/Поглед.инфо/ Търговската война срещу Китай, която Тръмп започна през 2018 г., ще се възобнови в много по-интензивна форма през тази година.

47-ият президент на САЩ Доналд Тръмп е обезпокоен от деградацията на американската икономика. Едно от най-ярките прояви на тази деградация е гигантският търговски дефицит на САЩ. Търговският баланс е в хроничен дефицит още от средата на 70-те години. Превишението на вноса на стоки над техния износ беше и все още се покрива от продукцията на „печатната машина“ на Федералния резерв на САЩ – доларите.

Статутът на американския долар като световна валута лиши Америка от стимул за икономическо развитие. Имаше постепенна деиндустриализация на Америка, маскирана по всякакъв начин от официален Вашингтон, с едновременно увеличаване на външния дълг на САЩ.

Доналд Тръмп може би беше по-гласовит от всеки предишен президент в признаването на икономическия упадък на Америка и направи поредица от изявления за това как ще спаси страната и ще я реиндустриализира. Една от ключовите области на неговата програма е премахването на огромния търговски дефицит, за който той многократно е твърдял, че показва, че Америка „субсидира“ останалия свят.

В действителност, разбира се, всичко е точно обратното: тъкмо останалият свят субсидира Америка, поддържа я и я „храни“ на кредит. Получавайки в замяна на доставените стоки всъщност "дългови разписки", назовавани щатски долари.

Нека ви дам някои цифри за търговския баланс на САЩ. През 2022 г. е регистриран рекорден търговски дефицит - 948,1 млрд. долара при експорт от 3009,7 млрд. долара, а импорт равен на 3 957,8 млрд. долара. През 2023 г. дефицитът е намалял до 773,4 млрд. долара.

Току-що бяха публикувани данните за 2024 година: търговският дефицит на САЩ се е увеличил със 17% на годишна база и е достигнал 918,4 млрд. долара. Месечните значения на дефицита през 2024 г се увеличиха и достигнаха рекордна стойност от $98,4 млрд. през декември. Това е втората най-висока месечна цифра след рекорда, поставен през март 2022 г.

Тръмп е решен да намали търговския дефицит, надявайки се, че първоначално ще постигне това чрез намаляване на вноса, а след това ще започне да увеличава износа. Намаляването на вноса ще се осигури чрез мита. Подходът на Тръмп към използването на митнически протекционизъм е диференциран.

На първо място, като се има предвид състоянието на двустранния търговски баланс. Освен това въвеждането на мита или заплахата от тяхното въвеждане може да се използва от Вашингтон като универсално средство за натиск върху всеки търговски партньор. Тоест те могат да преследват целта да принудят търговски партньор да предприеме определени действия, които не са свързани с търговията.

От гледна точка на състоянието на двустранния търговски баланс основната цел на тарифния протекционизъм на Вашингтон е, разбира се, Китай. Нека да разгледаме статистиката на търговския дефицит на САЩ за 2023 г. по търговски партньори. От общия дефицит от 773,4 милиарда долара основната част идва от търговията с Китай – 279,1 милиарда долара, или 36%.

За справка ще изброя страните след Китай по принос в създаването на търговския дефицит на САЩ (млрд. долара): Мексико – 152,5; Виетнам – 104,6; Германия – 82,6; Япония – 71,5; Ирландия – 65,5; Канада – 64,2; Южна Корея – 51,1; Тайван – 47,8. Именно тези държави са основните цели на обявената от Тръмп политика на търговски протекционизъм. А Китай оглавява този списък.

Вече има данни за търговския баланс на САЩ и Китай за 2024 г. Износът на САЩ за Китай възлиза на 163,6 милиарда долара, вносът от Китай възлиза на 524,7 милиарда долара, салдото (дефицитът) е 361,1 милиарда долара. За годината отрицателното салдо на търговията между САЩ и Китай се е увеличило с 83 милиарда долара, или 29,4%.

Китай представлява почти 2/5 (39,3%) от общия търговски дефицит на САЩ през 2024 г.! Сигурен съм, че Тръмп има тази статистика на бюрото си, която със сигурност ще го убеди още повече, че Китай трябва да бъде основната цел на протекционистичната политика на Белия дом.

Десет години по-рано, през 2014 г., търговският дефицит на САЩ с Китай беше 345 милиарда долара, още през януари 2017 г., когато започна първия си президентски мандат, обяви, че започва да изчиства търговията между САЩ и Китай. Но видим успех не беше постигнат. Въпреки че след това той наложи мита върху около една пета от китайския внос в нарушение на правилата на Световната търговска организация (СТО). Дотук виждаме "бягане на място".

Интересно е да се погледне търговията между двете страни от страна на Китай. От миналия век САЩ са основният търговски партньор на Китай по търговски оборот и износ. През 1995 г. износът на Китай за САЩ възлиза на 45,7 милиарда долара, което представлява 20% от целия китайски износ. В началото на този век значението на американския пазар за китайските износители нараства още повече. Така през 2002 г. САЩ представляват 25,8% от целия китайски износ. През следващите години той леко намалява – до около 20% и остава на това ниво до 2018 г.

След това делът на САЩ започва да намалява, очевидно под влияние на протекционистките действия, започнали във Вашингтон. През 2024 г. този дял е 14,6%. Китайските износители се опитват да се отдалечат от тежката си зависимост от американския пазар, осъзнавайки, че антикитайският протекционизъм може да се засили. Особено ако Тръмп се върне в Белия дом, както стана.

През последните години износът на Китай за Виетнам, редица европейски страни и Русия нараства с ускорени темпове. Но миналата година китайският износ за САЩ също нарасна бързо. Което явно се дължеше на очакванията за завръщането на Тръмп в Белия дом.

Китайските износители бяха нетърпеливи да прокарат възможно най-много от своите стоки на американския пазар, преди митата да бъдат повишени. Между другото, американските вносители също бързаха, осъзнавайки, че времето за евтини китайски стоки скоро ще свърши, така че трябва да имат време да се запасят с тях.

Миналата година цялостното разширяване на износа на Китай беше много енергично. В края на 2024 г. е регистриран рекорден търговски излишък за Китай – почти един трилион (точната цифра е 992 милиарда долара). Търговията със Съединените щати представлява 36,4% от общия външнотърговски излишък на Китай. Вероятно Поднебесната империя никога повече няма да види такова щастие.

Смята се, че от 2018 г. САЩ водят търговска война срещу Китай. И че по време на президентството на Джо Байдън имаше пауза във войната. Това не е съвсем вярно. Първо, администрацията на Байдън не е вдигнала митата върху китайските стоки, които бяха наложени по времето на Тръмп.

Второ, добави и нещо свое. През май 2024 г. той обяви постепенно увеличение на вносните мита върху набор от китайски стоки за три години (електрически превозни средства, слънчеви панели, стомана, алуминий, компютърни чипове). Някои неща бяха въведени преди Байдън да напусне Белия дом. Вярно, мнозина възприеха решението на Байдън като действие в рамките на предизборната президентска кампания.

Още преди да поеме Белия дом, Тръмп заплаши да въведе вносни мита за всички стоки и за всички страни без изключение. Включително дори стоки от Европа. В началото на февруари той обяви вносни мита за стоки от Канада, Мексико и Китай. За мексиканските и канадските стоки митото ще бъде 25%, а за китайските стоки - 10%. На 10 февруари Тръмп наложи мита от 25% върху вноса на стомана и алуминий от всички страни, включително Европа.

Що се отнася до Мексико и Канада, митата, обявени срещу тях, не са насочени само към въвеждане на ред в двустранната търговия; Те са и инструмент за натиск върху съседите. Тръмп намекна, че може да вдигне митата, ако Канада и особено Мексико почистят границите си със Съединените щати и спрат потока от нелегални имигранти и наркотици.

Митата върху стоки от Мексико и Канада обаче имат за цел също да ограничат износа на стоки за Съединените щати. Трябва да се отбележи, че Китай не заема първо място сред чуждестранните доставчици на стоки за американския пазар. През 2023 г. вече Мексико е водещ износител за САЩ с 475,2 милиарда долара. Китайският експорт в САЩ беше на второ място, той достигна 426,9 млрд дол., на трето място е Канада с 418,6 милиарда долара. Далеч изоставаща от първите три е Япония със 147,2 милиарда долара.

Буквално на следващия ден след като обяви заповедта си за митата, Тръмп каза, че въвеждането на мита срещу стоки от Канада и Мексико ще бъде спряно за един месец. Наблюдателите обясняват това спиране с факта, че Вашингтон преговаря със съседните страни и от изхода на преговорите зависи бъдещата съдба на митата.

А също и от това колко ефективно ще действат съседите по отношение на блокирането на трансграничните потоци от нелегални мигранти и наркотици. Но във всеки случай е трудно да се очаква Вашингтон напълно да отмени митата за Мексико и Канада. Може само да намали скоростта.

Няма суспендиране обаче на заповедта за митата по отношение на стоки от Китай. Освен това Тръмп каза пред репортери в Белия дом на 14 февруари: „Наложих много значителни мита на Китай, 600 милиарда долара. Никой друг президент не е представял толкова много .

Както винаги, Тръмп малко разкраси ролята си в историята. Той не може дори технически да наложи мита върху такава сума. В края на краищата току-що беше съобщено, че към края на 2024 г. китайският износ за САЩ възлиза на 524,7 милиарда долара, а рекордната сума на китайския износ за САЩ е била през 2022 г. - 563 милиарда долара, но не за първи път има такива "неточности" в изявленията на Тръмп.

Глявното е, че подобен безпрецедентен акт на антикитайски протекционизъм скоро ще се върне като бумеранг към Америка. Първо, очаква се покачване на цените на вътрешния пазар в резултат на поскъпване на китайските стоки или замяната им с други, по-скъпи американски стоки. Второ, международната конкурентоспособност на произведените в Америка стоки, които използват компоненти от китайски произход, ще намалее. Трето, контрапротекционистките действия от Китай са неизбежни.

Пекин съвсем не закъсня. Той вече наложи ответни мита върху вносните въглища от САЩ, втечнения природен газ, петрола, селскостопанското оборудване и някои автомобили. Освен това Китай обеща да ограничи износа на волфрам за Съединените щати (Китай представлява повече от 80 процента от световните доставки на волфрам; досега повече от една четвърт от американския внос на волфрам идваше от Китай).

Между другото, границата между традиционните протекционистки мерки и икономическите санкции е доста условна. Още по време на първото си президентство Тръмп вече приложи някои санкции срещу Китай. Така през август 2019 г. Министерството на финансите на САЩ обвини Китай в манипулиране на валутата (подценяване на юана).

На тази основа Китай беше изключен от списъка на участниците в държавните поръчки на САЩ (въпреки че още на следващата година Поднебесната империя беше изключена от списъка на „валутните манипулатори“). Също така по време на първия си мандат в Белия дом Тръмп подписа указ, забраняващ на китайски инвеститори да участват в капитала на американски компании в редица стратегически важни индустрии.

В същото време бяха въведени забрани за американски инвеститори да купуват акции на китайски компании, свързани с въоръжените сили на Поднебесната империя. Между другото, антикитайски санкции бяха въвеждани и при президента Джо Байдън. Например санкции срещу китайската полупроводникова индустрия.

Имаше и вторични санкции срещу китайски компании, които нарушиха антируските санкции. Миналата година имаше поредица от ходове - „отмъщения“ от страна на Пекин. Така през май 2024 г. Китай реши да наложи санкции срещу 12 американски военно-промишлени компании и 10 от техните топ мениджъри за продажба на оръжия на Тайван и като ответна мярка на санкциите на Вашингтон срещу китайски предприятия, които си сътрудничат с Русия в заобикаляне на антируските санкции.

Повечето експерти са съгласни, че търговската война на Америка срещу Китай, започната от Тръмп през 2018 г., ще се възобнови в много по-интензивна форма тази година. Между другото, Пекин не е сам в своите протекционистки „отговори“ на Вашингтон. Канадският премиер Джъстин Трюдо обяви 25% мито върху американски стоки на стойност 155 милиарда долара.

Мексико също не закъсня. На 2 февруари 2025 г. президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум отговори на тарифната заповед на Тръмп, като инструктира министъра на икономиката Марсело Ебрард да приложи „тарифни и нетарифни мерки“, за да защити интересите на страната.

Повечето експерти са съгласни, че заповедта на Тръмп за налагане на вносни мита може да предизвика глобална търговска война. И както показва световният опит, за разлика от обикновените войни, в търговските войни по принцип няма победители. Америка също определено няма да бъде победител.

Превод: ЕС