/Поглед.инфо/ Светът се промени. Променяше се постепенно и тези, които вчера командваха, както си искаха, не го забелязаха и не го разбраха. Те все още правят забележки на всички по всякакъв повод, признават или не признават президенти и правителства, организират или се опитват да организират преврати, позовават се на международното право, тълкувайки го в свой интерес, налагат санкции, изискват и критикуват ...
Отговорът е мълчание. Или приятна усмивка при китайците, които правят това, което искат, където искат, както искат. И те абсолютно не възнамеряват да правят друго. Смятат ли японците и южнокорейците за правилно да продължават да правят каквото им кажат американците? Това си е тяхна работа. И Китай няма да направи това. И Иран няма, въпреки че арабските монархии и Израел са принудени да слушат Вашингтон. И Турция няма, макар че доскоро се държеше съвсем различно.
Оказва се, че изобщо не е трудно да не обръщаш внимание на виковете и командите, ако зад гърба има някой, с когото никой на света няма да се свързва. Какво ти? Дори ако си просто част от съюз, който осигурява резерв от сила. Или ако имаш достатъчно собствени резерви, за да преминеш през затрудненията, дори ако стегнеш колана си. И ако твоята армия може да нанесе неприемливи щети на врага. Господарите на живота не искат да умрат. Добре е да убиваш други. Но те самите ... Защо ?!
Последната сесия на ООН беше показателна! Тежка реч на Макрон, който предвид факта, че Великобритания напусна ЕС и Германия отслабва, реши да го играе новия Наполеон, представяйки се за лидер на Европа. Антикитайската реч на Тръмп е по-скоро предизборна реч, отколкото каквото и да било друго. Си, спокоен и усмихнат, като слънце: на света вече има две суперсили, а тази, която е във възход, определено не е САЩ. Путин с абсолютно оправданото си искане за прекратяване на санкционната политика и колосален бонус под формата на ваксина срещу коронавирус ...
Светът ще продължи да се променя. Постепенно, но стабилно. Всеки ден и час. Някой отслабва, някой набира скорост. Тези, които са свикнали да бъдат на върха, се противопоставят на промяната. Тези, които не са доволни от положението си, се втурват нагоре. Предстоят още много неща, включително революции, войни и преселване на народи, без които промени от този мащаб никога не е имало и няма да има сега. Какво да се прави. Климатът се мени, картите трябва да бъдат пренаредени, държавите възникват и изчезват, но хората си остават същите, както винаги. И това изобщо не е комплимент.
Превод: В. Сергеев