/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Ердоган се държи все по–агресивно, позволявайки си да влиза в конфликт с Гърция, Европейския съюз, САЩ и дори с НАТО като цяло. Защо американците търпят Турция за това, за което не биха търпяли никой друг и не поставят Турция на мястото ѝ?

„Непослушно дете“. Турция е точно това за НАТО днес. През последните години Анкара се държи изключително дръзко в отношенията си с европейските и американските си съюзници. Списъкът с прегрешенията ѝ е огромен.

Ердоган се разбунтува. Така например, Анкара, против волята на Вашингтон, закупи руски системи С-400. Унищожава кюрдските съюзници на САЩ в Сирия (и заедно с тях репутацията на САЩ като надеждни съюзници за тези, които разчитат на тях). Подкрепя ислямските терористи на Хамас в ивицата Газа.Турция предлага на Русия и Иран да разделят помежду си Кавказ на три (създавайки шестоъгълник от тях и още три южнокавказки държави, за да се уредят всички дела в региона), като по този начин изтласкват американците и европейците от тяхната грузинска крепост, както и от Каспийския регион.

Турция организира военни провокации срещу съюзника на НАТО Гърция. Заплашва да залее Европа с бежанци от Близкия изток и (ако Анкара получи контрол над Либия) от Африка. Демонстративно унижава председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като не ѝ предоставя стол в преговорите за възстановяване на турско-европейските отношения.

Въпреки всичко това факт е, че членството в НАТО е жизненоважно за Турция. Първо, от гледна точка на осигуряване на нейната физическа безопасност. Турците могат да се гордеят с мощта на своята армия, колкото си искат, но Реджеп Ердоган има удивителната способност да си създава врагове. Днес страната му няма нито една приятелска държава по границите си(с изключение на полувасалния Азербайджан).

На второ място, Турция се нуждае от НАТО, за да увеличи политическото си влияние. В противен случай нито Русия, нито Иран никога не биха направили сериозни отстъпки на Анкара, нито в Сирия, нито в Кавказ. Въз основа на това възниква въпросът: защо американците не поставят Турция на мястото ѝ? Защо не я заплашат, че ще я изключат от НАТО, или защо направо не я изключат? Без съмнение, ако САЩ предприемат такава стъпка, цяла Европа ще ги приветства за това. Така например, неотдавнашна анкета показа, че 41% от германците смятат Турция на Ердоган за „враг“, а други 11% -– за „съперник“.

„Без Турция ще бъде трудно за НАТО не само да запази силата си, но и съществуването си“, обяснява самият Ердоган. И той, колкото и да е странно, не си криви душата. Вярно е, че въпросът не е в приноса на турската армия за отбранителната способност на алианса, а в приноса на Ердоган и неговите политики за поддържането на НАТО като политически проект.

Инструмент за сдържане

Америка се нуждае от силна Турция, която да сдържа Руската федерация. Да отклони вниманието на Москва от европейските дела, като създаде проблеми в Южен Кавказ, както и да проведе подривна работа чрез средствата на „меката сила“в Крим, Поволжието и Сибир. Съединените щати успяват успешно да обработят мозъка на либералната градска младеж, но Ердоган е майстор в баламосването на мюсюлманите, в засилването на ислямистките настроения сред тях и в превключване на лоялността от Москва към съмишленика Анкара.

Америка се нуждае от силна Турция, за да се противопостави на Китай.Затова САЩ силно подкрепят амбициите и меката сила на Анкара в Централна Азия, която е задният двор на КНР.Колкото по-ислямизиран и нестабилен става регионът, толкова по-трудно ще бъде за китайците да търгуват с Европа през него.Освен това ислямистите от Централна Азия, водени от самопровъзгласилата се за „защитник на всички мюсюлмани“ Турция, ще влияят на нещата в Синдзян, където местните уйгури водят полупартизанска война срещу китайците.

Америка се нуждае от силна Турция, която да се противопостави и на Иран.Не, не за да се бие с него, а за да дестабилизира Иран отвътре чрез стимулиране на азербайджанския пантюркизъм и национализъм. Да припомним, че значителна част от населението на Ислямската република (особено в северните провинции) са азербайджанци, които се развълнуваха много след победата на Турция и Азербайджан в Карабахската война.

При това вече не се говори за прословутата турска „мека сила“. Иран приема тази заплаха много сериозно, но засега не бърза да се противопоставя на турците, страхувайки се, че още в началото на антитурска пропаганда, ще предизвика още по-големи сепаратистки настроения сред иранските азербайджанци. Такова е положението.

Америка се нуждае от силна Турция, за да се противопостави на Европа. Да, Байдън промени подхода си към страните от Стария свят и за разлика от Тръмп не работи открито за разпадане и дискредитация на ЕС. Все пак на Европа все още трябва да се напомня, че без САЩ тя е слаба и беззащитна. И колкото по-малко работят приказките за руската заплаха, толкова по-важни ще станат за Вашингтон заплахите за ЕС от страна на Турция (вземете например наплива на бежанци или военните провокации срещу Гърция).

Рационализъм

И накрая, САЩ се нуждаят от Турция като подизпълнител за регионални конфликти. Американското общество е уморено от войните в чужбина, а Анкара винаги е готова да даде рамо. Например да остане в Афганистан и да защитава американските интереси там след изтеглянето на американските войски. Със сигурност това обаче не е безплатно. „Ако бъдем помолени да не напускаме Афганистан и да оказваме помощ там, за нас е важно да разберем какъв вид дипломатическа, логистична и финансова подкрепа ще получим от Съединените щати във важни за нас области“, каза Реджеп Ердоган. Според него „няма неразрешими въпроси в турско-американските отношения, когато областите на сътрудничество сериозно надделяват над броя на спорните въпроси“.

Ето защо САЩ ценят турския си съюзник: „По време на предизборната кампания Байдън каза, че ще подкрепи турската опозиция и ще се намеси във вътрешните работи на страната. Веднага след като предизборният натиск приключи, Байдън абсолютно рационално изостави популистките си позиции по отношение на Турция “, пише турският Daily Sabah.

Разбира се, въпросът за контрола остава актуален – и проблемът тук не е толкова в Турция, колкото в амбициите на Реджеп Ердоган. САЩ искрено се опитаха да изкоренят този „корен на злото“, като организираха (или поне финансово подкрепиха) опита за военен преврат през лятото на 2016 г., който включваше премахването на Ердоган. Опитът обаче се провали и изведе американо-турските отношения на ново ниво на конфронтация. Изглежда Байдън не иска да повтаря грешката.

Вместо това той се опитва да намали нивото на турския нагломер спрямо европейските съюзници (които сега са лоялни на Вашингтон) и да убеди Ердоган да спре да печели точки в Турция за сметка на демонстративното унижение на белите лидери на Европа. Така по време на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Брюксел Ердоган се срещна с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. Според атинските власти това е „стъпка към по-спокойно лято“, а не повторение на събитията от 2020 г., когато двете страни бяха почти на ръба на войната заради действията на Турция в гръцките териториални води.

Преговори са водени и с Франция. Париж вярва, че отношенията между страните са в процес на възстановяване. „Имаше примирие в словесната война. Това е добре, но не е достатъчно ... Да видим дали президентът Ердоган е готов да промени не само думите си, но и действията си“, казва френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан.

Превод: СП

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели