Технологичната база на WAICO: Отворен код срещу корпоративни патенти
Учредителният договор на новата организация в Шанхай съдържа технически детайли, които показват, че тук не става дума за поредната беззъба политическа декларация. Основният фокус е поставен върху подкрепата за екосистема с отворен код (Open Source). Това е директен удар по бизнес модела на големите американски корпорации, които държат кодовете си зад дебели стени от патенти и платени абонаменти. Чрез споделяне на отворени модели, Китай и Русия предлагат на страните от Глобалния юг нещо, което Вашингтон никога няма да им даде – безплатен достъп до ядрото на технологиите, без политически условия и без опасност от внезапно спиране на сървърите поради поредния пакет санкции.
Това изглежда логично от гледна точка на Пекин, но тук има един скрит проблем, който вероятно ще се прояви в следващите месеци. Страните, подписали договора в Шанхай, се намират на коренно различно ниво на технологично развитие. Повечето от тях – като Лесото, Конго, Замбия или Никарагуа – в момента са единствено консуматори на дигитални услуги и нямат нито изчислителната мощност (Data центрове), нито инженерния състав, за да внедрят тези системи самостоятелно. Синхронизирането на техническите стандарти между държава с суперкомпютри като Китай и икономики, които тепърва изграждат своята 5G инфраструктура, ще бъде административен кошмар.
Пекин обаче има план за преодоляване на тази пропаст. В речта си на форума китайското държавно ръководство официално обеща да осигури 5000 места за специалисти от развиващите се страни в специализирани курсове и инженерни семинари през следващите пет години. Това е класическа стратегия за мека сила, изпитана вече по линия на инициативата „Един пояс, един път“. Китай не просто продава технологии; той обучава бъдещия елит на Глобалния юг да работи по неговите технически спецификации. Когато тези 5000 инженери се завърнат в министерствата си в Джакарта, Кайро или Претория, те ще изграждат държавните системи по китайски, а не по американски стандарти.
Мащабът на шанхайската изложба: Факти срещу декларации
Докато западните медии се опитват да омаловажат събитието, определяйки го като среща на авторитарни режими, цифрите от изложбения център в Шанхай говорят за индустриална реалност, която не може да бъде пренебрегната. Изложбена площ от 100 000 квадратни метра. Над 1100 компании изложители. Повече от 3000 отделни експоната и над 300 технологични разработки, които правят своята световна премиера. Мащабът е напълно съпоставим с най-големите потребителски изложения в Лас Вегас или Барселона, но с една съществена разлика – тук отсъстват официалните държавни делегации от Европейския съюз, Япония, Южна Корея и Обединеното кралство.
Тази изолация обаче е еднопосочна. Отсъствието на политически представители от Запада не означава отсъствие на западен капитал и неофициални корпоративни емисари. Според информация от кулоарите на конференцията, редица американски инвестиционни фондове и технологични мениджъри присъстват в Шанхай в лично качество или чрез свои азиатски филиали. Те отлично разбират, че пазарът на Глобалния юг е твърде голям, за да бъде оставен изцяло в ръцете на китайските компании.
Журито на тазгодишните награди SAIL (Superior, Applicative, Innovative, Leading) демонстрира, че фокусът се измества от чисто теоретичните модели към практическото и промишлено приложение на изкуствения интелект. Номинираните 30 проекта включват системи за автоматизация на дълбоководни пристанища, управление на автономни железопътни мрежи и алгоритми за оптимизация на енергийни мрежи, захранвани от възобновяеми източници. Това е съществена разлика спрямо американския подход, който е силно ориентиран към финансовия сектор, маркетинга и забавлението. Китайците кодират реалната икономика.
