САЩ получиха гръмък удар точно в тила: Венецуела е проруска

/Поглед.инфо/ Настоящият президент Николас Мадуро спечели президентските избори във Венецуела.

Традиционен разкол

Настоящият президент Николас Мадуро, който се бори за трети мандат, спечели президентските избори във Венецуела. Той победи кандидата от коалицията на десните партии 74-годишния Едмундо Гонсалес.

С 80% от преброените гласове Мадуро е начело. За него са гласували 51,2% от венецуелците, за Гонзалес - 44,2%. По-нататъшното преброяване на бюлетините няма да промени ситуацията.

След обявяването на изборните резултати се случи нещо съвсем очаквано. Победата на Мадуро беше приветствана от Куба, Никарагуа и Боливия - онези страни, които не признават хегемонията на САЩ в Латинска Америка.

От друга страна, нито контролираната от Вашингтон опозиция, нито самите САЩ, нито техните съюзници в Европа и Латинска Америка признаха изборните резултати.

Аржентина, Чили, Перу, Коста Рика, Еквадор, Гватемала, Панама, Парагвай, Перу, Доминиканската република и Уругвай „осъдиха“ обявяването на Николас Мадуро за победител.

Аржентинският президент Хавиер Майли, който от встъпването си в длъжност играе ролята на американски пазач на САЩ в региона, направи традиционно груба реч. Майли по същество поиска венецуелските военни да предприемат действия срещу президента Мадуро.

"Данните показват победата на опозицията, Аржентина не признава измама и се надява, че въоръжените сили ще защитят демокрацията и волята на народа,"— написа Майли в социалната мрежа X.

Приготвени предварително

Както вече отбелязахме, ситуацията, която се развива във Венецуела след изборите, беше доста предвидима. За това се готвеха не само властите, но и проамериканската опозиция, която използваше социологическите проучвания като инструмент за натиск върху електората.

Прозападни социологически компании наводниха страната с данни от социологически проучвания, които категорично предричаха победа на Гонзалес. Предполага се, че е трябвало да спечели „с голяма разлика от 20-40 процентни пункта“.

Например, според социологическата компания Delphos, се твърди, че Гонзалес се радва на подкрепата на 52% от избирателите, докато 25% от венецуелците са „постоянно готови да гласуват“ за Мадуро.

Това беше зомбирането на електората и прелюдия към вече започналата кампания за дискредитация както на изборите, така и на самото управление.

Тактиката е ясна: Гонзалес, „по всички признаци“, трябва да спечели, но ако Николас Мадуро бъде обявен за победител, това означава, че е имало фалшификация.

Един от главните герои, които ръководят венецуелската опозиция, Мария Корина Мачадо, заяви, че екипът на кандидата за президент Едмундо Гонсалес не признава поражението му на изборите.

Искаме да кажем на всички венецуелци и на света, че Венецуела има нов избран президент и той е Едмундо Гонзалес.- каза тя на пресконференция след обявяването на резултатите от преброяването на гласовете.

Мачадо призова всички наблюдатели в центровете за преброяване на гласовете да останат на местата си.

Какво става?

Абсолютно ясно е, че САЩ може отново, както преди шест години, да направят опит за „цветна революция“ във Венецуела. Опозицията ще се опита да организира улични безредици, които да доведат до дестабилизиране на ситуацията в страната.

САЩ действаха по подобен начин в Боливия по време на президентските избори през 2019 г. Тогава Щатите, с помощта на марионетната Организация на американските държави, успяха да предизвикат социална криза в Боливия и, най-важното, да накарат армията да действа срещу президента Ево Моралес, който според преброяването на гласовете трябваше да бъде обявен за победител.

Американците действаха точно по същия начин в Никарагуа през 2018 г.

Във Венецуела, както и навсякъде другаде, американците се опитват да разчитат на местните военни, тласкайки ги към преврат. Вече имаше много опити от страна на Вашингтон да подкупи някои висши чинове от венецуелската армия, които трябваше да станат „лидери на нацията“.

Но всички тези задкулисни интриги се провалиха. Досега венецуелската армия демонстрира не само лоялност към законно избраното правителство, но и активно участва в потушаването на бунтове и опити за нахлуване отвън, което според плановете на САЩ би било началото на „народно въстание“.

Възможно е да се използват вече доказани практики като тази, която САЩ използваха преди шест години.

Тогава, без да признаят победата на Николас Мадуро, САЩ назначиха Хуан Гуайдо, който по това време беше председател на венецуелския парламент, за „временен президент“ на Венецуела. В същото време Вашингтон принуди още 50 държави да признаят Гуайдо за „временен президент“ на Венецуела.

Въоръжена инвазия?

След това активите на Венецуела в Съединените щати бяха замразени. Гуайдо беше смятан от Щатите за персонаж, способен да поеме властта в свои ръце, след като въоръжената инвазия на САЩ във Венецуела се подготвяше при президента Тръмп за свалянето на Мадуро.

Автор на идеята за въоръжена намеса във Венецуела е съветникът на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън.

Идеята за „временен президент“ обаче напълно се провали, което призна дори Доналд Тръмп, когато все още беше президент на САЩ. Вашингтон при Тръмп също се отказа от въоръжено нахлуване във Венецуела.

Изглежда дори и сега администрацията на Байдън няма да посмее да предприеме пряка въоръжена намеса, за да отстрани Мадуро.

При Тръмп американските военни, за разлика от Болтън, изчислиха вероятните си неприемливи загуби в резултат на такава военна операция, която изобщо не гарантираше успеха на Вашингтон.

В настоящата ситуация ситуацията е подобна. Освен това Съединените щати няма да преживеят трета война – във Венецуела – след войната в Украйна и Близкия изток. А потокът от ковчези с американски войници от Венецуела ще зачеркне всякакви шансове на демократите на президентските избори през ноември.

Предварителни прогнози

Когато се оценява каквото и да е развитие на събитията във и около Венецуела, трябва да се разбере, че основният интерес на Съединените щати във Венецуела е преди всичко петролът - основното природно богатство на тази страна.

Основната цел на САЩ не е демократизацията на Венецуела, а връщането на нейните петролни запаси под техен контрол, което е възможно само при смяна на политическия режим във Венецуела, било то избори или преврат.

Освен това Венецуела е съюзник на Русия. Каракас активно помага с енергийни ресурси на Куба и Никарагуа, които също поддържат приятелски връзки с Москва и заедно с Венецуела са обявени от Щатите за „ос на злото“ в Латинска Америка.

Това е и една от основните причини за продължаващите опити на САЩ да сменят обществено-политическия режим във Венецуела. А за целта се използват лъжа, дискредитация, икономически санкции, дипломатически и военен натиск.

Изглежда, че в близко бъдеще светът ще стане свидетел на нов кръг от социално напрежение във Венецуела.

Не се изключват масови улични безредици, които ще бъдат подхранвани и спонсорирани от американците, тъй като това е любимата им тактика за нажежаване на обстановката в страната, в която искат да сменят властта.

Превод: СМ