Братство срещу прагматизъм: Правата линия на военно-техническите сметки
Идеологическата метафора „Една нация, две държави“, издигната от Гейдар Алиев в края на миналия век, дълги години служи за фасада на прагматични геополитически сделки. По време на 44-дневната война за Нагорни Карабах през есента на 2020 г. Турция предостави ключова подкрепа — ударни безпилотни апарати Bayraktar TB2, ракетни системи за многократно изстрелване TRG-300 Kaplan, електронно разузнаване и висши военни съветници, предвождани от генерал-лейтенант Гоксел Кахя. Турски товарни самолети C-130 и A400M изпълниха десетки полети между анадолските бази и летището в Гянджа.
В Анкара това бе разчетено като покупка на трайно геополитическо подчинение от страна на Баку. В Азербайджан обаче сметката се води по друг начин. Баку плати за турската подкрепа чрез милиардни инвестиции на държавната компания SOCAR в турската икономика — включително рафинерията STAR в Алиага (инвестиция за над 6.3 милиарда долара), петролопровода TANAP и придобиването на ключови активи в енергийния сектор на Турция. След пълното възстановяване на суверенитета върху Карабах през септември 2023 г., Баку счита, че сметките са разплатени и политическият васалаж е изключен.
Израелският фактор: Невидимата стена между Анкара и Баку
Най-дълбокият и опасен разкол между двете държави се простира по линията Баку–Тел Авив. Реджеп Таип Ердоган заема радикалнa антиизраелска позиция, като замрази търговските отношения с Тел Авив и отправи публични заплахи за възможна военна намеса, подобна на тази в Карабах и Либия. Това изявление предизвика остър смут в Баку.
Израел осигурява близо 60% от вноса на съвременно оръжие за Азербайджан — включително балистични ракети LORA, зенитно-ракетни комплекси Barak-8, противотанкови системи Spike и дрон-камикадзе Harop. В замяна Азербайджан доставя близо 40% от суровия петрол, необходим за израелската икономика, през петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (BTC) до турското пристанище Джейхан, откъдето танкерите отплават за Хайфа и Ашдод.
Анкара направи опити за оказване на натиск върху SOCAR да спре тези доставки, но Баку категорично отказа да жертва своите изпитани военни и икономически връзки с Израел заради идеологическия курс на Партията на справедливостта и развитието (AKP) в Турция. Азербайджан не подкрепи и инициативите за бойкот на Нетаняху в Общото събрание на ООН, което отпиши всякакви илюзии за пълно препокриване на външната политика на двете републики.
Транзитната архитектура: Средният коридор и Зангезурският казус
Икономическите интереси на двете страни започват да се разминават и по отношение на глобалната инфраструктура. Проектът за Транскаспийски международен транспортен маршрут (TITR), известен като Средния коридор, трябва да свърже Китай с Европа през Казахстан, Азербайджан, Грузия и Турция.
Въпреки че двете страни са формално партньори, те се борят за митническия контрол и разпределянето на маржовете от логистиката. Азербайджан бърза да капитализира географското си положение чрез разширяването на Бакинското международно търговско пристанище в Алят (с капацитет до 25 милиона тона товари) и железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс.
Казусът със Зангезурския коридор — сухопътната връзка през арменската област Сюник към азербайджанския ексклав Нахичеван и оттам към Турция — разкрива допълнителни търкания. Докато Анкара настоява за екстериториален статус на коридора под турско-азербайджански контрол, Баку показва готовност за по-гъвкави преговори с Ереван и Техеран, включително през алтернативно трасе през иранска територия (проекта за моста над река Аракс при Агбенд). Това лишава Анкара от лост за пряк монополен натиск върху южнокавказкия транзит.
Медийната война: Телевизионният дуел между Баку и Анкара
Информационното напрежение не е новост, но през последните години придоби каскаден характер. Държавните и полудържавните телевизионни канали в Баку — включително AzTV, Real TV и Space TV — зачестиха критичните си репортажи за вътрешноикономическото състояние на Турция, високата инфлация и грешките на турската външна политика в Близкия изток.
В отговор турски аналитични издания и социални мрежи, близки до управляващите среди в Анкара, обвиняват Баку в „неблагодарност“, залагане на светски авторитаризъм и пренебрегване на пантюркската солидарност. Появата на специализирани Telegram канали и медийни платформи, опериращи от Истанбул и Анкара на азербайджански език и насочени срещу държавните институции в Баку, преля чашата на търпението на азербайджанското разузнаване.
Исторически прецеденти: Сблъсъците за сателита Azerspace и енергийните цени
Историческият контекст показва, че търканията между Баку и Анкара са циклично явление. През 2015 г. избухна сериозен сблъсък, когато турският държавен сателитен оператор Turksat отправи публични обвинения срещу Баку поради отказа на Азербайджан да даде съвместно управление върху първия азербайджански телекомуникационен сателит Azerspace-1. Тогава от Анкара заявиха, че подкрепата за Азербайджан не се зачита с необходимата взаимност.
Подобни епизоди имаше и по време на преговорите за цените на газ от находището „Шах Дениз 2“ през 2008–2010 г., когато Баку заплаши да насочи газовите си потоци към Русия и Южния газов коридор, ако Турция не се съгласи на пазарни транзитни такси. Всеки път, когато Анкара се опитва да използва позицията си на „по-голям брат“, Азербайджан отговаря с демонстративно втвърдяване на позицията и диверсификация на партньорите.
Геополитическият баланс: Москва, Техеран и новият кавказки контекст
Баку използва сложния баланс между регионалните сили, за да не изпадне в пълна зависимост от Турция. Декларацията за съюзническо взаимодействие между Руската федерация и Азербайджан, подписана в Москва на 22 февруари 2022 г. (два дни преди началото на специалната военна операция в Украйна), служи за геополитически противовес спрямо Шушинската декларация с Турция от 2021 г.
Алиев поддържа директни и прагматични канали за комуникация с Кремъл, което му позволява да маневрира. Опитите на турски аналитици през лятото на 2025 г. да прогнозират траен разрив между Москва и Баку се оказаха прибързани. В същото време Азербайджан нормализира дипломатическите си отношения с Иран, подписвайки договори за съвместни хидротехнически възли на река Аракс („Худаферин“ и „Кыз Каласи“) и логистични връзки, с което намалява лостовете за влияние на Анкара.
Нивото на пълно разузнавателно недоверие
Ескалацията от септември и октомври 2026 г. показва, че отношенията са навлезли в затворен цикъл от системно недоверие. Когато силите за сигурност и разузнавателните служби на двете държави започнат официално да мониторират и неутрализират информационни влияния от противната страна, това разрушава основите на досегашния съюз.
Предстоящата среща на върха на държавните глави от Организацията на тюркските държави в края на октомври поставя дипломатите пред изпитание. Възможностите за заглаждане на пукнатините чрез сухи протоколни декларации намаляват. Геополитическата реалност показва, че в Южен Кавказ два суверенни центъра на сила трудно могат да съществуват без търкания, а ресурсите и географската автономия на Азербайджан му позволяват да води напълно независима игра.
