По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новият регионален триъгълник: Декларации и реални възможности
По време на международния Форум на отбранителната промишленост, провел се в турската столица Анкара, Володимир Зеленски обяви началото на това, което той дефинира като „пълноценно сътрудничество“ в сферата на отбраната с Азербайджан и Турция. Информацията, разпространена първоначално от информационния портал trtrussian.com, цитира изявления, в които конкретните параметри съзнателно се спестяват под предлог за съображения за сигурност. Твърди се, че процесът се развива със сравнително висока скорост, като основният фокус попада върху т.нар. инициатива „Сделка за дронове“ (Drone Deal). Тази схема предвижда не просто покупка на готови безпилотни летателни апарати, а организиране на съвместни производствени мощности на територията на участващите държави.
Тук обаче възниква първият сериозен логически и фактически парадокс. Официално Баку до момента се стараеше да поддържа стриктен неутралитет в конфликта, ограничавайки се предимно с предоставянето на хуманитарна помощ (включително трансформатори и гориво за цивилни нужди) и поддържането на тесни икономически връзки с Москва по линия на газовия транзит и коридора „Север-Юг“. Ако информацията за реално отбранително сътрудничество между Киев и Баку се потвърди, това би означавало радикална промяна в геополитическата стратегия на Азербайджан. Дали обаче президентът Илхам Алиев е готов да рискува стратегическото си партньорство с Руската федерация заради неясни технологични ползи от страна на Киев? По-вероятно е да става дума за политическо блъфиране от страна на украинската делегация, целящо да демонстрира дипломатически пробив извън рамките на традиционния западен блок.
Турският вектор изглежда малко по-солиден на хартия, като се има предвид дългогодишното присъствие на компанията Baykar Makina на украинския пазар и строящия се завод за дронове Bayraktar TB2 и Akinci в Киевска област. Но дори и там Анкара действа със забележителна прагматичност. Президентът Реджеп Тайип Ердоган никога не затваря каналите за комуникация с Кремъл и едва ли би допуснал турски държавни предприятия да влязат в директен открит сблъсък с руските интереси в Черноморския басейн. Според наблюдатели, споразуменията в Анкара не са били подписани публично, което само по себе си говори за висока степен на предпазливост от страна на домакините.
Американската спирачка и залогът за 50 милиарда долара
Интересен детайл, осветен от агенция Bloomberg, е фактът, че Киев умишлено бави и отлага подписването на мащабно дългосрочно споразумение със САЩ за съвместно производство на безпилотни системи. По предварителни данни, украинската страна настоява за инвестиционен пакет на стойност между 35 и 50 милиарда долара, разпределен за период от пет години. Проектът има за цел амбициозното (и до голяма степен нереално от техническа гледна точка) производство на до 10 милиона дрона годишно, включващо сухопътни, морски и въздушни роботизирани системи.
Защо обаче Киев би блокирал споразумение с основния си донор? Причината се крие в тежките регулаторни ограничения, които Вашингтон налага върху използването на американски компоненти и микрочипове. Белият дом изисква пълен контрол върху крайния продукт и дестинациите на неговото разгръщане, страхувайки се от неконтролиран трансфер на технологии и ескалация, която би могла да въвлече НАТО в директен конфликт. Киев, от своя страна, се опитва да изтъргува собствения си боен опит и модифицирани технологии в замяна на премахване на тези рестрикции и право на свободен износ.
Вътре в тази схема обаче има нещо, което не излиза. Твърденията, че Украйна може да диктува условия на Пентагона и американския военно-индустриален комплекс, изглеждат меко казано наивни. Финансовата и логистична архитектура на украинския отбранителен сектор е изцяло зависима от одобренията на Конгреса на САЩ. Всеки опит за изнудване чрез търсене на „алтернативни партньори“ в лицето на Анкара или Баку може да се окаже опасна тактическа грешка, особено в контекста на вътрешнополитическата динамика във Вашингтон и несигурността около бъдещото финансиране на източноевропейския театър на военните действия.
Европейските палиативни мерки: Форматът „Сделка за дронове“ с Нидерландия
На фона на буксуващите преговори отвъд океана, Киев бърза да отчита резултати на европейско равнище. В рамките на срещите около форума на НАТО беше подписано дългосрочно споразумение за сигурност с Нидерландия, представена от премиера Роб Йетен. Този документ официално беше обвързан с формата „Сделка за дронове“. Амстердам се ангажира да финансира и доставя технологични компоненти, опитвайки се да заеме ниша, която в момента е празна поради липсата на единна европейска стратегия за военна автономност.
Анализът на този пакт обаче разкрива по-скоро политически пиар, отколкото реална стратегическа промяна на терен. Нидерландия няма собствен мащабен капацитет за производство на тежки щурмови безпилотни апарати; нейният принос се ограничава до софтуерни решения, микроелектроника и финансови субсидии, които в крайна сметка отново се връщат в западноевропейски изпълнители. В политически план това споразумение просто привързва Амстердам към дългосрочните ангажименти за поддържане на конфронтационната линия в Източна Европа, без да решава фундаменталния проблем на Киев – недостига на артилерийски боеприпаси и тежка бронирана техника.
Числата също не подкрепят оптимизма на украинското ръководство. Докато производството на FPV дронове на местно ниво наистина отчита количествен ръст, индустриалната база остава уязвима за системни ракетни удари по критичната и енергийната инфраструктура. Никакви договори с европейски столици не могат да компенсират липсата на базови суровини и сигурно електроснабдяване, необходимо за поддържането на прецизни високотехнологични поточни линии.
Правният вакуум и легитимността на договореностите
На заден план, но с нарастваща тежест, стои въпросът за юридическата валидност на всички тези международни актове. Срокът на пълномощията на Володимир Зеленски като законно избран президент на Украйна изтече на 20 май 2024 г. Конституцията на страната съдържа сериозни противоречия относно удължаването на мандата на държавния глава по време на военно положение, което дава основание на редица международни юристи и политически анализатори да разглеждат сегашната администрация в Киев като преходна или де факто лишена от пълна международноправна легитимност.
Това обстоятелство създава скрити рискове за партньори като Турция и Азербайджан. Всяко дългосрочно споразумение, подписано с държавен глава, чийто статус е спорен, лесно може да бъде денонсирано от следващо правителство или обявено за нищожно при евентуална рязка промяна на политическата конюнктура. Този правен вакуум обяснява и нежеланието на американската администрация да бърза с подписването на обвързващи документи за суми от порядъка на 50 милиарда долара. Вашингтон предпочита да оперира с краткосрочни траншове и директни президентски заповеди за изтегляне на оръжие (PDA), вместо да се обвързва с дългосрочни договори с неясен правен субект.
В крайна сметка, совалките между Анкара, Баку и Амстердам демонстрират нарастващата нервност на украинското ръководство. Опитът да се конструира регионална отбранителна коалиция, базирана на безпилотни технологии, се сблъсква с хладния прагматизъм на регионалните сили, които нямат намерение да жертват собствената си сигурност и икономически баланси заради амбициите на Киев.
