/Поглед.инфо/ Грандиозна миграционна операция се развива точно пред очите ни. Само за няколко дни американците откараха десетки хиляди хора от Афганистан, за да преселят повечето от тях в Съединените щати. Кои са тези мигранти, защо е малко вероятно да успеят да се разберат с талибаните и как ги посрещат американските жители?
Въздушен мост. Терминът, който по-рано се е отнасял за снабдяването на Западен Берлин по време на Берлинската криза (когато Щатите носеха всичко необходимо в блокирания град със самолети), сега се използва справедливо за летището в Кабул. Сега самолетите излитат и кацат там без прекъсване, превозвайки хора от Кабул. Предимно американци, но не само.
„Нашият абсолютен приоритет е да измъкнем американците“, заяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. „В същото време, до 31 август (крайният срок, определен от талибаните), възнамеряваме да изтеглим възможно най -много афганистанци в риск“.
Този термин се отнася до онези граждани на Афганистан, които са помогнали на американците да окупират и „демократизират“ страната - преводачи, служители, преподаватели, активисти. Точният брой хора, които по един или друг начин са сътрудничили на американците, е неизвестен - според някои източници има около 100 хиляди души (плюс още 400 хиляди близки роднини - съпрузи и деца). Всички те сега са изправени пред отмъщение от талибаните, така че САЩ ги извеждат от страната.
Тигърът няма да бъде закачан
Проблемът е, че това извеждане трябва да се осъществява поне още няколко седмици или дори месеци - в нормален, рутинен режим, с всички процедури, като например получаване на специална виза. Въпреки това, поради бюрократичните причини (свързани, според американските медии, преди всичко с явната некомпетентност на служителите на администрацията на Байдън), Щатите отлагаха всичко до последния момент. Затова сега, ако не искат да получат имиджова катастрофа под формата на хиляди обесени по дърветата сътрудници, САЩ извършват спешна евакуация.
Да, те не се отърваха от проблемите си с имиджа. Кадрите и репортажите от летището в Кабул са изпълнени с усещане за хаос и пълен хаос. И не става дума само за видеозаписи на афганистанците, скачащи върху корпусите на излитащите самолети, но и за живота на тези, които сега са там. Според някои журналисти водата на летището се продава за 40 долара за бутилка.
Онези, които са останали извън въздушното пристанище обаче, имат още по-големи проблеми. Най-малко 1200 души, получили американски визи, не могат да стигнат до летището в Кабул поради страха от талибанския контрол над града. Възможно е след 31 август някои от тях да увиснат на дърветата - за назидание на тези, които се осмеляват да сътрудничат на САЩ в бъдеще. Освен това самите талибани вече са блокирали достъпа до летището за афганистанските граждани.
Въздушният мост обаче вече показа впечатляващи резултати. Между 14 и 25 август САЩ евакуираха от Афганистан четири и половина от шестте хиляди американци, които официално поискаха евакуация чрез Държавния департамент. Като цяло, като се вземат предвид афганистанците и представителите на другите националности, американците са извели повече от 80 хиляди души. За това се използват както военнотранспортни самолети, така и търговски полети, наети от правителството на САЩ.
Към днешна дата талибаните не пречат на евакуацията. „От 14 август не е убит нито един американец, има само едно леко нараняване“, каза прессекретарят на Пентагона Джон Кирби. Очевидно ненамесата ще продължи и след 31 август, ако американците внезапно не се забавят.
Разбира се, талибаните имат технологичните възможности да нанасят удари по американците - стотици ПЗРК са попаднали в ръцете на талибаните (които, припомняме, могат да свалят граждански самолет). Най-вероятно има желание в крайна сметка да унижат още повече Вашингтон, за да отмъстят за двете десетилетия окупация.
В същото време обаче има и трезво разбиране, че не трябва да ритат оттеглящия се тигър в задника в последния момент - той може да реагира много жестоко. Съединените щати са способни например да нанесат мощна ракетна атака по инфраструктурата на талибаните. Следователно талибаните търпят - и най-вероятно ще търпят до пълното изпразване на летището в Кабул. Те не се интересуват от съдбата на бежанците.
Човешки транзит
И тази съдба не е толкова проста. От Кабул афганистанците се транспортират до специални транзитни зони на територията на чужди американски бази - например до най -голямата база на ВВС на САЩ в Катар, както и до Германия, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт, Италия и Испания . „Там, където седят, всички, които нямат американско гражданство или постоянно местожителство, се проверяват внимателно. Всички те са тествани за биография “, каза президентът Джо Байдън. Триста служители на различни американски агенции са командировани в тези страни за тази проверка.
Тези, които са преминали, летят за САЩ (например на 25 август американските власти обявиха, че само през последните 24 часа самолети с 12 хиляди бежанци са кацнали на летището във Вашингтон). При пристигане в Щатите тези, които имат американско гражданство, правят тест за коронавирус и се прибират. Афганистанските граждани са оставени в центрове за временно настаняване - както в граждански обекти, така и във военни бази.
Първоначално за това бяха разпределени три бази. Според представители на Пентагона, сред тях „Форт Блис“ в Тексас, „Форт Маккой“ в Уисконсин (където са пристигнали 1000 бежанци към 26 август и още 10 000 се очакват в рамките на седмица), „Форт Лий“ във Вирджиния. По-късно към този списък се присъедини и въздушна база в Ню Джърси. Оттам афганистанските гости вече започнаха да се разпределят по местата си на пребиваване. Също така някои съюзници на САЩ се съгласиха да приемат афганистански бежанци. Така че Канада обяви готовността си да приеме 20 хиляди души. Лъвският пай все пак ще бъде разпределен в щатите на САЩ.
Освен това те няма да бъдат разпределяни насила - местните власти на поне двадесетина щата сами изразяват желание да участват в процеса. И не само демократични (например Калифорния, където живее най-голямата афганистанска общност в САЩ), но дори републикански губернатори, чиято партия е предпазлива към мигрантите.
„Разбирам, че Юта не засяга пряко външната или отбранителната политика на САЩ. Въпреки това ние отдавна приемаме бежанци от цял свят. Готови сме да продължим тази практика и да помогнем при презаселването на лица и семейства, избягали от Афганистан“, обясни губернаторът Спенсър Кокс. „Масачузетс е готов да приветства афганистанските бежанци, търсещи сигурност и мир в Америка“, пише губернаторът на щата Чарли Бейкър. „Декларирам, че Мериленд е готов да приеме още повече афганистански преводачи, които са помагали на американците в Афганистан. Много от тези афганистанци - наши съюзници - смело са рискували живота си, за да ни помогнат, а сега имаме морално задължение да им помогнем “, каза губернаторът на Мериленд Лари Хоган. Републиканските лидери на Джорджия, Южна Каролина, Айова, Оклахома и Аризона също обявиха готовността си да приемат бежанци.
Романтизъм на правата на човека
При това следват мнението на своите избиратели - социологическите проучвания показват, че 76% от републиканците подкрепят идеята за установяването на афганистански съюзници в САЩ (като цяло в цяла Америка тази идея се подкрепя от 81% от анкетираните). Като цяло американците подкрепят активната помощ на афганистанските бежанци.
Медиите се включиха в процеса - много публикувани ръководства от поредицата „Как можете да помогнете на афганистанските бежанци“ или посочени обществени организации, където заинтересованите граждани могат да изпращат пари. Самите представители на обществените организации също са готови да работят на ръкав.
„Наложително е да предоставим психолози на бежанците, за да се справят с травмата, която са претърпели. Всичко, за да могат бързо да се съсредоточат върху неща като изучаване на английски и намиране на работа “, казва Джим Портър, говорител на една от бежанските организации в Чикаго. „Срещаме ги на летището, уреждаме жилища, помагаме да си намерим работа, настаняваме децата в училища, преподаваме нашата култура и език, обясняваме транспортните проблеми“, обяснява Кони Филипс от организацията в Аризона. Бизнесът също не остана настрана - мрежата „ЕърБиЕнБи“ обяви, че е готова да предостави подслон на 20 хиляди афганистански бежанци безплатно - обаче не само в САЩ, но и по целия свят (165 афганистанци бяха настанени в Америка с неговата помощ на 21-22 август).
Възможно е обаче през следващите месеци суровият живот да надделее над романтизма на правата на човека. Така че, ако разбием анкетите по възраст и социални слоеве, тогава най -малко ентусиазъм при приемането на бежанци се наблюдава сред младите хора под 30 години, както и сред американците без висше образование - до една четвърт от тях имат негативно отношение към приемането бежанци и не се страхуват да говорят открито за това. Разбираемо е защо - в края на краищата, именно тези категории граждани ще страдат най-вече от приемането на бежанци, които ще създадат напрежение на пазара на труда и по отношение на междуетническите отношения.
„Афганистанците все още имат да изминат дълъг път, изпълнен с трудности - от бюрократичните пречки да получат номер на социално осигуряване, да намерят социални услуги и домове за по-късен живот, до разочарованието, че много от тях, образовани специалисти, изведнъж ще се окажат на дъното на икономическата и социалната стълба, изолирани поради непознаване на езика и културата и заобиколени от престъпност, предразсъдъци и нищета“, пише „Лос Анджелис Таймс“. „Пристигащите бежанци нямат кредитна история, нямат трудов стаж в САЩ, така че за тях ще бъде трудно да намерят собственици на жилища, които биха били готови да ги отдадат под наем“.
На свой ред не всички афганистанци разбират колко са късметлии и как трябва да бъдат благодарни поне за такъв подслон. Медиите вече представят житейски примери на афганистанци, които са пристигнали в САЩ и са възмутени от условията на живот, които имиграционните власти са им осигурили. В същото време някои събеседници на американските журналисти изобщо не смятат, че трябва да коленичат пред американците, че са ги спасили от талибаните - афганистанските бежанци са сигурни, че САЩ им дължат помощта, която афганистанците са оказали на американците военни. Това означава, че сега те са длъжни да погасяват дълга под формата на осигуряване на комфортни условия на живот.