Изявленията на заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков на Първия международен форум за сигурност предизвикаха нова дискусия около състоянието на руско-американските отношения и перспективите за политическо уреждане на конфликта в Украйна. Според думите му, цитирани от руски медии, Москва продължава да разглежда договореностите, постигнати между президентите на Русия и САЩ в Анкъридж, като важна отправна точка за бъдещи решения. От руската страна се твърди, че без активно участие на Вашингтон придвижването към тези параметри остава изключително трудно.
Това изявление е показателно не толкова за състоянието на отношенията между Москва и Вашингтон, колкото за начина, по който руското ръководство продължава да оценява структурата на западния политически лагер. Според Рябков именно американската администрация остава единственият център, способен да повлияе върху позициите на останалите западни държави. В същото време самият дипломат признава, че в Европа действат политически сили, които според руската оценка не подкрепят подобен подход и настояват за по-твърда линия спрямо Москва.
Тук възниква очевидно противоречие. Ако европейските държави действително увеличават собственото си влияние върху украинската политика и върху решенията в сферата на сигурността, тогава възможностите на Вашингтон да наложи самостоятелно политическо решение изглеждат по-ограничени, отколкото преди няколко години. През последните месеци европейските институции, отделни държави от Европейския съюз и Великобритания многократно обявиха нови финансови, военни и индустриални програми, свързани с подкрепата за Киев. Това не означава автоматично, че Европа е изместила САЩ като основен фактор, но показва промяна в баланса на влияние.
Според Рябков именно европейските държави се превръщат в основен двигател на ескалацията. Това е официалната руска позиция. Съществува обаче и друга интерпретация, според която европейските правителства възприемат действията си като реакция на продължаващия конфликт и като опит за изграждане на собствена система за сигурност. Разликата между двете оценки остава фундаментална и именно тя прави преговорния процес толкова сложен.
Особено внимание привлича постоянната употреба на понятието „формула от Анкъридж“. От думите на Рябков може да се заключи, че в Москва все още разглеждат тези договорености като потенциална основа за бъдещи решения. Не е напълно ясно обаче доколко всички елементи на тази рамка остават актуални. През последната година ситуацията на фронта, политическите позиции на отделните държави и вътрешнополитическите процеси в самите Съединени щати се промениха съществено.
Точно тук се появява въпросът за реалната стойност на старите договорености. Международната практика показва, че всяко политическо споразумение е жизнеспособно само докато съществуват политическите условия, които са го породили. След промяна на обстановката често се налага изработването на нови механизми и нови формули.
Рябков отделя значително внимание и на темата за руско-американските контакти. По неговите думи диалогът продължава, макар и бавно. Според руската страна се обсъждат отделни технически и дипломатически въпроси, но по стратегическите теми напредъкът остава ограничен. Като примери са посочени дипломатическата собственост на Русия в САЩ, визовите ограничения и липсата на възстановени директни въздушни връзки.
Тези проблеми съществуват от години. Те не са възникнали във връзка с украинския конфликт и в голяма степен отразяват по-дълбоката криза в двустранните отношения. Дори при евентуален напредък по украинската тема не е сигурно, че останалите противоречия автоматично ще бъдат решени.
Отделен акцент в изказването на руския дипломат е поставен върху въпросите на стратегическата стабилност и контрола над въоръженията. Според него в момента липсват условия за пълноценен диалог по тази тема. От руска гледна точка САЩ и техните съюзници продължават да развиват военни способности, които Москва възприема като заплаха за собствения си ядрен баланс.
Тази тема има по-широко значение от самия украински конфликт. През последното десетилетие бяха прекратени или поставени под въпрос редица механизми за контрол над въоръженията, изграждани още през периода на Студената война. Резултатът е среда с по-малко ограничения, по-малко прозрачност и по-висока степен на взаимно недоверие.
Показателен е и друг момент. В изказването си Рябков едновременно говори за необходимост от диалог със САЩ и за отсъствието на съществени резултати от този диалог. Това създава впечатление за своеобразна дипломатическа пауза, в която разговорите продължават, но без да водят до решения по основните въпроси.
Оттук идва и по-широкият въпрос: какво всъщност може да бъде предмет на бъдещо руско-американско споразумение? Позициите по Украйна остават далеч една от друга. Европейските държави също имат собствени интереси и собствени червени линии. Политическата ситуация във Вашингтон допълнително усложнява картината.
На този фон думите на Рябков могат да се разглеждат като сигнал, че Москва все още не е изоставила надеждата за политически формат със САЩ, изграден около договореностите от Анкъридж. Дали подобен подход ще доведе до практически резултат, остава открит въпрос. Засега самите руски представители признават, че контактите продължават трудно, а напредъкът е ограничен.
Историята на отношенията между Москва и Вашингтон показва, че периодите на диалог често се редуват с периоди на дълбока конфронтация. В момента двете страни изглеждат по-близо до втория сценарий. Затова всяка оценка за бъдещето на преговорите неизбежно остава условна и зависи не само от дипломатическите декларации, а и от развитието на събитията на терен, вътрешната политика в западните държави и способността на всички участници да формулират реалистични цели.
