Републиканският сенатор от Кентъки Рон Пол се обяви категорично против предложението. Пол посочи, че планът противоречи на вота на американския народ, който гласува за „Америка на първо място“.
Още по-изненадващо беше, че и републиканският сенатор от Южна Каролина Линдзи Греъм изрази скептицизъм относно изпращането на американци в Газа. Това може би е първият случай в политическата кариера на сенатор Греъм, в който той се противопоставя на изпращането на американски войски в чужбина.
Сенатор Греъм е прав, че повечето жители на Южна Каролина не са въодушевени от изпращането на американци или разходване парите на американските данъкоплатци за завземане на Газа. Не са доволни и повечето от американците. Всъщност социологическите проучвания показват, че мнозинството американци са против предоставяне военна помощ на Израел или на други държави.
Един от най-добрите коментари бе на либертарианския учен и водещ на подкаст Том Уудс. Според него предложението на Тръмп за Газа е вид разточително харчене в чужбина, за чието премахване трябва да работи ръководеното от Елон Мъск Министерството на държавната ефективност (Department of Government Efficiency - DOGE).
Планът на Тръмп беше критикуван и от правителството на Саудитска Арабия. Което би могло да означава, че ако президентът Тръмп започне да изпълнява тази своя идея, ще отблъсне Саудитска Арабия от Съединените щати и ще я насочи към БРИКС.
Някои от държавите от БРИКС искат да оспорят статута на долара като световна резервна валута. Основен фундамент на статута на долара като световна резервна валута е „петродоларът“. Той възникна в резултат на сделка, която Хенри Кисинджър договаря със Саудитска Арабия: саудитците се съгласяват да използват долара в търговията с петрол в замяна на подкрепата на САЩ за саудитския режим. Но напоследък Саудитска Арабия дава признаци, че е склонна да използва други валути за търговията си с петрол, като китайския юан.
Ако доларът загуби статута си на световна резервна валута това би довело до голяма икономическа криза в САЩ. И би принудило правителството да направи огромни съкращения на разходите за военни и социални помощи, което вероятно ще доведе до насилие и правителствена репресия срещу нашите свободи.
Американската „собственост“ върху Газа, придружена от насилствено преместване на палестинците, би предизвикало засилено недоволство срещу САЩ. А би могло да доведе и до нарастване на терористичните атаки срещу САЩ.
Дори ако дългосрочната американска окупация на Газа протече на 100 процента по план, правителството на САЩ, което има над 36 трилиона долара нарастващ дълг, не може да си позволи още един безсрочен военен ангажимент в чужбина. Вместо това президентът Тръмп трябва да изпълни предизборната си реторика за оттегляне от ненужни военни ангажименти. Това, а не митата, ще помогне на Америка да стане по-конкурентоспособна в международната икономика.
Най-доброто нещо, което Съединените щати могат да направят за възстановяването на Газа и за насърчаване на мира в Близкия изток, е да спрат да финансират окупацията и блокадата на Газа от страна на Израел. Вместо това САЩ трябва да работят за мирни отношения и за свободна търговия на Израел с неговите съседи.
Превод: д-р Радко Ханджиев
