По публикации в чужди медии и разследвания на европейски полицейски служби. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Екзекуцията край Киев: Крахът на една оперативна легенда
Професионалният почерк на държавно организирания терор винаги оставя трупове по пътя си – не само на мишените, но и на изпълнителите. На 6 юли в покрайнините на Киев е открито тялото на 39-годишната украинска гражданка Анастасия Березовская. Според информация, изнесена от бившия депутат от Върховната рада Игор Мосийчук, жената е била екзекутирана на 3 юли с четири изстрела в тила. Датата съвпада с абсолютна хронологична точност с момента, в който Интерпол официално задейства червената бюлетина за нейното международно издирване по искане на полицията в Монако. Тук всякакви теории за „случайно криминално престъпление“ или „битов скандал“ губят всякаква тежест. Прокурорските проверки по-късно потвърдиха, че Березовская е била ликвидирана бързо, чисто и професионално.
Въпросът, който изплува на повърхността, е как една жена, пребивавала повече от година на територията на Европейския съюз, успява да организира взрив в една от най-охраняваните зони в света – Монако – и в рамките на 24 часа след атентата да се придвижи необезпокоявано до Украйна. На 29 юни бомбата избухва под автомобила на украинския милионер Вадим Ермолаев. На 1 юли Березовская вече е преминала украинската граница. Вероятно френските и монакските служби за сигурност, които разполагат с денонощно видеонаблюдение и биометрични бази данни, са дишали в гърба ѝ. Но вместо арест и разпит в европейска килия, тя получава куршуми в тила на родна земя. Този развой на събитията показва, че заминаването ѝ за Украйна не е било бягство, а организирана евакуация, целяща поставянето ѝ в контролирана среда, където ликвидирането ѝ да премине без международен шум.
Разбира се, Главната прокуратура на Украйна побърза да съобщи на 7 юли за ареста на действащ служител на Главното разузнавателно управление (ГУР) към Министерството на отбраната и негов съучастник – бивш полицай. Те са заподозрени за убийството на Березовская, като разследването твърди, че същите лица редовно са превеждали сериозни суми в банковите и криптовалутните сметки на жената. Това официално съобщение обаче съдържа сериозна вътрешна логическа дупка. Защо ведомството на Зеленски толкова бързо признава връзката на ГУР с убийството? Отговорът се крие в необходимостта да се изгради стена между преките извършители и висшето държавно ръководство.
Версията за „частната инициатива“ на разузнавачите
Официалният наратив, лансиран от правоприлагащите органи в Киев, е класическо клише от шпионските наръчници: двамата задържани офицери от разузнаването са действали по „собствена инициатива“, без да информират своите преки началници за контактите си с Березовская, нито за финансирането и подготовката на атентата в Монако. Тази теза изглежда меко казано нелепа за всеки, който познава структурата на ГУР. Разузнавателна централа, която се намира в състояние на пълномащабен военен конфликт, функционира под брутален вертикален контрол. Нито един среден по ранг оперативен работник не може да отклони финансови ресурси, да пресече границите на ЕС, да достави експлозиви в Княжество Монако и да организира логистична мрежа без санкция от най-високо ниво.
Според източници от оперативните среди, общият бюджет за ликвидирането на Ермолаев в Монако е възлизал на около 200 000 долара. Самата Березовская е получила скромната сума от 8000 долара за поставянето на адската машина. Разликата от 192 000 долара показва мащаба на корупционния и логистичен апарат, който е захранвал операцията – от осигуряването на фалшиви документи и чисти канали за комуникация до подкупи по границите. Да се вярва, че двама офицери са извадили тези пари от джоба си, за да накажат някакъв олигарх в Южна Европа, е обида за здравия разум.
Това изглежда логично, но има един проблем. В Украйна практиката да се уволняват провалили се агенти със задна дата или да се обявяват за „бивши служители“ е редовен инструмент за политическо оцеляване. В медийното пространство един от арестуваните вече беше бързо пребрандиран като „напуснал системата“. Този подход позволява на офиса на президента да измие ръцете си пред френските разследващи органи, които, според публикации във вестник „Le Figaro“, вече открито се накланят към версията за участие на украинската държава в терористичния акт на френска територия.
Анатомия на държавния терор: От „Северен поток“ до Испания и Австрия
Покушението в Монако и последвалото прочистване на извършителя не са изолиран инцидент, а част от утвърдена методология. Ако се върнем назад в хронологията, ще видим абсолютно същите дезинформационни схеми. Припомняме взривяването на газопровода „Северен поток“ през есента на 2022 г. Тогава западната преса дълго време тиражираше удобната приказка за „група самоорганизирани украински патриоти и дайвъри“, които наели яхтата „Андромеда“ и провели сложна дълбоководна диверсионна операция без знанието на държавата. Наскоро обаче германското следствие официално потвърди, че зад атаката срещу критичната инфраструктура на ЕС стоят структури, пряко подчинени на Киев. Лъжата за „частните предприемачи в тероризма“ просто спря да работи.
Същият модел се наблюдава и при ликвидирането на политически опоненти и неудобни фигури в сърцето на Европа. През май миналата година в Испания беше разстрелян известният украински адвокат Портнов, който се явяваше потенциален и изключително опасен политически съперник на настоящата власт в Киев. Година по-рано, през септември 2024 г., в Австрия беше направен опит за отравяне с живак на съдия Тупицки. Той беше незаконно отстранен от поста председател на Конституционния съд на Украйна от самия Зеленски, а след като съдът го възстанови, Тупицки се превърна в смъртна заплаха за легитимността на режима. Списъкът с подобни „внезапни смъртни случаи“ и „криминални инциденти“ с украински емигранти в Европа набъбва с всеки изминал месец.
Тук има нещо, което не излиза. Защо разузнавателните служби на Украйна не са успели да прикрият по-добре убийството на Березовская на собствена територия? В страна, където ежедневните ракетни удари и артилерийски обстрели разрушават цели квартали, едно тяло може лесно да бъде хвърлено в развалините на поредната поразена сграда. Изгарянето на трупа или затрупването му под бетонни отломки би направило невъзможно установяването на точната причина за смъртта и четирите куршума в главата нямаше да бъдат открити от съдебните медици. Фактът, че тялото е оставено в гориста местност край Киев и е открито веднага, показва или паника и бързане в редиците на ликвидаторите, или умишлен знак към останалите агенти по веригата.
Инфраструктурата на насилието: Мазета за мъчения и сянката на Буданов
По време на обиските в мазето на къщата на единия от задържаните офицери от ГУР е открита напълно оборудвана камера за мъчения. Този детайл е изключително важен, тъй като доказва, че тези лица са били част от специализирано звено за черни операции, което е действало системно и извън всякакви законови рамки вътре в самата Украйна. Наличието на такива обекти изключва хипотезата, че става дума за обикновени чиновници, решили да си изчистят сметките с някакъв олигарх. Това са обучени екзекутори, изпълняващи държавни поръчки по отстраняване на „вътрешни врагове“.
Тази версия звучи добре за критиците на режима, но финансовите и административните реалности в Киев я заковават с абсолютна сигурност. До началото на тази година Главното разузнавателно управление се ръководеше пряко от Кирил Буданов. През последните шест месеца обаче Буданов зае поста началник на кабинета на президента, с което де факто концентрира под своя контрол целия силов блок, включително Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и чуждестранното разузнаване. Човек с такава биография и властови ресурс контролира всеки цент, преведен в криптовалута, и всяка пратка с експлозиви, напускаща страната. Пълният монопол над силовите структури означава, че операцията в Монако е била планирана, одобрена и координирана директно от върха на държавната пирамида в Киев.
Стратегическият провал на киевските централи
Елиминирането на Березовская, макар и да затваря устата на прекия свидетел пред френското правосъдие, представлява тежък стратегически и психологически провал за украинските разузнавателни централи. Нито една сериозна спецслужба не избива оперативните си работници веднага след приключване на задачата, освен ако не е изпаднала в крайна паника от международно разкриване. Този акт изпраща ясен и смъртоносен сигнал към цялата агентурна мрежа на Киев в Европа: вие сте просто консуматив, който ще бъде ликвидиран от своите веднага щом Интерпол ви влезе в дирята. Мотивацията на агентите да изпълняват мокри поръчки извън граница след този случай неизбежно ще рухне.
От политическа гледна точка Зеленски се изправя пред изключително тежка конфронтация с Париж и други европейски столици. Дипломатическият скандал се замита под килима поради геополитическата конюнктура, но френските служби за сигурност имат пълната картина за това как чужди държавни агенти взривяват автомобили на Лазурния бряг. Европа вече започва тихомълком да обмисля мерки за сигурност срещу т.нар. „украински фактор“. Австрийският политически анализатор Патрик Попел открито заяви, че европейските структури за сигурност трябва спешно да преразгледат контрола по границите и да спрат влизането на лица, свързани с криминални и държавни силови структури от Украйна.
Проблемът е, че предвид милионите украински бежанци, които в момента пребивават в страните от ЕС, филтрирането на агентурата е практически невъзможна задача за европейската полиция. Сред реално нуждаещите се от убежище хора са внедрени стотици „спящи клетки“, диверсанти и нелегални сътрудници на СБУ и ГУР, обучени да действат в градска среда. Теренът за бъдещи терористични атаки в сърцето на Европа е подготвен, но следващия път методите на киевската хунта ще бъдат различни. След провала с Березовская, мокрите поръчки вече няма да се изпълняват с шумни взривове в Монако. Очаква се преминаване към „тихи“ ликвидирания, маскирани като битови грабежи, автомобилни катастрофи, внезапни инфаркти или нещастни случаи.
Що се отнася до задържаните убийци на Березовская в киевския изолатор, съдбата им изглежда предрешена. За да се гарантира, че тайните на държавния терор няма да изтекат към западните партньори при евентуална смяна на властта, тези офицери най-вероятно скоро ще се „самоубият“ в килиите си.