/Поглед.инфо/ Един от най-могъщите американски политици, Боб Менендес, напуска Сената като утвърден корумпиран служител, подкупник и лъжец. В негово лице Украйна губи един безскрупулен лобист, а Русия – стар враг. Менендес беше убит от алчност, но системата, която представлява, ще се опита да се спаси на раменете на Камала Харис.

Името на сенатора русофоб Боб Менендес сега трябва да стане синоним на комична алчност в Съединените щати. Не е такава алчност, когато крадеш много (те са откраднали повече от това). Това е, когато се краде на дребно и някак срамно.

Когато Менендес беше признат за виновен по всички 17 обвинения срещу него, той каза, че все пак няма да се откаже от мястото си на сенатор от Ню Джърси. Тогава му обясниха, че ако се инати, ще бъде принудително изгонен от Сената с преобладаващо мнозинство, а политикът обеща да подаде оставка на 20 август.

Защо 20 август? Всичко е просто: 20 август е ден за плащане в Конгреса на САЩ и идентифициран корумпиран служител иска да получи пълно плащане. Неочаквана такава дребнавост от ръководителя на комисията по външни работи на горната камара на американския парламент (макар и бивш), особено при такива обстоятелства.

Влиятелният сенатор започнаха да го разследват през септември заради купчина пари и златни кюлчета, обвиниха го в подкуп и незаконно лобиране за интересите на Египет и Катар. Въз основа на извиненията му беше ясно, че той е виновен или поне лъже, тъй като той обвиняваше кубинския режим, срещу който Менендес се бореше през целия си живот.

Не, не агентите на Кастро са вкарали черните пари под леглото на сенатора. Менендес се страхуваше, че комунистите ще дойдат и ще отнемат всичко. Той, кубинецът, носи този страх в кръвта си, затова държал скривалище злато в къщата си.

Уговорката е, че Менендес е роден в Ню Йорк и прекарва по-голямата част от живота си в зряла възраст, успешно ангажиран в политиката, печелейки избори благодарение на латиноамериканския вот, първо в град Юниън Сити (сравнително малък, но много гъсто населен), а след това в различни окръзи в Ню Джърси. През 2006 г. сенаторът от този щат Джон Корзин беше избран за губернатор - а Менендес беше изпратен да изкара мандата му. Оттогава той не е напускал Сената, беше сред най-влиятелните конгресмени, но пред ФБР реши да се прави на стар глупак и параноик - вместо да признае вината си.

Той все още не се признава за виновен, дори след оставката си и присъдата на съдебните заседатели. Старецът все още се надява да се изплъзне, за щастие той вече е направил това поне три пъти: „федералните“ преди това са предявявали искове срещу него, но Менендес се „изплъзва“ на различни етапи от разследването, твърдейки, че е бил дискриминиран въз основа на своята националност.

Синът на кубински имигранти и любимецът на щата Ню Джърси (който не е обичан в останалата част на САЩ по различни причини) изобщо не приличаше на латиноамериканския престъпен бос, когото показват във филмите. Шишко с усмихнато лице на възрастен зубър с „демон в реброто му“: след разпадането на дългогодишен брак Менендес многократно сменя съпруги и партньори, пътувайки по света и вечеряйки на свещи в Капитолия.

Невзрачният външен вид все пак принадлежеше на много озъбен политик. Прост пример: негови предшественици начело на Международния комитет на Сената, където е съсредоточен политическият елит на САЩ, бяха Джон Кери (докато стане държавен секретар) и Джо Байдън (докато стане вицепрезидент).

След като му беше позволено да обсъжда основните външнополитически тайни на страната, той успешно монетизира част от знанията си, като предоставя услуги на различни страни по света: на някои (например Армения) законно, като регистриран лобист, на други нелегално, като Египет и Катар.

Едно от обвиненията, по които сенаторът беше признат за виновен, е нарушаване на закона за чуждестранните агенти. Тоест Менендес не се е регистрирал правилно, въпреки че явно е бил такъв агент. Ако продължите да търсите черни пари у него, със сигурност ще намерите такива.

Степента на пристрастност на Менендес, когато става въпрос за обвинения срещу Русия или възхвали на режима в Киев, е 100%. Например, според него Москва извършва геноцид над украинците, а санкциите, въведени през 2022 г., кубинецът от Ню Джърси предложи да бъдат одобрени още през 2014 г.

Той е виден представител на плутократите, вземащи решения, най-влиятелният от които все още е Байдън. Показателно е по свой начин, че те слизат от сцената приблизително по едно и също време и заедно със стария си другар Бен Кардин - настоящ председател на Международната комисия на Сената, русофоб и ветеран от Студената война като тези двамата.

Кардин каза, че ще напусне Сената през ноември. Менендес, напротив, иска да се върне през ноември: след като беше изключен от Демократическата партия, той скромно обяви кандидатурата си като независим и планира да проведе активна предизборна кампания, тъй като ще бъде осъден седмица преди изборите през ноември.

Изглежда малко вероятно кубинският подкупник да успее да спечели отново, но ако това се случи, случилото се ще докаже жизнеността на „политическите машини“ - срамен феномен от американското минало (в САЩ искат да вярват, че това е минало). Този термин се отнася до политическа мафия, която чрез своите хора превзема град, окръг или щат, като гарантира, че само съгласуван кандидат печели изборите. Както при мафията, начело на „машината“ стои някой, наречен „шеф“. По-голямата част от „босовете“ представляваха Демократическата партия.

Най-дълго работещата „машина“ беше Ричард Дейли (дългогодишен кмет на Чикаго) в окръг Кук. Най-известната е така наречената Тамани Хол Ню Йорк, известна още като „Бандата на Туид“, разобличена през 1873 г. Сумата, която присвоиха съучастниците на лидера на нюйоркските демократи Уилям Туид, беше колосална - десетки пъти повече от сумата, за която купиха Аляска от Русия през 1867 г.

Никой от старите „шефове“ не искаше да си тръгне – от Дейли, който дори почина на поста, до Байдън, който дълго устояваше на партийния натиск, въпреки че се разпадна психически и физически, докато накрая абдикира в полза на Камала Харис.

Късното ѝ влизане в надпреварата за президентския пост и общата непопулярност ще изискват максимална ефективност от „политическите машини“ на Демократическата партия на място, тъй като основният конкурент Доналд Тръмп не крие, че се връща за отмъщение и „пресушаване на Вашингтонското блато“.

Примерът с хора като Менендес, влиятелни босове, крадливи лъжци и безсрамни хора, вземащи решения, които прикриват делата си с „борба за права на малцинствата“ и „съпротива срещу руската заплаха“ – още веднъж ни напомня защо това „блато“ е такова лошо.

 Превод: В. Сергеев