/Поглед.инфо/ Споразумението на САЩ, Великобритания и Австралия за създаване на нов блок (AUKUS) и последващото прекратяване от Австралия на договора с Франция за доставка на подводници от океански клас на стойност около 60 милиарда долара изкара „на светло“ проблема с геополитическата конкуренция в евроатлантическата общност.

AUKUS е съюз на три англосаксонски сили, където място за Франция не се намери. Отклонението на Европа от вектора на англосаксонската политика се очерта веднага след прекратяването на членството на Лондон в Европейския съюз. Без британците Европа автоматично стана по-немска и настоящият спад в американското влияние в света само засилва тази тенденция.

Напускането на Лондон от ЕС в Париж се възприема като шанс за повишаване на геополитическия статут на Франция в европейските въпроси. Не е тайна, че европейската политика и икономика се основават на тандема Берлин-Париж, при това германският и френският политически елит многократно дават ясно да се разбере, че са готови да поемат отговорност за бъдещето на обединена Европа. В този дуумвират съответно също няма място за англосаксонците.

Неслучайно след срива на френско-австралийската сделка за подводниците, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за засилване на усилията за създаване на Европейски отбранителен съюз, който да може без помощта на САЩ и НАТО. Ясно е, че двамата основни членове на алианса ще бъдат Париж и Берлин.

Успоредно с това Париж засилва военно-политическото си присъствие в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР). В ИТР се намират 93% от изключителната икономическа зона на Франция (9 милиона квадратни километра), 1,5 милиона френски граждани живеят тук и са разположени 8 хиляди френски военни. Осемнадесет френски военни аташета са акредитирани в 33 държави на ИТР.

Има разминаване между Париж и англосаксонците по въпросите на стратегията за конфронтация с Китай в ИТР. Париж е склонен да търси компромиси и избягва острата реторика срещу Пекин. Следователно за англосаксонците Франция не е съвсем съюзникът, с когото е възможно да се организира „кръстоносен поход“ срещу Китай.

В момента между тях и в арктическата зона възниква известна конкуренция. Стратегията на Франция (въпреки че се намира много далеч от този регион) в Арктика също не може да се нарече войнствена. По-скоро Париж търси начини да увеличи темпото на сътрудничество със страните от т.нар. Евро-Арктика: Исландия Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и се стреми да подобри статута си в Арктическия съвет.

Символичната роля на наблюдателя не я устройва. В пряка конкуренция с англосаксонците Париж е малко вероятно да успее да постигне това, което иска, и затова френската дипломация обявява курс към разширяване на международното сътрудничество в Арктика, с участието на Германия, Китай и други страни от Европа и Азия.

Франция, като "почти арктическа" сила, се противопоставя на "елитния" подход на Вашингтон към Арктика, който силно ограничава допускането на други държави в региона. Париж, от друга страна, намира за по-удобно да сключва ad hoc съюзи с различни играчи, като по този начин предотвратява част от Арктика да се превърне в англосаксонски клуб. Франция изрази своята позиция по този въпрос още през 2016 г.

Париж предложи концепцията за „арктически прозорец“ в европейската политика. Съгласно тази концепция арктическата посока е дългосрочен вектор на политиката на ЕС, в рамките на който Франция ще си сътрудничи със скандинавските страни и дори ще участва в решаването на въпросите за сигурността в арктическия регион. Париж категорично отхвърля тезата, че само арктическите държави следва да имат изключителен глас в арктическите въпроси.

Подобна формулировка на въпроса не е изцяло в интерес на САЩ и техните англосаксонски съюзници. Вместо глобално господство в региона от САЩ и техните другари, Франция предлага идеята за разделението на геополитическите сили между много участници. За Франция Арктика е зона на глобални, а не на национални интереси.

Освен това Франция възнамерява да действа по -динамично в сектора на сигурността - ключова област в цялостната стратегия на САЩ за противодействие на Русия и Китай в Арктика и Индо-Тихоокенския регион. Тази посока на новото сдружение бе потвърдена от секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, който заяви, че алиансът АУКУС се е превърнал в поредния военен блок, насочен срещу Китай и Русия.

Париж е готов да се конкурира с англосаксонците в Арктика и в областта на енергетиката. Най-активната чуждестранна енергийна компания в региона е френската Total, която си сътрудничи с руски и китайски компании. Закотвайки се в региона, Франция разчита на своя дял от рибните ресурси, тъй като във връзка с глобалното затопляне рибите от Атлантическия океан мигрират към арктическите води.

В светлината на гореизложеното става очевидно, че Франция за новия съюз на англосаксонците е неудобен съюзник в Арктика и ИТР. Тя не само е умишлено независима, но също така претендира, че е арбитър по регионалните въпроси. Предоставянето на Франция на членство в новия блок AUKUS би й осигурило допълнителни политически и дипломатически инструменти за напредване на нейния дневен ред в Арктика и ИТР.

Ето защо англосаксонците се опитват да изместят французите „отвъд границите“ на тези региони и да понижи статуса на тяхните съюзнически отношения с регионалните играчи, в случая, с Австралия. Ще се реши ли Макрон след твърде резките упреци и заявления, този път да нарече случващото се „смърт на дружбата“? Ще видим.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели