Когато чуем днес дискусиите за имперските "завоевания" и "окупации", естественото ни предположение е, че става въпрос за военна агресия. И все пак не винаги това е така.
Всъщност, задкулисните атаки срещу националните традиции се случват всеки ден на социалните и културни фонтове. Не трябва да ни изненадва, че Америка е движещата сила зад тези нападения.
В деншно време САЩ преживява радикална трансформация от такъв вид, който светът никога не е виждал.
В цялата страна либералните прогресивисти, запленени от заблудата на "уоук културата" ("уоук култура" - "будна култура", термин, които се използва за либералните, мултикултурни и прогресивистки идеи в САЩ, бел.р.) и радикалната "социална справедливост" пренаписват и обръщат "естествения ред на нещата", като поставят малцинствата и техните спорни движения най-отпред на линията с приоритети.
Това може да се види например от почти фанатичното пробутване навсякъде на ЛГБТК (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и куиър) общност, която дори си има собствено знаме, доволно корпоративно спонсориране и дори целия месец юни, който е отделен в тяхна чест.
Може би най-провокативната част от движението обаче, се върти около идеята за транссексуалността, според която полът на биологически мъж или жена не се определя от гениталиите му, а вместо това от чувствата и желанията, които има въпросният човек.
Лично аз нямам проблем с никой възрастен, който приема подобни вярвания, дори ако иска да се подложи на операция по смяна на пола. Проблемът обаче, е когато исканията и желанията на минимален сегмент от населението започнат да афектират рязко живота на мнозинството.
Изглежда сме стигнали до тази точка.
Тази седмица например, губернаторът на Калифорния Гавин Нюлсом подписа закон, който изисква властите да осигуряват жилища на транссексуални затворници, на базата на тяхната полова идентичност.
Законът забранява на Поправителния и рехабилитационен департамент на Калифорния да отхвърля подобни искания само на базата на анатомията на затворниците, тяхната сексуална ориентация или "присъстващ фактор" (жени затворнички например) в поправителното заведение.
Това напомня за законодателството, което беше прокарвано от бившия президент Барак Обама през 2016 година, което заплашваше да отреже финансирането за всяко обществено училище, което отказва транссексуални ученици да използват тоалетните, съвпадащи с тяхното джендърно предпочитание.
Идвайки на власт през 2017 година, Доналд Тръмп, взимайки поука от наръчника на борците за социална справедливост, прекрати това законодателство.
Caitlyn Jenner
@Caitlyn_Jenner
I'm so happy after such a long struggle to be living my true self. Welcome to the world Caitlyn. Can't wait for you to get to know her/me.
"Толкова съм щастлив/a след толкова дълга борба да живея истинското ми аз. Добре дошла на света Кейтлир. Нямам търпение да я опознаете/да ме опознаете." - Кейтлин Дженър, телевизионна звезда и атлет, родена като Брус Дженър.
Контроверсията, която обгражда този конкретен американски културен въпрос, както и много други има за цел да ни илюстрира една логическа точка. Самите американци не могат да се съгласят с такива радикални концепции, тогава защо бавно, но сигурно ги налагат на света?
Направени в Америка "уоук" идеи за износ - приемете ги или...
Може би заради неумиращата вяра в "изключителния" характер на Америка, тя се е приела като световен арбитър на това какви ценности трябва да приеме човечеството. Поврага демокрацията!
Миналата година например, в опит да спечели благоволението на радикалната левица вътре в Демократическата партия, Джо Байдън, който може да се окаже следващият американски президент, каза, че ще "прекрати външната помощ за страните", които не спазват ценностите на ЛГБТК общността, независимо дали те се сблъскват с традициите и вярванията на въпросните държави.
Бившият вицепрезидент също така бе цитиран да казва, че ще установи специална служба в Държавния департамент, която ще има за цел да насърчава ЛГБТК правата навсякъде по света.
Този вид външна политика базирана на сексуалните въпроси обаче, не е изцяло доминиран от Демократическата партия.
През април, Ричард Гренел, бившият действащ директор на националното разузнаване в правителството на Доналд Тръмп заяви, че САЩ ще обмислят дали да не спрат да споделят разузнавателна информация със страните, които дискриминират гейовете, лесбийките, бисексуалните и транссексуалните начини на живот.
Не само, че това е нагло ниво на намеса във вътрешните дела на чужди държави, но и граничи с изнудване. Такова нещо може да хвърли ненужни и потенциално опасни пречки в света на шпионажа и разузнаването.
Може би ако Чичо Сам спре да се прави на полицай по спалните в света, ще бъде шокиран да научи, че не всяка нация е съгласна с отгледаните в Америка културни експерименти.
Да вземем например въпроса за хомосексуалността и браковете между двойки от един и същи пол. Скорошна анкета на Пю Рисърч показва, че светът продължава да е много разделен по този въпрос.
Докато страните в западното полукълбо показват високо приемане на подобни начини на живот и избори, по-консервативните държави на изток не споделят тези отношения.
Така например, 72 процента от американското население твърдят, че приемат хомосексуализма, докато в далечна Украйна едва 14 процента са съгласни, когато са попитани.
Подобни социологически проучвания обаче, могат да са много подвеждащи.
В русия например, която също показва ниво на приемане от 14 процента, няма законодателство, което да забранява хомосексуализма, както най-редовно се твърди по западните медии.
Вместо това, Русия прие закон през 2013 година ("За целта на защита на децата от информацията, която агитира отхвърлянето на традиционните семейни ценности"), който има за цел да работи за превенцията на "пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения" сред децата.
С други думи, нека да изчакаме децата да станат на 18 за да проведем тези тежки разговори с тях. Каквото и да си говорим, това изглежда разумна идея и такава, която е в съзвучие с руските традиции.
И все пак американският естаблишмънт просто я отписа като "хомофобска".
Междувременно, обратно по павираните със злато улици на Америка, много деца научават за алтернативните сексуални избори още в гимназията или по-рано, с помощтта на "часа на драг кралиците" в местната библиотека (драг кралиците са травестити, бел. р.).
В същото време, все по-нарастващ брой подрастващи, с пълната подкрепа на психиатричната общност, получават позволение да започнат оперцаии по "джендърен преход", за които мнозина от тях съжаляват по-късно, когато вече няма "връщане назад".
Ключовото тук обаче, е, че макар и други страни да имат сериозни резерви за подобни радикални нови практики, в крайна сметка изборът на американците дали да продължат с тях или не, решава всичко.
Все пак нали за това е демокрацията - да уважаваш тези идеи, колкото и странни да изглеждат на външните хора. Съедининените щати обаче, изглежда не са готови да играят по тези правила, докато неспирно продължават да пробутват своята версия на "новия световен ред".
Точно както при американския народ, движеният от емоции "уоук" влак прегазва не само Съединените щати, но и целия свят.
И с това покушение срещу свободния демократичен дебат, което се вижда по най-невероятните места - от кампусите на американските колежи до все по-тоталитарния свят на социалните медии, много хора ще са безсилни да спрат офанзивата.
Все пак, ако Съединените щати забранят на собствения си народ да се съмнява в "мъдростта" на "смелия нов уоук свят", чуждите страни не трябва да очакват по-милостиво отношение.
Превод: СМ
