/Поглед.инфо/ Наскоро украинските власти обявиха, че бившият украински президент Петро Порошенко е под официално разследване за държавна измяна, по същото обвинение, по което неговият предшественик беше осъден само преди две години. Звучи ли това като демокрация, за чието спасение си струва да се пролее американска кръв?

Предателската дейност, според украински власти, е предполагаемата му материална подкрепа на проруските сепаратистки сили в Донбас. Разследването срещу бившия президент на Украйна произтича от подобни обвинения, повдигнати срещу Виктор Медведчук, проруски депутат от партия "За живот", който има тесни връзки с руския президент Владимир Путин, заради предположението, че е работил със служители в администрацията на Порошенко за закупуване на въглищни мини в Донбас с цел финансиране на сепаратистки усилия.

Партията "За живот" отрече каквито и да е нарушения от страна на Медведчук, който прекара последните шест месеца под домашен арест.

Европейската партия за солидарност на Порошенко също застана зад бившия президент. В изявление на Александър Турчинов от Европейската партия за солидарност се твърди, че обвиненията срещу Порошенко са измислица от настоящия украински президент Владимир Зеленски и „ще се превърнат във фарс, както всички предишни“.

Обвиненията срещу Порошенко са шокиращи, още по-малко защото той заложи политическата си кариера на това да върне Кримския полуостров от Русия и да потуши въстанията на сепаратиститите в Донбас, които той нарече терористи и оприличи на сомалийски пирати .

По време на мандата си Порошенко засили войната на Украйна в Донбас, за да забие винтовете на подкрепяните от Русия сепаратисти.

Порошенко вече е вторият пореден украински президент, изправен пред обвинения в държавна измяна, след като напусна властта. Неговият предшественик Виктор Янукович беше осъден за държавна измяна, наред с други престъпления, през януари 2019 г. за действията си срещу демонстрантите на Евромайдана и капитулацията му пред руските военни, които искаха да се намесят, за да го подкрепят. Присъдата му, произнесена задочно, тъй като той все още пребивава в изгнание в Русия, е 13 години затвор.

Янукович беше свален от власт през февруари 2014 г. след насилствени сблъсъци между демонстранти на Евромайдана и украинските полицейски сили, които доведоха до смъртта на над 100 протестиращи и 18 полицаи.

Демонстрациите на Евромайдана избухнаха след решението на Янукович да се оттегли от Споразумението за асоцииране с Европейския съюз, след като Русия постави на украинците икономически ултиматум и Брюксел отказа да признае реалността на дестабилизиращите вълнения.

Лесно е да се отпише Янукович, етнически руснак, като поредната марионетка на Путин, както правят западните медии и политически истаблишмънт след неговото сваляне. Но мандатът на Янукович е много по-сложен, отколкото опонентите му биха могли да си представят.

Самият той етнически руснак, Янукович беше избран през 2010 г., като получи малко над една трета от гласовете на страната, предимно от етнически руски региони. Мигновено Янукович се озова между чук и наковалня. Неговите избиратели от етнически руски райони не бяха толкова запалени от идеята за по-нататъшна европейска интеграция, както западните украинци, а нито Споразумението за асоцииране, нито споразумението за митнически съюз с Русия имаха подкрепата на мнозинството от украинците.

Очакваше се Янукович да продължи по пътя на европейската интеграция и го направи доста време преди гореспоменатия ултиматум, даден му от Путин.

Вместо да признае обвързването, в което се оказа Украйна и че Янукович успешно осъществи редица ожесточени либерални реформи, които Брюксел поиска с подкрепата на мнозинството от две трети във Върховната Рада, Европейският съюз продължи да отправя големи искания към Украйна.

Едно такова искане беше оттегляне на наказателното преследване, заведено срещу бившия премиер Юлия Тимошенко за злоупотреба с властта по време на преговорите за газова сделка с Русия през 2009 г., което доведе до седемгодишна присъда през 2011 г.

САЩ и редица европейските държави, дори Русия, предположиха, че това е политическо преследване. Брюксел заяви, че Украйна ще застраши търговското споразумение с ЕС ако не успее да освободи Тимошенко от затвора за лечение в чужбина. Радата обаче не успя да приеме предложение за освобождаване на Тимошенко.

След това преговорите бяха провалени и въпреки че Янукович призова за тристранни разговори между Украйна, ЕС и Русия, Брюксел отказа.

По този начин протестите на Евромайдана, открито подтиквани от Съединените щати и други западни държави, продължиха да набират скорост, което накара Янукович да се обърне към Русия в последен опит да предотврати по-нататъшна дестабилизация. Усилието очевидно се провали.

Разбира се, западният либерален естаблишмънт носи отговорност за настоящите недостатъци на украинската демокрация, където бившите лидери са обвинени по краткосрочно обвинение в държавна измяна.

Истината е, че Украйна е просто още една страна, дестабилизирана от нашата външна политика, за да можем да кажем, че сме я спасили някъде в бъдещето. Сега външнополитическият естаблишмънт смята, че времето е дошло и иска да повярваме, че защитата на тази демокрация си струва да рискуваме война с Русия, в която ще загинат безброй американски войници.

Превод: СМ