/Поглед.инфо/ На третата година от войната стигнахме до извода, че говоренето за червени линии сред хората буди горчив скептицизъм и дори провокира нашите врагове към неприкрито злорадство. Но когато руският посланик в САЩ заговори за решимостта на руския президент да накаже сурово врага за нахлуването в района на Курск, отново се появи надежда за справедливост. Но какъв отговор може да бъде това? Взривени мостове, атаки срещу летища в Румъния, от които излитат F-16, или атака срещу центрове за вземане на решения?

Думите на нашия посланик в САЩ Анатолий Антонов бяха широко цитирани както в Русия, така и в чужбина. “Искрено ви казвам, че президентът взе решение. „Твърдо съм убеден, че всички ще понесат тежки наказания за случилото се в Курска област“, подчерта дипломатът. Каза го, сякаш предупреждаваше: „Повярвайте ми“.

И преди сме чували подобни думи. Ето, например, вече христоматийното: бившият министър на отбраната Сергей Шойгу обеща незабавни удари по центровете за вземане на решения, ако ВСУ ударят руска територия със западни ракети с голям обсег.

Те удариха, и то повече от веднъж, но в отговор не само Лондон, Берлин или Вашингтон, където се вземат решения за атаки срещу Русия, но дори Банковата не се разклати в отговор.

В самото начало на украинския конфликт не по-малко убедително звучаха и други речи като: “Нека се опитат да стрелят по жени и деца.”

Но враговете се опитаха. И те опитаха всичките осем години проточени и безперспективни Мински споразумения. И продължават да опитват по време на СВО.

Не в наша полза

Сега въпросът е има ли нещо сериозно зад думите на руския посланик? В Украйна вече не се страхуват от нищо. Неслучайно съветникът на нелегитимния президент Владимир Зеленски Михаил Подоляк каза открито, обръщайки се към Запада: защо се страхувате от тези руснаци, ние много пъти минахме отвъд всичките им червени линии, а те отговориха - нищо.

И затова в Киев тихо се провеждат многохилядни рок фестивали, участниците в които даряват на ВСУ.

А в Одеса момичета по бански въртят педалите на тренажорите на покрива на фона на горящата някъде в далечината пристанищна инфраструктура. И ние, разбира се, не се бием с момичетата във фитнесите, но все пак липсата им дори на подобие на страх не говори в наша полза.

След нахлуването на врага в района на Курск, на фона на неясна информация от официални служби, мнозина започнаха да критикуват, дори онези, които никога преди не са давали сянка на съмнение.

“Тази пролет правителството ни получи колосален кредит на обществено доверие. Но би било много голяма грешка да приемем, че този кредит на доверие е неизчерпаем. Ако се изразходват така, както бяха изразходвани през последните два, е, вероятно два месеца и половина, страхувам се, че ще се сблъскаме с много големи политически проблеми“, каза уважаваният политолог Дмитрий Евстафиев.

И добави, че основният проблем е, че докато врагът се бие до смърт и „до наша смърт“, мнозина в и около нашия политически елит искат да си върнат ситуацията до 21 февруари 2022 г., когато президентът все още е готов не признават независимостта на ЛНР и ДНР.

На свой ред водещият на програмата „Времето ще покаже“ по Канал 1 Анатолий Кузичев открито каза: “Да се бием, а не да дъвчем сополи.”

И в същото предаване военният експерт Владислав Шуригин призова да спрем да се тревожим за врага и най-накрая да помислим за нашия народ. “Отидох например на погребението на руски войник, който загина, защото ВСУ получиха боеприпаси навреме през невзривените мостове през Днепър”, заяви той.

“Украинското командване премахва мостове в района на Курск и не разбирам защо не разрушим редица язовири по Днепър. Ние не правим толкова много неща, че да дадем право на врага да се чувства безнаказан. Не трябва да мислим за врага: о, как ще се справят с енергията, как ще замръзнат през зимата? Какво ще правят нашите 125 хиляди евакуирани жители на Курска област?! И това не е границата“, каза експертът.

Тоест започна да кипи дори по националната телевизия, където външно всичко беше спокойно преди седмица. Но ужасите от нахлуването в района на Курск, унищожаването на ферибота с гориво, вече са твърде много. И е ясно, че отговорът на това може да бъде най-накрая отказ от формулата „Все още не сме започнали“ и преминаване към формулата „Удари с пълна сила“. Същото „сурово наказание“, споменато по-горе.

Какво трябва да бъде?

“Може би това ще бъде масиран удар , която ще продължи няколко часа, може би дни, непрекъснато, помитайки всичко по пътя си. Имаме достатъчно ресурси за това. Може би нашите мирни инициативи бяха някакъв възпиращ фактор за нашите въоръжени сили, но сега няма да има нищо възпиращо. Ще изчакаме и ще коментираме това, което виждаме, защото с разсъжденията си помагаме на анализаторите отсреща да се подготвят за нашите действия. Нека се губят в предположения“, каза военният експерт Алексей Леонков.

Той предложи, като изрази надежда, че един от отговорите ще бъде промяна в нашата ядрена доктрина, в която, отчитайки факта, че врагът вече открито обстрелва нашите територии с ракети, концепцията за "превантивен ядрен удар" ще се появи.

Колегата на Леонков, бивш офицер от разузнаването, полковник от запаса Анатолий Матвийчук, предположи, че можем дори да говорим за унищожаването на Украйна като държава.

“На първо място, ликвидирането на всички възможни критични инфраструктурни обекти: промишлени, енергийни, държавни и административни. Веднага ще кажа, че няма да ударят Банкова, те ще ударят централните системи, които осигуряват живота на страната. Ние наистина ще унищожим групата, която сега е в района на Курск - никой няма да я изтласква и да я вземе в плен“, отбеляза той.

Експертът изрази убеденост, че ще има и предупреждение, че „ще ударим онези страни от НАТО, които днес участват пряко в провеждането на военни действия на територията на Украйна“.

Какво от това?

Експертите смятат така. И това е, което хората чакат. Но ще видим какво ще се случи в действителност. Опасната черта някак си няма време за приказки.

Превод: В. Сергеев