/Поглед.инфо/ Въвеждането на войските на ОДКС в Казахстан е първата операция от този род, целяща да предаде майсторски клас колко е изгодно да се стои в ОДКС. След Армия остана неопределен вкус, който трябва да се измие и да покаже, че реално съюзът работи и в случай на легитимно обръщане гаранции за сигурност се предоставят на високо равнище. Русия и Беларус не могат да си позволят да пропуснат такава възможност.

Но засега се обсъжда само военният аспект: докъде може да си позволи да навлезе руският експедиционен корпус в Казахстан при потискането на тамошните безредици. Така или иначе това е риск да станем участници в чужда гражданска война. До какво може да доведе това?

Целият ни исторически опит говори, че след такива експедиции получаваме свои убити и злоба от тези, на които оказваме „интернационална помощ“. Във всеки случай никой досега не е казал благодаря и не се задържа дълго в лагера на съюзниците. От походите на Суворов до войната в Афганистан помощта към съюзниците винаги се обръща срещу нас, затова е и ясна настоящата предпазливост от много експерти.

Всъщност военната операция е върхът на айсберга, а цялата му подводна част е работата на дошлите с армията специални служби. В Казахстан не армията на Русия ще воюва с местните погромаджии, а военното контраразузнаване с британското и американското разузнавания. С участието на турските и китайските специални служби, отношенията с които ще се изясняват в хода на случващото се.

Тоест експедиционният корпус на ОДКС е специална операция, а не стоварване на десантна дивизия в тила на врага. Първите, с които ще се срещне нашата армия, са казахстанските чиновници. Тези, които отдавна се изхранват от различни НПО, каквито в Казахстан са повече от 20 хиляди.

Тоест ще ни се наложи да се сблъскаме с агентурата на Запада, която изобщо не ни се радва. Трябва да ги пресеем всички, да разберем кой-кой е, да убедим Токаев да вкара нашите специалисти в неговите структури и след това да ги прочистим в полза на самия Токаев. Него ще се опитват да го убедят да ни върне, но още не ес знае какви ще са ни аргументите.

Накратко, в Казахстан се разгръща битка за влияние при преформатирането на управляващата класа и нейната бъдеща политика. Ние се оттеглихме от региона в началото на 90-те години, нашето място беше заето от много сериозни врагове и няма да бъде толкова лесно да ги изтласкаме от заетите от тях места. А армията трябва да бъде просто структура за патрулиране.

Но ако армията не пристигне, то всичко ще си остане както сега. И ако с армията не пристигнат специалните служби и не разгърнат там всичко, което трябва , то ще стане дори по-лошо. Ще накарат армията да се оттегли, ще ѝ нанесат загуби, а и ще я замерят по пътя на връщане с камъни.

Руската армия винаги решава поставените задачи. Кажат ли им да влязат – ще влязат. Ако Русия запази Казахстан, полето на дейност на нашите специални служби ще бъде неразорано. Не трябва да повтаряме грешката на Хрушчов с прекратяването на войната с недоубитите бандеровци.

Всъщност се изпробват механизмите на съвместната защита на суверенитета на страните от бившия СССР от днешното управление. Казват: каква идея носи Русия в ОНД? Ето че и носи. Преди година не можеше да се каже, че ние ще достигнем до този стадий. Светът е промени, а това е само началото.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели