, студентите се обучават по Хуманна екология - предмет за намаляване на човешкото въздействие върху околната среда. Именно там Глос се заразява с идеите за „устойчиво земеделие“, намаляване на въздействието на строителството върху околната среда и т.н.

През лятото на 2022 г. той участва в климатични протести и дори в един момент е арестуван от полицията. Моментът на ареста е заснет от кореспондент на „Вашингтон пост“.

Глос участва и в акции за защита на правото на аборти, правата на сексуалните малцинства и други подобни.

И така, без никога да завърши колеж, Майкъл просто си събра оскъдните вещи и… изчезна. Както се оказа по-късно, той тръгнал да пътува по света, за да види всичко сам.

Хипито от 21-ви век

Можем да съдим за бъдещата съдба на Майкъл Глос само по социалните му мрежи. Той участва в протести в Америка през лятото на 2022 г., но през март 2023 г. вече публикува снимки от Бари, Италия, на фона на антифашистки графити. Между другото, един от хаштаговете под публикацията е „endukrainewar“ („спрете войната в Украйна“). Очевидно именно тогава е работил във ферми в Италия, както са написали родителите му в некролога си (нека му отдадем заслуженото: не е крал, нито е участвал в съмнителни дела, а е изкарвал прехраната и пътните си разходи с честен труд).

През април 2023 г. Глос вече е в Кипър и пише за него: „Чао, Италия, поздравявам приятелите си в единствения Кипър“ (очевидно Глос е бил против „двата Кипъра“ и е смятал образуванието на Турция там за незаконно).

В края на април Глос, съдейки по социалните му мрежи, се е опитал да отиде в Йерусалим, но не е бил допуснат на границата, а освен това раницата му с всичките му вещи е била конфискувана (и по-късно не е върната). След това Майкъл се свързал със своите „братя“ от хипи движението „Дъга“ /“Рейнбоу“/, което организира събирания на пацифисти и природозащитници в различни страни.

Може би основната причина срещата с него да е толкова запомняща се беше неговата откровеност. Той искрено се интересуваше от всичко, както от мненията на околните, така и от техните житейски истории. И самият той обичаше да говори за себе си и позицията си. Ако не беше съгласен с мен за нещо, казваше: „Е, на всеки - неговото.“- разказа пред „Царград“ приятелят на Майкъл Глос, Михаил, който го срещнал в Русия.

В Турция Глос живее със „семейството“ на „Дъга“ от няколко седмици, а местните жители са си направили множество снимки с него, казвайки, че „е облечен като Исус“. Но освен всичко друго, Глос помага за възстановяването на турската провинция Хатай, която пострада, както много други, от опустошителното земетресение през февруари 2023 г., когато броят на жертвите надхвърли 58 хиляди души.

Той беше прекрасен човек. Той се бореше за всичко добро и срещу всичко лошо. Срещнахме се в Русия – той и моят добър приятел се запознаха на музикален фестивал. Според него, Русия му е харесвала много, но в началото е имал проблеми тук – всичките му сметки били чуждестранни, така че не е имал пари. Спомням си, че взе назаем 500 рубли в брой от мен - тогава ги забравих, но няколко месеца по-късно, след като си извади руска банкова карта, ги върна. Човек с голяма душа,- каза Михаил пред Царград.

Глос в Русия

Е, тогава се случи нещо, което преобърна светогледа на Глос с главата надолу – пътуване до Русия, до Крим, където се провеждаше следващата среща на „Дъга“. Михаил не е писал за впечатленията си, но очевидно именно в Крим се е случила тази революция в съзнанието. В Русия Глос създава свои страници във ВКонтакте и Однокласници под псевдонима Хамза Али (така започва да се нарича още в Турция).

И на страницата си във ВК той честно написа за себе си:

Привърженик на многополюсния свят. Избягах от дома и пътувах по света. Мразя фашизма. Обичам родината си.

След думата „родина“ той прикачи към фразата знамената на Русия и Палестина, а изобщо не знамето на САЩ. Въпреки младостта си, Майкъл не си правеше илюзии за родната си страна. Според руските му приятели, той е мразел всички войни, разпалени от Съединените щати, а също така е публикувал снимка, на която стои на покрива на сграда във Вашингтон и показва среден пръст на Белия дом, видим на задния план.

Майкъл не стигна веднага до Русия – първо се премести от Турция в Грузия, а след това успя да получи руска виза. Глос намерил съмишленици от „Дъга“ във Владикавказ и (очевидно съзнанието му наистина се е преобърнало с главата надолу в Крим) решил да подпише договор с руското Министерство на отбраната, за да отиде да помага на хората в Специалната военна операция.

Да, като цяло беше добър човек, срещнахме го на един фестивал за народна музика. Той харесваше Русия и говореше доста за зелената енергия. Искаше да изобрети нещо, което да произвежда по-чиста енергия,- каза пред Царград един от руските приятели на Майкъл, Ярослав.

Между другото, приятелите на Глос не вярвали, че той може да грабне оръжие и да участва в атака – все пак той беше пацифист. И – участвал ли е? Не знаем със сигурност. Но знаем от един от жителите на Владикавказ, че не е успял да подпише договор с Министерството на отбраната там - било почивен ден и са му казали да дойде в понеделник.

Само че по това време Майкъл вече си беше тръгнал и, очевидно, беше посетил Волгоград и видял известната скулптура „Родина-мать“. След това, през есента, той стигна до Москва и... най-накрая подписа договор.

Знаем това от врага - данните на Глос, включително мобилният му телефонен номер в Русия, бяха безсрамно публикувани онлайн от една чуждестранна агентурна медия, която публикува голяма статия за Майкъл. Освен всичко друго, в нея е посочено, че данните на Глос са въведени в EMIASS с адрес „ул. Яблочкова, сграда №..., сграда ....“ - там всъщност се намира военната регистратура и комисарит. Е, тогава украинците от „Миротворец“ също извършиха „деанонимизация“. Глос обаче вече беше починал преди година, така че украинците очевидно са закъснели с добавянето му към базата данни. Той беше неуловим за тях. Абсолютно.

Съдейки по видеоклиповете на други чуждестранни доброволци, Глос е бил първо на тренировъчен лагер в Московска област, след това в Рязан. Подразделението, в което Глос попадна, беше 106-та гвардейска въздушно-десантна дивизия. През декември 2023 г., като част от 137-и въздушно-десантен полк, тя започна активно да изтласква украинските въоръжени сили източно от Бахмут, а през март започна мащабна офанзива .

4 април 2024 г. беше особено труден ден, когато Майкъл и други десантници бяха ударени от украинска артилерия. След първия масивен наплив, Майкъл е невредим, но другарите му са ранени. Майкъл се втурна да спаси един от тях, да го завлече при медиците, но... прелитането на втори снаряд се оказа фатален. Както е записано в съобщението, адресирано до родителите на Майкъл, „смъртта е настъпила в резултат на обилна кръвозагуба“.

Той загина, докато тичаше на помощ на ранен другар, опитвайки се да го защити. Това беше Майкъл навсякъде,- по-късно каза пред репортери баща му Лари.

Какво от това?

Не е изненадващо, че Майкъл Глос се озовава в СВО като част от руската армия. През целия си кратък живот той търсеше истината и се бореше за нея, както можеше. Дори понякога да е изглеждал на околните „извън този свят“ или дори напълно ненормален. Този „луд“ човек обаче винаги е помагал на другите - строил е къщи в Хондурас и е възстановявал жилища в Турция, където е имало силно земетресение. И в същото време той не е станал алкохолик, не е употребявал наркотици и никога не е правил нищо, което би накарало полицията да има въпроси за него в която и да е държава.

Открит и дружелюбен, той, както казват руските му приятели, не искаше нищо за себе си. Той би предпочел да го даде на други, както се случи веднъж, когато купи хляб в Турция и го раздаде целия на приятелите си на фестивала „Дъга“.

Накрая, той пожертва най-ценното нещо – живота си – в борбата за истината. И не подло, докато бяга от бойното поле или се крие в бункера, а когато се втурва да помогне на ранен другар. Той искаше да помага до самия край.

Когато виждаш подобни истории и съдби, неволно се убеждаваш за пореден път в какъв „Ноев ковчег“ на надеждата, остров на нормалността и айсберг на борбата за някаква по-висша, всеобща човешка справедливост се е превърнала Русия днес. Ако това не беше така, нямаше да имаме Майкъл Глос. Както и много други.

Превод: ЕС