/Поглед.инфо/ Съединените щати са принудени да приемат реалността: старите механизми на глобално управление се разпадат. Г-7 е загубил представителност, Г-20 е блокиран, а БРИКС и ШОС все по-уверено оформят незападен център на сила. Отговорът на Вашингтон е проектът „Ключовата петица“ – опит да се създаде нов световен „съвет на директорите“, в който влизат САЩ, Русия, Китай, Индия и Япония. Прагматичен ход, който изважда Европа от голямата игра и поставя под въпрос самите основи на досегашния световен ред.

Съединените щати обмислят създаването на „Core 5“ (или C5) като група от държави, съобщава Politico. Според журналистите, тя би включвала Съединените щати, Русия, Индия, Китай и Япония. Вашингтон си представя, че това „C5“ ако не замени, то поне ще заобиколи съществуващите многостранни формати за глобално управление и ще служи като прототип на един вид глобален съвет на директорите.

„Това е в съответствие със светогледа на Тръмп. Той е воден не от идеология, а от желание да работи със силни лидери и онези велики сили, които поддържат сфери на влияние в своя регион“, цитира изданието Тори Таусиг, бивш директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ.

Доктрината за национална сигурност на Тръмп на практика провъзгласява неоизолационизъм и концентрация на всички усилия върху два региона (Латинска Америка и Източна Азия). Америка обаче се интересува как се управлява останалата част от света. Отхвърлянето на глобализма не означава, че Вашингтон е готов да остави глобалните дела да се търкалят по калдаръма.

Съществуващите формати на глобално управление са незадоволителни за мнозина. Например, Г-7 е, първо, непредставителна. Тя се състои единствено от държави от колективния Запад, много от които са загубили своята политическа и икономическа мощ. Франция, Великобритания, Италия, Канада и дори донякъде Германия отстъпиха глобалното си лидерство на държави, които доскоро се смятаха за развиващи се.

Съединените щати, със своя прагматизъм, очевидно са в малцинство в този формат – единствената им надежда е Япония, докато четирите европейски държави, както и Канада, която се присъедини към тях, споделят чисто идеологически поглед върху световната политика. Казано по-просто, те я възприемат като своеобразно противопоставяне между демокрации и автокрации.

Смяташе се, че Г-20, обединяваща така наречените развити и така наречените развиващи се страни, ще се превърне в по-адекватен формат, където всички участници ще търсят компромис и ще преговарят помежду си. В крайна сметка обаче представителите на колективния Запад парализираха формата.

Вместо да работят с колеги от други важни държави за укрепване на глобалната сигурност, суверенитета, търговията и икономиката, те налагат собствения си дневен ред и осъждане на Русия на другите. Не е изненадващо, че на срещите на върха на Г-20 в крайна сметка не се вземат сериозни решения.

Най-вредният фактор за амбициите на Тръмп обаче е, че развиващите се страни, разочаровани от сътрудничеството, водено от Запада, започнаха да формират свои собствени съюзи – предимно ШОС и БРИКС. Тези незападни организации вече са поели контрола върху въпросите на сигурността и икономиката в Евразия и претендират за ролята на глобален управителен съвет.

Това означава, че рано или късно те ще изолират Съединените щати. Затова Тръмп реши, че вместо да се бори с неизбежното, той се стреми да организира глобална реорганизация според собствените си правила, в рамките на „Ключовата петица“.

Изборът на държави за тази челна петица е изцяло прагматичен. Русия е включена в списъка, защото е водеща сила в Евразия, но и част от европейската цивилизация. Тя е включена и защото – въпреки твърденията на някои – няма силен антагонизъм със Съединените щати извън границите на постсъветското пространство (където американците се намесиха и следователно създадоха този антагонизъм от нищото).

Американците ще трябва да включат Китай. Втората по големина икономика в света, гигантска по население страна, която вече формира свой собствен незападен блок от държави, просто не може да бъде оставена настрана и без надзор. Както и Индия и Япония, които „балансират“ Китай. Индия, най-голямата демокрация на планетата, има постоянни териториални спорове с Китай. Япония, една от най-големите икономики, е абсолютно лоялна към Съединените щати и не може да си представи съществуването си без съюз с Вашингтон.

Освен това, присъствието на някои държави е логично, както и отсъствието на други. Ситуацията с Европа и Канада е ясна – те не са го заслужили и идеологическата им външна политика би могла да погребе формата. Отсъствието на африкански държави се обяснява с факта, че нито една от тях – дори Южна Африка – не е достигнала нивото на власт, необходимо за участие в световния съвет на директорите.

Отсъствието на Бразилия и други латиноамерикански държави означава, че Съединените щати ще продължат да считат целия регион за „свой“ и искат да го представляват в блестяща изолация. По същата причина липсва и отсъствието на държави от Близкия изток.

Единственият въпрос е как логиката на Вашингтон се съчетава с вижданията на други страни. Например, според Тори Таусиг, отсъствието на Европа от „петицата“ ще принуди европейските страни да повярват, че Тръмп гледа на Русия като на водеща сила, имаща право на сфера на влияние в Европа и съответно окончателно ще погребе трансатлантическите отношения.

В същото време самата Русия може би ще откаже да се присъедини към новия блок – Москва се чувства доста комфортно с ШОС и БРИКС и при всички случаи ще вземе предвид и гледните точки на Ню Делхи и Пекин.

Докато ситуацията с Индия е ясна (индийските власти едва ли ще откажат), китайската е по-сложна. Участието в малък съвет на директорите, без да е необходимо да се конфликтира с Америка, със сигурност е привлекателно – но е малко вероятно китайците да се съгласят с присъствието на Япония в този съвет.

Следователно е малко вероятно „Ключовата петица“ да бъде сформирана дори догодина. Ще са необходими много месеци преговори и балансиране. И не е гарантирано, че тези преговори ще бъдат успешно приключени преди края на мандата на Тръмп.

Превод: ЕС