/Поглед.инфо/ Като ученик, през ваканцията при баба ми на село, работех като кравар. Заедно с опитен пастир пасях колхозните крави - замествахме друг пастир, който имаше късмета да излезе на почивка през юли, а не през февруари. Дадоха ми истински кон и ми платиха истинска заплата.

Кравите ми се струваха мирни животни, макар и доста скучни. Оказа се, че това не е така.

Един ден карахме стадо от пасището обратно към кордона. Натъкна се ято нечии гъски. Някаква крава настъпи една. Тя лежеше там, безсмислено потрепвайки криле и се опитваше да се надигне. Локва кръв се разля върху праха.

В този момент кравите полудяха. Те започнаха да тичат, да скачат и да мучат странно - не както обикновено. Опитах се да спра тази лудост, като влязох в стадото на кон и биех кравите с камшик.

„Няма полза“, каза овчарят Гена Мелников. .

И не спряха, докато не пръснаха цялото стадо гъски. Една капка кръв събуди зверовете в тези глупави животни. Техните далечни, далечни предци, които не са живели във ферма, а в дивите степи, защитавайки се и убивайки другите.

Хората не са крави. А животинското в нас се крие много по-дълбоко, зад пласт религия, култура, традиции, морал – за едни този слой е по-дебел, за други по-тънък, но всеки го има.

Задачата на терористите е да пробият тази защита. Първо на изпълнителите - оказа се лесно, вижте тези четири лица. И след това - на нас. Защото те са инструмент, а целта естествено сме ние. Всеки от нас. Тяхната цел е да събудят тези древни зверове в нас, когато човек е вълк за човека. Просто трябва да го събудят и тогава той ще действа сам: от таджики до мигранти, от мигранти до мюсюлмани, след това навсякъде.

Нашата цел - буквално на всички, от президента до портиера - е да им попречим да направят това. Но напротив – да укрепим тази броня, която вярата, културата и нашият – а не техният – морал са ни градили хилядолетия. Допълнително, ако има допълнително време, за да целунем жена си. Да потупаме главата на чедото. Да похвалим колегата. Да се обадим на приятелите си. Да кажем добра дума на непознатата касиерка в супермаркета.

Да помогнем на нашите съседи - и най-близките ни хора сега са тези, които се борят за нас и които ежедневно, като жителите на Белгород, страдат от същия звяр, събуден в нашите привидно братя.

Ние, разбира се, ще спечелим тази война. Ще бъдем концентрирани и съсредоточени . Основното нещо е да не им позволим да пробудят звяра в нас.

Превод: В. Сергеев