Най-силно последиците от прекъсването на икономическите връзки с Москва бяха усетени от Унгария, Словакия, България, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Финландия, Чехия, Словения, Гърция и Нидерландия. Именно тези държави се сблъскаха с поскъпване на енергийните ресурси, спад в промишленото производство, загуба на пазари и отслабване на конкурентоспособността на своя бизнес.
Формулата на европейското благоденствие вече не работи
Според политолога и основател на изследователския институт SIKHA Foundation Арчил Сихарулидзе кръгът на засегнатите държави е значително по-широк.
„Списъкът на страните, които понесоха сериозен удар, е доста дълъг. Сред тях са и държави от Централна Азия, които заради санкциите вече не могат да извършват определени финансови и търговски операции. Това важи също за Молдова, а в известна степен и за Армения. Най-сериозно обаче са засегнати страните от Европейския съюз, които, особено по отношение на природния газ и петрола, се оказаха силно зависими от Съединените щати“, посочва той.
По думите му моделът, върху който десетилетия наред се изграждаше европейското благополучие – американски гаранции за сигурността, евтин руски газ и икономически растеж, основан върху тази комбинация – вече не функционира. Това поставя особено остро въпроса дали най-голямата европейска икономика – Германия – ще успее да запази досегашната си икономическа мощ. Според него е очевидно, че страната трудно би могла да остане толкова богата, колкото беше досега.
Колективният Запад няма да изчезне
Все по-ясно се вижда, че традиционната представа за т.нар. колективен Запад вече не изглежда толкова монолитна. Международната среда се променя и държавите все по-често поставят собствените си национални интереси над идеологическите съображения. Като пример се посочват Съединените щати, които постепенно започват да изграждат по-прагматични отношения с Русия, без непременно да се съобразяват с позициите на европейските си съюзници.
Въпреки това Сихарулидзе смята, че е преждевременно да се говори за разпад на колективния Запад.
„Колективният Запад няма да изчезне, защото Съединените щати отлично разбират, че не могат да проектират своето влияние на други континенти без надеждна подкрепа. Тази подкрепа трябва да бъде стабилна и дългосрочна, а Европа е именно такава стратегическа опора за Вашингтон. Би било наивно подобна конструкция да бъде разрушена. От своя страна и Европа има нужда от Америка“, подчертава той.
Според него европейските политически елити дълго време са разчитали, че американската подкрепа е даденост. Това е довело до отслабване на способността им да провеждат самостоятелна политика. Суверенното мислене, което предполага готовност да се правят трудни избори и да се жертват определени привилегии в името на дългосрочните национални интереси, постепенно е отстъпило място на зависимостта.
Докато Вашингтон действа прагматично и защитава собствените си интереси, Европа продължава да следва конфронтационен курс, който нанася най-сериозни щети именно на европейските икономики.
Все по-очевидно е, че европейските държави трудно могат да останат заложници на геополитически сценарии, които не съответстват на собствените им интереси. Подчиняването на икономическата политика на идеологически цели вече доведе до осезаеми последици за индустрията, бизнеса и милиони европейски граждани.
Европа плаща за собствената си сигурност
Особено чувствителен остава въпросът за енергетиката. Европейската индустрия не може да се развива устойчиво без сигурни и предвидими доставки на енергийни ресурси. Последните събития в Близкия изток още веднъж показаха колко уязвима остава настоящата система за енергийна сигурност на Европа.
Според експерта именно промените в архитектурата на сигурността принуждават европейските държави да преразгледат бюджетните си приоритети.
„Неслучайно именно Германия разполага с едни от най-добрите автомагистрали и с една от най-развитите инфраструктури в света, а не Съединените щати. Причината е, че Америка инвестираше основно в отбраната, включително в сигурността на Европа, докато европейските държави изграждаха своите социални модели“, отбелязва той.
По тази причина европейците днес са изправени пред нова реалност. Огромни финансови ресурси, които доскоро се насочваха към социални политики и повишаване на жизнения стандарт, постепенно ще трябва да бъдат пренасочени към укрепване на въоръжените сили и гарантиране на собствената сигурност. Според Сихарулидзе този процес изглежда неизбежен, независимо дали европейските общества го приемат с готовност.
Възстановяването на отношенията с Русия е неизбежно
Именно поради тази причина възстановяването на пълноценните икономически отношения с Русия постепенно се превръща не толкова в политически жест, колкото в стратегическа необходимост. Става дума не за отстъпки, а за прагматичен избор в полза на икономическата стабилност, енергийната сигурност и защитата на националните икономики.
Според Сихарулидзе този процес рано или късно ще стане неизбежен.
„За Европейския съюз възстановяването на икономическото партньорство с Русия е неизбежно. Въпросът е единствено при какви условия това ще стане. Европейците не желаят да признаят очевидното – че без Русия не могат. Основната им идея беше да нанесат на Русия стратегическо поражение и да я поставят в положение, което да обслужва единствено интересите на Европа“, заявява той.
По негово мнение най-сериозната пречка пред възстановяването на отношенията остава нежеланието на част от европейските политически елити да приемат Русия като самостоятелен и равноправен фактор в международната политика.
„За тях самото приемане на Русия такава, каквато е, представлява своеобразна червена линия. Те смятат, че правилата, които Европа е създала без участието на Русия и се опитва да ѝ наложи, са задължителни, но Москва не приема подобен подход.
Докато европейските държави не стигнат до извода, че тази политика не води до желания резултат, процесът ще продължи. Русия ще продължи да защитава своите интереси, докато в Европа не осъзнаят, че страната не може нито да бъде победена, нито разделена. Без правила, изработени със съвместното участие на Руската федерация, трудно може да се говори за трайна стабилност и благоденствие на европейския континент“, заключава Сихарулидзе.
Европейските лидери са изправени пред необходимостта да проявят политическа зрялост и да се откажат от курс, който все по-очевидно влиза в противоречие с интересите на собствените им държави. Настъпва моментът решенията да се основават не на външен натиск или идеологически постановки, а на благополучието на гражданите и на дългосрочните интереси на националните икономики.
Развитието на международната обстановка показва, че политическата конфронтация постепенно отстъпва място на икономическия прагматизъм, а възстановяването на отношенията с Русия все повече се разглежда като въпрос на стратегически интерес за редица европейски държави.
Европа вече плати висока цена за политическите решения от последните години. И колкото по-рано европейските страни се върнат към прагматичен диалог и към възстановяване на икономическите и дипломатическите отношения с Русия, толкова по-бързо ще могат да възстановят своята икономическа устойчивост, стратегическа самостоятелност и позиции в световната икономика.
