/Поглед.инфо/ Необичайно тревожна реакция се наблюдава както сред висшите военни на САЩ, така и в основните американски медии в отговор на изстрелването от Китай на мистериозен космически апарат. Събитието дори се сравнява с изстрелването на първия спътник около Земята. За какво става дума, защо заплахата за Съединените щати е повече от реална – и какво общо имат старите съветски разработки?

Доскоро САЩ смятаха, че ядреният потенциал на Китай е недостатъчен за нанасяне на ефективен удар срещу тях. Въпреки това, успешните изпитания на Пекин на хиперзвукови управляеми бойни глави показват, че дори няколко десетки такива могат да пробият сегашната или която и да е перспективна система за противоракетна отбрана на САЩ и да нанесат неприемливи щети на Америка.

Пекин отрича всичко

Изпитанията на китайски хиперзвукови оръжия, за които се твърди, че са били проведени през август 2021 г., са предизвикали истинска паника сред военните и разузнавателните служби на САЩ. „Бяхме изненадани“: това беше заглавието, публикувано във “Файненшъл Таймс” преди десет дни, където журналисти, позоваващи се на източници в американските разузнавателни служби, съобщават за реакцията спрямо въпросното китайско изпитание. Тази седмица масло в огъня наля профилното издание “Дифенс-1”, което съобщи, че Пентагонът е приел сериозно секретното изстрелване на китайския апарат и „оценява последствията от тези тестове“.

Освен това ръководителят на Комитета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ Марк Мили сравнява това изпитание по важност с изстрелването на първия спътник на Земята от СССР през 1957 г. С други думи, американската армия смята, че Китай е изстрелял нещо в орбита, ако не принципно ново, то във всеки случай даващо на китайците изключителни ударни способности. Каквито не са имали преди.

Въпреки това, още миналия понеделник Китай отрече съобщенията за изпитания на хиперзвуково оръжие. Според китайското външно министерство не е била изпитана хиперзвукова ракета, способна да носи ядрен заряд, а, напротив, космическа технология, която може да се превърне в удобен и евтин начин за използване на космоса за мирни цели. В тази версия на интерпретацията на събитията можем да говорим за проекта на китайската „космическа совалка“, чиито изпитания са признати и потвърдени в Пекин. КНР наистина докладва за успешния първи полет на суборбитален апарат за многократна употреба.

На 19 юли, на третия ден след изстрелването на космическия самолет, на сайта на държавната “Китайска въздушно-космическа наука и технология” е появи изявление за изпитателен полет на такъв обект. Според тази информация совалката е изстреляна от военния космодром “Джукуан” в пустинята Гоби, а след това е извършила хоризонтално кацане на летището “Алашан” във Вътрешна Монголия, на около 220 км югоизточно от точката на изстрелване.

Но нито КВКНТ нито Министерството на външните работи на КНР съобщават каквото и да е за евентуалното августовско изпитание - поне до скорошна публикация във “Файненшъл Таймс”. Макар и какво да крият? Сега отговорът на китайското външно министерство се отнася до „рутинен тест за изпитване на технологията за повторно използване на космически кораб“, въпреки че в това съобщение не са дадени други подробности.

Този сценарий е доста вероятен за случая с космически самолет, за който Китай настоява: тогава не говорим за „къс скок“ извън атмосферата с 220 км хоризонтален полет, а за пълноценен полет в ниска орбита, който може да е продължил няколко обиколки около Земята. Каквото и да се каже, постижение, което може да бъде отчетено от КВКНТ. Но не го направиха там. Защо?

Може би – защото все пак това не е било мирен космически самолет, а истинска хиперзвукова управлявана бойна глава (УБГ). Съществуването и изпитването на които КНР не иска да признае, а е принудена да се крие зад удобната маска на „космически самолет“. Един вид "мирен китайски трактор", изстрелян в орбита около Земята.

Какво е хиперзвукова УБГ?

Хиперзвуковата УБГ е високоскоростен планер, който може да се движи в земната атмосфера с хиперзвукова скорост и по контролирана, а не по балистична траектория. Последната забележка е особено важна тук, тъй като всяка бойна глава на конвенционална МКБР винаги лети с хиперзвукова скорост на космическия и в крайния участък от траекторията. Но - не маневрира. Следователно, въпреки че е трудно да се прихване балистична цел, все пак е възможно, а при хиперзвуковата УБГ е практически нереалистично.

Дузина такива глави могат лесно да пробият всяка, дори перспективна система за противоракетна отбрана и да нанесат чудовищни щети на Съединените щати. Ако има поне петдесет такива УБГ, тогава американският противник, който ги е пуснал, ще може просто да изтрие Съединените щати с ядрен ответен удар.

Забавното е, че именно САЩ провокираха тази надпревара с хиперзвуковите оръжия, като се оттеглиха от договорите за ПРО и ДРСМО. Така САЩ само принудиха Русия, Китай и дори КНДР да инвестират в хиперзвукова надпревара във въоръжаването. В Русия хиперзвуковата УБГ “Авангард” е в бойна готовност от края на 2019 г. Техните аналози скоро може да се появят в Пекин и Пхенян, където Ким Чен-ун, без много да се крие, в края на септември 2021 г. вече обяви успешно изпитание на хиперзвуково оръжие.

Ако не вземате предвид тази "севернокорейска изненада", Китай официално влезе в хиперзвуковата надпревара едва трети - след Русия и Съединените щати. Китайският хиперзвуков блок с кодово име Ву-14 е успешно изпитан през 2014–2015 г. Но след това китайската програма за хиперзвукови оръжия сякаш замръзна: новините за нея спряха да идват и нищо не се разбра за по-нататъшната съдба на единицата Ву-14. Сега има определена вероятност Китай да е получил на свое разположение аналог на руския “Авангард,” заобикаляйки Съединените щати и да е станал вторият в света, който притежава функциониращо и глобално хиперзвуково оръжие.

Но в САЩ хиперзвуковите единици не се справят на изпитанията, показвайки много неясни резултати при кратките тестове през 2011-2014 г. Тогава определен продукт под кодовото име “Напреднало хиперзвуково оръжие” беше два пъти ускорено до хиперзвукови скорости, но очевидно контролиран полет така и не е бил постигнат. Сега САЩ трескаво търсят изход от такова стратегическо изоставане. През март 2019 г. Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната (ДАРПА) на Министерството на отбраната на САЩ подписа договор с “Рейтеън” за 63,3 милиона долара за разработване на концепция за хиперзвукова тактическа единица. Засега обаче САЩ нямат такова оръжие. А най-оптимистичните прогнози казват, че няма да се появи до 2025 г.

Какво биха могли да изпитват в КНР?

Най-вероятно и КНР, и КНДР разчитат в голяма степен на съветските разработки в областта на хиперзвука, които биха могли да са получили от Украйна. Разработването на маневрени бойни глави се извършва в СССР от края на 70-те години. Сега вече е разсекретен фактът, че тогава за известната МКБР Р-36М2 "Воевода" (СС-18 “Сатана” в западната класификация) в Днепропетровското конструкторско бюро "Южное" са разработвали управлявана бойна глава 15Ф178.

Тя е била оборудвана с аеродинамична система за маневриране - неправилният конус на носа на блока при хиперзвукови скорости прави възможно управлението на блока без използване на двигатели. Въпреки това е осигурен и вариантът за активна маневра на тази УБГ: за това на блока са монтирани резервоари с компресиран въглероден диоксид. Разбира се, това не е истински хиперзвуков двигател, както на съвременната руска хиперзвукова противокорабна ракетна система "Циркон", но за целта ракетите да избегнат прехващачите, подобна система е достатъчни. През 80-те години на миналия век са проведени шест изпитания на тази УБГ, но след това настъпва бедствието от разпадането на СССР и Днепропетровският разработчик на хиперзвуковия блок се оказва в различни страни с производителя - Оренбургския машиностроителен завод. Въпреки това, основата, получена в Русия, е запазена и служи като основа за последваща работа.

И така, през 1987 г. “Машиностроене” в град Реутов край Москва започва работа по създаването на МКБР "Албатрос" с маневриращи и плъзгащи се хиперзвукови единици, които влизат в атмосферата по балистични траектории и със скорости, сравними с първата космическа - 17-22 Mах, което на височина 100 км, те съответстват на 5,8–7,5 км/с.

Такива блокове могат няколко пъти да се "гмурнат" в земната атмосфера, като постепенно губят скорост, но поради аеродинамична маневра отново напускат атмосферата на нашата планета. В резултат на такива последователни хиперзвукови маневри УБГ може да се отклони от първоначалната балистична траектория с няколко хиляди километра, а „гмуркането“ в атмосферата позволява ефективно да се избягват системите за противоракетна отбрана. Освен това УБГ, поради такава почти глобалното маневриране, което дори му позволява да обиколи Земята, може да поразява цели на непредвидими места и от неочаквани посоки, необхванати от системи за откриване на бойни глави или системите за противовъздушна и противоракетна отбрана.

В началото на 90-те години на миналия век работата по МКБР „Албатрос“ и хиперзвуковите агрегати за нея на фона на общия упадък на военно-промишления комплекс в Русия е прекратена. Но няколко години по-късно на мястото на затворената тема за “Албатрос” започват нови разработки, които в крайна сметка водят до създаването на хиперзвукови блокове "Авангард", на МКБР "Ярс", както и за други ракети от ново поколение - "Сармат" и "Булава".

Следователно използването на една и съща основа за хиперзвукова УБГ в Китай и КНДР може много вероятно да доведе до създаването на подобни оръжия в тези страни, само с малко забавяне във времето, което всъщност възлиза на краткия период от около пет години.

Превод: В. Сергеев