/Поглед.инфо/ Прессекретарят на китайското външно министерство говори много остро по адрес на Държавния департамент на САЩ, което доведе до дипломатически скандал, а скоро и до буря. По същество това е грубост, каквато великите сили не търпят. Пекин е изложен на голям риск, но не може да се изключва, че там са избрали нарочно такъв тон. Целта на китайците е да попречат на Тръмп да бъде преизбран за втори мандат.

Наричането на държавния секретар на САЩ Майк Помпео "политикан", с когото не трябва да си губиш времето на пръв поглед не е нищо особено. Колко ли журналисти и политици са го наричали така, че и по-лошо?

Друг е въпросът, когато дипломат прави това, и то не просто дипломат, а официалният представител на Министерството на външните работи на КНР, като по този начин нарушава всички възможни традиции на източната дипломация и на Китай като такъв, където езикът е богат със сложни форми на вежливост.

Въпреки това, Чжао Лицзян каза това, което каза, и едва ли сега ще бъде уволнен, по обвинение за нарушаване на етикета и лични нападки срещу ръководителя на американската дипломация. Репликата му, хвърлена сякаш от сърце, е нетипична за човек с такава позиция и националност (и двете предполагат сдържаност), обаче ситуацията има логично обяснение. Има дори две такива - банално и конспиративно.

Да започнем с баналното. Причината за кавгата между двете страни си остава същата - Хонконг и увереността на САЩ, че китайското правителство действително е обезсилило автономията там.

„Властите създадоха централен отдел за национална сигурност, започнаха да премахват критичните за ЦК книги от рафтовете на библиотеките, забраниха политическите лозунги и сега изискват училищата да въведат цензура“, каза Помпео. Именно тези думи накараха Чжао Лицзян да загуби самообладание.

Вече е писано за конфликта около Хонконг и отношението към него на всяка от неговите страни (САЩ, Китай и самия Хонконг). Може само да се добави, че оттогава Пекин се държи предсказуемо: реши да прокара ограниченията на автономията на всяка икономическа цена, само и само да отреже корените на сепаратистките тенденции.

Операцията е болезнена, но, изглежда, сега не е толкова трудна, колкото можеше: улиците на града-държава вече не избухват в милиони митинги. Това обаче не прави самата тема по-малко болезнена - въпрос, по чието отношение официален Пекин демонстрира категорична непримиримост. Това е въпрос на териториалната цялост на Китай.

Това е един вид национална травма, много напомняща руската. Синхайската революция води до появата на държавата за китайския народ (а не за Манчжурската династия, не за великите сили). Сриването на империята Цин обаче струва на Китай големи териториални загуби - почти всички национални покрайнини се отделят от него или искат да се отделят. Гражданската война и японската окупация усложняват ситуацията още повече и впоследствие ККП си връща стъпка по стъпка изгубения Китай (същият процес тече в СССР при Сталин).

Монголия и Тува са загубени от китайците, най-вероятно, безвъзвратно, но процесът на завръщане на земи продължава - Тайван е наред. И нито в неговия случай, нито в случаите на вече върнатите региони (Тибет, Хонконг, Макао, Ладах), Пекин няма да търпи никоя сила, ако се опита да застане между китайското правителство и проблемната провинция. Това е червена линия, табу, стремеж сам да се навреш между шамарите - наречете го каквото искате. Тук Помпео и се навря.

По същия начин Кремъл категорично отказва да обсъжда въпросите, свързани с принадлежността на Крим - темата е затворена, дискусията е невъзможна, точка. Вярно, засега не е груб към американците. Но трябва да имаме предвид, че държавният секретар рядко споменава Крим, докато Китай, въпросът с Хонконг и проблемите на Уйгуристан са основната цел на дипломацията на Помпео, която напълно споделя „синофобията“ на администрацията на Доналд Тръмп.

И така, пристъпваме към второто обяснение, конспиративното, според което Чжао Лицян е преминал към грубост спокойно и умишлено, а по-късно той със сигурност отново ще бъде груб. Това е един вид опит да се повлияе на резултата от американските избори.

За Китай това е първостепенен въпрос. По отношение на икономическите и геополитическите интереси на Китай, Тръмп е най-лошият президент от Айзенхауер насам, защото за Тръмп Китай представлява заплаха за глобалното господство на Америка, която също краде работните места на неговия електорат.

И съвсем друга бира е неговият съперник от демократите Джо Байдън. Този човек е познат отдавна в Пекин и е много уважаван и много обичан. Най-малкото му преписват приятелски отношения с някои представители на китайския елит, останали от времето на работа във външнополитическия екип на Сената.

Не е изненадващо, че при Обама (който според слуховете не е смятан за сериозен политик в китайския елит) именно Байдън е отговорен за китайската посока и до голяма степен успешно, а злите езици, включително Тръмп, са напълно убедени в корупционните връзки на бившия вицепрезидент с Поднебесната империя.

Като цяло президентът Тръмп е много лошо нещо за Китай, това е буря, която може само да се изчака да премине, а президентът Байдън не е просто добър, а е прекрасен. Но публичната подкрепа от Пекин може да унищожи Байдън. Много по-ефективно е да се опитат да игнорират Тръмп. Да се откажат претенциите му. Да се издевателства над неговите нападки. Да се обиждат дипломатическите му представители - че са никакви и не заслужават загубата на време.

Това неминуемо ще достигне до американските избиратели, които, не, няма да бъдат обидени за своя лидер, но ще видят, че той просто няма как да се противопостави на Китай. Демонстративното пренебрежение не е нещо, което можете да си позволите по отношение на президента на една наистина велика сила. Между другото, този, който обеща "да направим Америка отново велика". Има шанс част от патриотичния електорат на Тръмп да остане разочарован от президента си и - не, няма да гласува за Байдън, но ще си остане у дома в деня на изборите.

Това е особено важно, като се има предвид, че преди четири години Тръмп изведе до урните много от онези, които преди това не бяха излизали да пускат бюлетината. Унинието на тази група избиратели лишава действащия президент от значителен коз. Много е възможно това да стане решаващо.

Сега никой не знае със сигурност дали Тръмп ще успее да бъде преизбран за втори мандат. Но във всеки случай изборът му ще зависи само от няколко щата, а в някои от тях републиканците и демократите си дишат във врата така, че загубата на само няколко хиляди гласа може да бъде фатална за действащия президент.

След това е малко вероятно някой да може с основание да каже, че причината за поражението на Тръмп е презрителната грубост на прессекретаря на Министерството на външните работи на Китай. Но няма да може и да го изключи.

Превод: В. Сергеев