/Поглед.инфо/ Грузия официално оплаква стогодишнината от т. нар. Съветска окупация - на 25 февруари 1921 г. Червената армия влиза в Тбилиси. Защо болшевиките решиха да ликвидират Грузинската демократична република, какви военни престъпления бяха извършени от войските на независима Грузия и защо в крайна сметка всичко това води до разцвета на Грузинската ССР?

Преди точно сто години войските на 11-та армия на Червената армия под командването на Серго Орджоникидзе, Сергей Киров и Владимир Гитис влизат в Тбилиси. Така приключва безславното съществуване на Грузинската демократична република (ГДР) и започна това, което в съвременна Грузия обикновено се нарича „съветизация“. Сега на всички административни сгради в Грузия държавните знамена са спуснати в знак на траур за тези събития. Сега те се считат за чисто негативно явление, въпреки изключителния просперитет на ГССР като част от Съюза.

В Русия тази дата е известна само в академичните среди. Дори в общия контекст на Гражданската война това не представлява нещо изключително. Интересите на Съветска Русия в Закавказието вече са гарантирани от "съветизацията" на Азербайджан и са допълнително подсилени от подобни събития в Армения. Основната цел – петролът в Баку, вече е получена.

Тогава съществуването на ГДР остава едно досадно и достойно за съжаление недоразумение, с което Ленин и Троцки трябваше да се съобразяват в контекста на тайните преговори с Лондон за началото на дипломатическото признаване и икономическото сътрудничество. Ленин се нуждае от договор с Великобритания и се съгласява да създаде коалиционно правителство с грузинските меншевики. Само да спрат терора срещу националните малцинства и като цяло срещу всички наоколо.

Позицията на кавказкото бюро на Централния комитет на ВКП(б), оглавявана от Серго Орджоникидзе, е коренно различна. Той бомбардира Москва от Баку и Владикавказ с раздразнени телеграми, в които твърди, че „всяко антисъветско движение в Северен Кавказ има своите корени в Грузия“, и това е вярно. И сега в Грузия внимателно се избягва фактът, че мнозинството в кавказкото бюро принадлежи на болшевиките от грузински произход (Орджоникидзе, Йенукидзе, Махарадзе, Орахелашвили и други). И именно те, а не „руските империалисти“ или „евреите-троцкисти“, изискват повече от другите съветизацията на Грузия.

Те са разубеждавани, опитват се да ги вразумят, посочвайки към Лондон и войната с Полша, която отнема много енергия. Но в един момент от Лондон е получен ясен сигнал, че британците вече няма да се застъпват за ГДР, тъй като това, което се случва там, омръзва дори на британците.

ГДР успява да се скара с всички наоколо още преди официалното си провъзгласяване. Факт е, че през 1918 г. за първи път е свикан Закавказкият Сейм, който включва грузински, арменски и азербайджански депутати. Провъзгласена Закавказката федерална демократична република, която веднага влиза във война с Турция. Турците минават като метеор през Аджария, Лори, Артвин, Ардахан и Ахалцихе, в резултат на което федерацията се разпада (азербайджанците подкрепят турците) и са обявени три национални републики.

И още през декември 1918 г. Грузия атакува Армения. Целта е Лори - населен с арменци район от бившата провинция Тифлис с богати медни мини. През целия декември грузинските войски се опитват да окупират Лори от арменците, които са по-малобройни и притиснати от турците. В същото време присъстват елементи на геноцид. Например всички мъже арменци, живеещи в Грузия от 18 до 45 години, са обявени за военнопленници и настанени в концентрационен лагер близо до Кутаиси. Никой не обръща внимание на това.

Накрая идват британците. Неспособни да разберат какво се случва, те постъпват така, както са свикнали: те разделят района около Лори на три части. Северният е оставен на грузинците, южният е даден на арменците, а централният, всъщност този, в който се намира медната мина Алаверди, е присвоен като "неутрален". Дори се управлява от британския генерал-губернатор. Когато британците се оттеглят, грузинците също окупират района на мината. Кратък конфликт с Азербайджан за Закатала, регион, населен тогава предимно от лезгинци, се развива приблизително по същата линия.

Под прикритието на германския мандат, по същото време Грузия ликвидира независимостта на Абхазия и стига до Сочи, нарушавайки всички предишни писмени споразумения, според които Абхазката република или остава независима, или е свързана с Русия.

Тук се случи първата беда. В днешно време малко хора обръщат внимание, че идеята за прекратяване на съществуването на ГДР, тъй като е ненужна първо се появява не в кавказкото бюро на болшевиките през 1921 г., а сред командващите въоръжените сили на Южна Русия, генералите Деникин и Алексеев, през 1918г.

Факт е, че в началото на юли 1918 г. грузински войски, въоръжени от британците, преминават границата по река Псоу и след кратка битка окупират Сочи (градът е защитен от няколко моряци-анархисти). На 27 юли грузинските части вече окупират Туапсе, а до края на месеца цялата крайбрежна ивица е окупирана от тях и обявена за „присъединена към Грузия“. Дори човек да не признава действително статута на въоръжените сили, това е въоръжено нападение на Грузия срещу Русия. Без значение как тогава се нарича Русия.

Грузинският външен министър Евгений Гегечкори пристига на 25 септември 1918 г. в централата на Деникин и Алексеев в Екатеринодар и носи със себе си някаква стара карта от времето на Давид Строителя и царица Тамара, където неясно са очертани някои „исторически граници на Грузия“ . Косата на Деникин се надига под фуражката, той и Алексеев я разкъсват и захвърлят, а Гегечкори едва се измъква от Екатеринодар. Още на следващия ден белите части са отстранени от фронта срещу болшевиките и прехвърлени на брега. Грузинската армия е незабавно изтласкана от белите от позициите им на брега, а белите ги преследват дълбоко в Абхазия, като ги гонят през река Бзиб и окупират Гагра. Генерал Алексеев сериозно настоява да се продължи настъплението чак до Тбилиси, но се намесват британците, които за пореден път се застъпват за грузинците.

През януари 1919 г. Гегечкори носи същия пергамент на конференцията в Париж (където се обсъждат предварителните териториални резултати от Първата световна война) и иска да границите на Грузия да се преместят до река Макопсе, която е на 14 километра югоизточно от Туапсе. Ето как те разбират компромиса.

Едновременно с парижките преговори Тбилиси тайно отново изпраща войски в Сочи и започва системно да унищожава арменците там, които са живели в тези части от древни времена. Грузинците използват артилерия срещу съпротивляващите се арменски села. Арменците се обръщат за защита към Деникин, който в ярост извежда цял кавалерийски корпус от Новочеркаск, където текат упорити битки с болшевиките, и отново го премества в Грузия. В рамките на няколко дни всички грузински войски в района на Сочи и в Абхазия бяха победени, 750 души са взети в плен, включително командващият генерал Кониашвили и началникът на щаба Церетели. В отговор грузинските власти в Тбилиси започват да конфискуват имуществото на руското население и на Велики четвъртък 1919 г. катедралата в Тбилиси е запечатана и отнета от руската общност.

В крайна сметка дори британците изпращат грузинската делегация на Парижката конференция, заедно с пергамента, до вратата. ГДР няма териториални претенции единствено срещу Аржентина. Британците и французите са много изненадани от странната агресия на „демократична Грузия“ срещу всички наоколо. И нито Деникин, нито РСФСР не могат да запазят такъв абсцес в тила си.

Прави впечатление, че дори след окупацията на Тбилиси на 25 февруари 1921 г. новите съветски власти се отнасят с останалите представители на режима на ГДР изключително меко. Тези, които искат – отплават на британски кораби (по-късно те формират всякакви „правителства в изгнание“), тези, които искат - остават. Известна повратна точка се случва през 1924 г., когато емигрантските кръгове, включително тези, които получават възможността или да напуснат съветската Грузия, или да живеят тихо и удобно, организират мащабно въоръжено въстание. На 29 август 1924 г. отряд на княза Кайхосро Чолокашвили атакува казармата в Манглис, но е отблъснат.

Тогава той планирал да отиде в Тбилиси, но е принуден да се обърне и да превземе град Душети. Въстаниците завземат част от Западна Грузия и някои райони на изток, но в началото на септември тяхната позиция е вече безнадеждна. Кавказката Червена армия блокира брега, за да им попречи да напуснат Грузия по море. Берия дава заповед да се разстрелят 17 пленени княза от отряда Чолокашвили. В Мцхета е взет в плен целият "Комитет за независимост на Грузия", оглавяван от князе Андроникашвили и Джавахишвили и бивши меншевики.

Заслужава да се отбележи поведението на генерал Валико Джугели, който по време на ГДР се проявява с погромите над населението на Южна Осетия. Войските под командването на Джугели преминава отдолу нагоре цялото дефиле на река Ляхва, унищожавайки всичко живо по пътя си. Според различни източници от 6% до 8% от населението на Южна Осетия е избито само за два месеца и няколко десетки хиляди хора бягат в Русия.

Първият геноцид над осетинците става, между другото, един от задействащите фактори за "съветизацията" на ГДР и всъщност прекратяването на съществуването на странен полуфеодален и изключително националистически режим.

И така, Валико Хугели през 1921 г. тихо напуска Грузия за Франция, където тренира в 35-ти пехотен полк. Именно Джугели изготвя първия план за въоръжено въстание срещу съветската власт през 1922 г. в Париж. През 1924 г. той се връща незаконно в Грузия, но вече на 8 август е арестуван. По време на разпита Берия му показва плана на въстанието, който бил получен с оперативни средства, след което Джугели първо се опитва да се самоубие, но е спасен. Тогава той иска среща със своите съратници, за да отмени въстанието, тъй като смята всичко за безнадеждно. Вестник "Комунисти" публикува призива на бившия генерал Джугели до бунтовниците. Но това вече беше безполезно и след потушаването на въстанието Джугели е разстрелян.

След въстанието от 1924 г. отношението на съюзния център към Грузия се променя. Орджоникидзе и Сталин сурово потискат всякакви опити за вдигане на вълни от национализъм в републиката, но в същото време, в по-късните социалистически времена, в републиката има режим на "затворени очи". В Грузинската ССР съветските закони не са винаги и не навсякъде. Особено в икономиката и правоприлагащата система. В същото време Грузия твърдо заема първо място по жизнен стандарт в СССР, изпреварвайки дори балтийските републики. Субсидиите от Съюза, инвестирани в Грузия, представляват пари, изтеглени главно от бюджета на РСФСР като основна република-донор. А сивата икономика допълнително създава повишено ниво на потребление.

Ако Деникин и Алексеев бяха превзели Тбилиси през 1918 г., през 1921 г. грузинците щяха да посрещнат съветската армия като освободителка. Защото вместо "обединена и неделима" Русия, болшевиките всъщност предлагат отделна република, която след няколко десетилетия се превръща в "пъпа на Съветския съюз" с невероятни привилегии.

Превод: В. Сергеев