/Поглед.инфо/ На предстоящата среща след две седмици между Владимир Путин и Джо Байдън „програмите на Съединените щати и Русия не съвпадат“. С тези думи руското външно министерство изяснява мащаба на проблемите, с които лидерите на двете държави ще се сблъскат по време на преговорите. Каква точно е несъответствието на дневния ред, какво ще поиска Вашингтон от Москва и обратно - и по какви въпроси все още има шанс да се постигне споразумение?

Както знаете, за успешната среща на високо равнище са необходими три неща. Атмосфера на доверие (което ще позволи преговори), единно или поне общо разбиране на дневния ред (което ще даде възможност да се разбере какво може да се договори), както и политическа воля за преодоляване на различни трудни въпроси.

Първата точка в руско-американските отношения я няма и не се очаква в близко бъдеще, третата е под въпрос. Всички надежди са на втората, че Вашингтон и Москва разбират за какво могат да се договорят. Да, заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заяви, че „програмите на Съединените щати и Руската федерация не съвпадат“, но веднага добави, че „ние традиционно сме готови да отговорим на всички въпроси, зададени от американската страна“. Тоест да се обсъдят точки и да се доближат позициите до общо разбиране на дневния ред. „За съжаление - обобщи заместник-министърът, - има все по-малко взаимна готовност“.

Така ли е? Нека да преминем през дневния ред.

БЛИЗКИ ДЕЛА

Украйна. Най-важният за Москва въпрос на руско-американските отношения.

Позицията на Русия е много гъвкава. Минималната програма е да се замрази конфликтът, да се сложи край на ескалацията, задължението на САЩ да озаптят украинското ръководство, да му забранят да заплашва народните републики с война и да посочи на Киев невъзможността да се присъедини към Алианса. Максималната програма е пакетно споразумение с американците за разработване на правилата на играта в украинското пространство, съвместна принуда на Киев за изпълнение на Минските споразумения, федерализация на Украйна и превръщането ѝ в "държава с отворени врати", където великите сили ще се надпреварват по цивилизован начин.

Съединените щати обаче не са съгласни на минимум, камо ли с максимум. Официално, тъй като „Украйна е суверенна държава, тя има право да прави каквото иска и да влиза навсякъде, където иска“. Всъщност САЩ разглеждат Украйна като раков тумор, който трябва да генерира метастази на нестабилност в периферията си - тоест както за руския, така и за европейския организъм. И колкото повече нестабилност има, толкова по-полезно за американците.

В този случай позициите на Вашингтон частично се сближават с руските само в една точка - САЩ не искат Киев да провокира пряка война с Русия (например чрез нахлуване в ДНР или ЛНР), тъй като тогава САЩ ще се намерят на кръстопът пред два лоши варианта. Те могат или да се намесят в нея (тоест да започнат война с Руската федерация), или да останат встрани и по този начин допълнително да сринат доверието в себе си и своите гаранции пред други съюзници.

Европа. Дълги години Русия предлага на американците реални инструменти за укрепване на европейската сигурност.

По-специално, създаването на единно пространство за тази сигурност, което ще включва Русия (концепцията „от Лисабон до Владивосток“). Пространства, в които Москва и Запад ще си сътрудничат и заедно ще осигуряват защита срещу всякакви външни заплахи. ЕС е важен съсед за Русия, основен търговски партньор и ключов източник на технологии и иновации.

САЩ обаче не споделят възгледите на Русия. Тяхната ключова задача в европейска посока е да задълбочат конфликта между Русия и ЕС, както и да предотвратят всякакви съвместни руско-европейски проекти. В крайна сметка, колкото по-близо е Европа до Русия, толкова повече въпроси ще имат местните елити относно целесъобразността от продължаване на васалната зависимост на ЕС от САЩ.

ДАЛЕЧНИ ДЕЛА

Китай. Русия разбира загрижеността на американските партньори от ръста на Китай и предлага собствени решения. Тези решения са прости и очевидни - страните, представлявани от Съединените щати и Китай, трябва да се зачитат взаимно суверенитета, а не да си плюят в изключителните сфери на влияние. Да не започват започват информационни, икономически и за правата на човека войни един срещу друг, а вместо това се конкурират по цивилизован начин в рамките на международното право. А и да не заставят Москва да влиза в съюз с единия срещу другия.

Американците не са доволни от този подход. За тях програмата-минимум е отказ на Москва от всякакви стратегически проекти с Пекин, а максималната програма е включването на Русия в американските антикитайски планове. В същото време логичният въпрос "какво ще получим в замяна?" (в края на краищата преговорите са пазарлък и почти всеки въпрос може да бъде обсъден), може да има само един отговор: „Няма да има нови санкции, поне за известно време“. Меко казано, изключително неконструктивен.

Иранският въпрос ще бъде обсъден приблизително по същия начин (с регионални особености - например около Сирия). САЩ са в задънена улица - опитвайки се да поправят грешката на Тръмп, искат да съживят ядрената сделка с иранците и по този начин да забавят развитието на иранската ядрена програма. Джиновете обаче вече са извън бутилката - през последните години иранско-западните отношения се влошиха рязко и на президентските избори след няколко седмици в Иран се очаква победата на консервативния кандидат. Следователно Америка трябва спешно да засили своите преговорни позиции - и тя иска да направи това с помощта на Русия.

Москва обаче няма да участва в санкционния натиск върху Техеран или ще помага на САЩ да принуди иранците да предоговарят ядрената сделка при изгодни условия за САЩ.

Никой не иска да се кара с Иран, за да помага на американците - дори помощта да бъде заплатена (още повече, след сключването на споразумението плащането може да не бъде получено). Да, Москва и САЩ имат допирни точки за Сирия - конституционната реформа, създаване на баланс на интересите на всички велики сили в страната. Сега обаче има твърде малко доверие и твърде много американски войници, разположени в Сирия, за да се превърнат допирните точки в обща позиция.

ВЪТРЕШНИ ДЕЛА

“Намесата на Русия във вътрешните дела на САЩ и ЕС”. САЩ, разбира се, се сещат, че е нямало и няма никаква намеса. Русия не преследва британски граждани, не взривява складове в Чехия и България, не води Тръмп на власт и не организира хакерски атаки. Не дискредитира западните ваксини или провокира нарастване на десните настроения в САЩ и ЕС. Вашингтон обаче наистина наистина иска Москва да признае това поне частично. Не за да получи нови основания за налагане на санкции срещу Руската федерация - САЩ винаги ще ги намерят. И за да прехвърли отговорността за редицата вътрешни проблеми в западните страни на Русия - проблеми, които западните елити не могат да разрешат.

На свой ред Русия няма да поеме вината за грешките на други хора и няма да позволи дори намек за това в заключителната декларация. Макар и само защото това би подкопало най-важния принцип на руската външна политика - зачитането на суверенитета на третите страни.

Намесата на САЩ в руските дела. Тук Байдън иска и е готов да обсъди цял набор от въпроси с Владимир Путин. Крим, Навални, руските парламентарни избори, вътрешната псевдолиберална опозиция. Да обсъжда и да поучава как Москва трябва да действа по тези точки.

Всъщност Русия многократно е казвала, че не е готова да обсъжда делата си с никого. Разчитайки обаче на думите на Рябков („традиционно готова да отговаря на всякакви формулировки на въпроси“) и здравия разум, може да се предположи, че Русия е готова да обсъди тези въпроси. По устройващ Москва начин, разбира се.

Например Кремъл е готов да изслуша кога и при какви обстоятелства САЩ ще признаят Крим - и то безвъзмездно. Русия не е готова да плати за такава услуга, защото нейната стойност, меко казано, е малка. Е, що се отнася до руските парламентарни избори, тогава можем само да посъветваме Байдън внимателно да разгледа как, от кого и при какви обстоятелства той самият е избран през 2020 г.

Да, освен тези спорни теми, има и други - борбата с тероризма, неразпространението и намаляването на ядрените оръжия. Там САЩ и Русия имат много повече общи неща. Всички тези теми обаче са неясни и ефективното сътрудничество е възможно само в рамките на общата нормализация на руско-американските отношения. Нормализиране, което е невъзможно, докато Москва и Вашингтон не синхронизират своите програми по належащи и конкретни въпроси.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели