/Поглед.инфо/ Доста често може да се срещне мнение, че е достатъчно Путин просто да уволни Силуанов, Набиулина, Кудрин, Греф и да вкара Чубайс в затвора. Тогава уж всичките ни проблеми ще бъдат решени и икономиката ще се засили
Също така, когато говорим за поредното вредно решение на Министерството на финансите или Централната банка, президентът често е обвиняван в коментарите. Твърди се, че той е отговорен за действията на гореспоменатите лица.
Отговорът е достатъчно прост: Русия няма ПЪЛЕН икономически суверенитет. Ако във вътрешната политика и геополитиката в продължение на 20 години (влиянието на Запада върху вземането на решения е сведено до минимум) са настъпили тектонични промени, то в икономиката борбата е в разгара си.
Глобалистите са носители на троцкистка и в много отношения марксистка идеология. Следователно те дават приоритет на икономиката. Това е най-ясно изразено в известния цитат на Збигнев Бжежински:
"Русия може да има толкова ядрени куфари, колкото иска, но тъй като 500 милиарда долара от руския елит е в нашите банки, можете да се сетите чий е вашият елит"
Червената линия за Запада е точно прочистването на системните либерали. Сега глобалистите, след седем години конфронтация, намалиха степента на противостоене. По една проста причина. Ако въведат „убийствени“ санкции срещу Русия, тогава отговорът ще бъде пълно прочистване на системните либерали. Това не е от полза за Съединените щати, тъй като те се надяват, че в хода на предстоящото прехвърляне на властта именно системните либерали ще могат да поемат властта, връщайки Русия към 90 -те години.
След това отговаряме по много опростен начин.
Нека си представим, че Путин уволни Силуанов, който е напълно устройва Запада. На негово място идва държавник, който започва активно да инвестира средства на Националния фонд за благосъстояние в развитието на нересурсни индустрии.
В глобалистичната система на световния ред Русия трябва да играе ролята на доставчик на евтини природни ресурси за западните страни. Следователно глобалистите не могат да ни дадат възможност да развиваме нересурсни сектори на икономиката. И тогава държавникът започна да прави точно това за сметка на излишъка от петрол и газ. Логична стъпка е да се лишат Русия от тези супер печалби.
Западът може да направи това лесно, като наложи частично ембарго върху вноса на руски петрол. Например с 2 милиона барела на ден. "Развитите" страни могат лесно да компенсират този обем. Една сама Саудитска Арабия има огромен потенциал за увеличаване на производството. Имайте предвид, че не говорим за пълно ембарго, а за лишаване на страната от супер печалби. Резултатът е доста предвидим: Националният фонд за благосъстояние ще престане да се запълва.
Друг пример. Путин уволнява Набиулина и на нейно място влиза държавник. Нека пропуснем тук момента, в който Централната банка няма толкова много настоящи правомощия за развитието на икономиката. Необходимо е да се промени колониалния устав на Централната банка. Да кажем, че Глазев идва на нейно място. Централната банка започва да кредитира реалния сектор, като емитира ликвидност за предприятията. Например петролната и газовата химическа промишленост.
Ние не произвеждаме собствено оборудване. Например се планира закупуване на вносно оборудване за газохимическия комплекс в Уст-Луга за 900 милиарда рубли. Но веднага след като Глазев започне да осигурява ликвидност на реалния сектор, Западът ще наложи ембарго върху доставките на определен вид оборудване. Следователно развитието на нересурсни сектори ще трябва да бъде забравено, докато имаме собствена производствена база. Но това може да отнеме десетилетия.
Андрей Белоусов някак си „пропусна“, че зависимостта на Русия от критично важно вносно оборудване може да бъде оценена на 1 трилион рубли годишно. И точно върху това държавниците планират да се съсредоточат.
Стратегията на Владимир Путин е абсолютно ясна. За да нанесе решителен удар на системните либерали, човек трябва да бъде подготвен за последствията. Икономиката не е военно дело, където е достатъчно да има ядрени оръжия, които да са гаранция за сигурност. Тук всичко е много по -сложно.
Виждаме как зависимостта от Запада в икономиката намалява, но процесът може да отнеме огромно време. На Китай са необходими 35-40 години, за да направи това. Освен това не всичко тук зависи пряко от нас. Много зависи и от силата на глобалистите. Сега виждаме, че Америка се оттегля, настъпва крахът на еднополюсния свят. Това ни дава шанс да ускорим процеса на придобиване на икономически суверенитет. Но никой не знае как ще стане в действителност.
Превод: В. Сергеев