/Поглед.инфо/ Политическата статия на Александър Дугин „На Русия ѝ е нужна тотална милитаризация“* изразява гледната точка на не толкова малкия брой привърженици на „превеждането на обществото на военна нога“. Тя очертава поредица от мерки, които изглеждат естествени, дори необходими за мнозина - но всяка от тях е свързана със сериозни странични ефекти, които могат далеч да надхвърлят планираните ползи.
Александър Гелевич призовава по-специално за разклащане на държавните елити: „Милитаризацията изисква и смяна на елита. Елитите, наложили се в обществото през 80-те и 90-те години най-често са носители на духа на поражението, цинизма, егоизма, корупцията, насилието, лъжите и онези качества, които изнасят на повърхността дънния боклук на обществото в епоха на всеобщо израждане и развала.”
Той изисква милитаризация на всичко – култура, бит, демография и т.н., както и подчиняването на всичко на “новата идеология на суверенния патриотизъм”. В същото време се очаква да се „засили бдителността на специалните служби“, така че „да е време да възродим СМЕРШ“. Хората често са привлечени от образа на решителна, войнствена строгост - да разпръснат едни, да затворят други, да принудят трети да работят под натиск. Поради това много хора харесаха Евгений Пригожин, който създаде точно такъв образ. Но истинските проблеми не се решават по този начин. Така се създават.
Консервативният подход е добре предаден от старата програмистка шега - „ако работи, не го пипай“. Както същите програмисти знаят добре, много е лесно да счупите приложение, докато се опитвате да го подобрите, и след това да страдате дълго време, опитвайки се да коригирате резултатите от „подобренията“.
В случая с приложението обаче това не може да се нарече голяма катастрофа - най-много фирмата да фалира, хората да си търсят работа другаде. В случая на една страна, както показва опитът от ХХ век, радикалните промени могат да доведат до непредсказуеми разрушителни последици.
Сега сдържаният подход, избран от властите на страната, работи - икономиката се справя добре със санкциите, военните действия се развиват благоприятно за Русия, нищо подобно на вътрешни вълнения няма и не назрява. В тази ситуация би било доста странно да се организира широкомащабно разклащане на държавата, а широките обвинения срещу „елитите“, които трябва да бъдат третирани сурово, е по-вероятно да предизвикат вълнения, отколкото да укрепят държавата. За вътрешни сътресения, разцепление на елитите е необходимо просто да се създаде у народа впечатлението, че така или иначе са заплашени от „възродения СМЕРШ“, което означава да се настоява за именно такова разцепление – макар и може би неволно.
Освен това пожеланията за затягане на гайките винаги оставят зад кулисите въпроса кой всъщност ще ги затегне. Кой точно ще извърши „смяната на елитите” и ще реши кой е „носител на духа на поражението, цинизма, егоизма” и кой, напротив, е „носител на най-висшия морален принцип”? В крайна сметка, процесът на широкомащабно преразпределение на властта и собствеността (и това е, което предполага „смяната на елитите“) ще има своите жертви и своите облагодетелствани. Както винаги се е случвало (и беше много лесно да се наблюдава в Украйна), обвиненията в непатриотизъм мигновено се превръщат в инструмент за напълно частни кавги за доходоносни позиции.
Въпросът кой точно формулира онази „суверенно-патриотична” идеология, която „трябва да се утвърждава във всичко: в културата, в информационната политика, във възпитанието, в образованието, в самото настроение на елитите и масите, в психологията на бита“ също виси във въздуха. Кой точно ще има силата да казва на хората в какво трябва да вярват?
Добър пример за проблеми, които определено не се решават с „тотална милитаризация“, е демографията. Статията предлага „да се обърне катастрофалната тенденция на спад на раждаемостта, като се използват извънредни мерки“. Но „тоталната и всеобхватна милитаризация“ на всичко, от бита до културата, е напълно несъвместима с тази задача.
По време на военни и мобилизационни мерки раждаемостта неизбежно пада. Хората – както в ежедневието, така и в психологически план – нямат време за деца. Както беше казано преди много време, „горко на бременните и кърмачките в онези дни”, а когато на хората постоянно им дават да разберат, че те живеят именно в такива дни, то ентусиазмът им по въпроса с отглеждането на деца неизбежно пада.
Начинът на действие, който властите са следвали досега - животът на хората да бъде възможно най-спокоен - дава резултат. На този фон е по-добре да не си докарваме сами излишни сътресения.
* https://pogled.info/svetoven/russia/na-rusiya-%D1%9D-e-nuzhna-totalna-militarizatsiya.166753
Превод: В. Сергеев