Силиконовото мислене: как светът на вещите ще замества света на хората

· Когато в обектно-ориентираната онтология говорим за реабилитация или апология на даден обект и стремеж да се освободим от субекта, става дума за постфеноменологичен позитивизъм. Харман, започвайки от Хайдегер, определя обекта като нещо, намиращо се под ръка. Обектът като екзистенциал на Дазайна или ноема. Това не е предфеноменологичният обект, с който оперираха материалистите. Харман (и други обектно-ориентирани онтолози) разбират, че когато говорим за обект, ние говорим за поле, намиращо се вътре в Дазайна, за интенционален акт.

· Така обектът в първо приближение е проекция на нашата субектност. Но на каква субектност? Новият хайдегерианска, която включва критиката към темата като такава.

· Под субективност, с която се занимават обектно-ориентираните онтолози, се разбира вече Дазайн, хайдегерианско мислещо присъствие, което определя света, обектите като екзистенциали на мислещо присъствие. По този начин това е обект на базов екзистенциален опит.

· По-нататък, за да обоснове самостоятелността на обекта и да ликвидира субекта, Харман ликвидира не субекта, а Дазайн.

· Създаването на обектно-ориентираната  онтология заменя човешкото съзнание със субститути.

· Да се реши трудния проблем на съзнанието се прави опит чрез унищожаване на съзнанието. Няма да има съзнание - няма да има проблем. Как ще функционира мозъкът, ако живее, но не мисли? Именно към това върви аналитичната философия. И постепенното погасяване на философската бдителност се насочва към това. Но обектно-ориентираните философи правят програма от това - те предлагат да се погаси човешкото мислене и да видят какво се случва. Сложният проблем на съзнанието се елиминира чрез ликвидирането на съзнанието.

· Когато Дазайн угасва, самият проблем ще се трансформира. Случва се обръщането на опък на всички екзистенциали, които са били свързани с обекта. Започва движение вътре в обекта, което се осигурява от погасяването на Дазайна. Обектът продължава да бъде контролиран от субекта - но не само от този силен субект, а напротив, разчленяващ себе си, разсейващ се. С постепенно саморазцепление, Дазайн започва да дарява обекти с продуктите си на своя разпад обектите (както във филмите на Линч, където кракът отговаря на човек).

· Обектно-ориентираната онтология се свежда до процеса на премахване на дазайн. Онтология на некрозата.

Превод: М.Желязкова