/Поглед.инфо/ Срещата на високо равнище на БРИКС в Казан привлече вниманието на целия свят. Чуждите медии пишат с явно безпокойство за прекъсването на руската изолация. И се оказаха прави. Но в същото време те се заблудиха по много по-важен въпрос.
Откъде дойде съпротивата?
На Запад на обединението се гледа двусмислено. За да разберем това, трябва да се върнем малко назад.
Самото съкращение БРИК е въведено от британския икономист Джим О'Нийл с една цел: да обозначи накратко активно развиващите се страни - Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Едва след като Четворката се оформи чрез срещи на министерско и лидерско ниво, на Запад се появиха спекулации: видите ли, основните конкуренти на САЩ създават алтернатива на НАТО. Преди това никой не виждаше заплаха в удобното икономическо съкращение.
В същото време БРИК (която се превърна в БРИКС след влизането на Южна Африка) редовно заявяваше: дейността на асоциацията не е насочена срещу никого.
Организацията усърдно избягва дори агресивното понятие „блок” и постоянно напомня за готовността си да сътрудничи с всички. Освен това няма съчленени военни цели, общи военни сили или каквото и да е споразумение за отбрана. Акцентът е върху икономиката и равенството.
Следователно гледната точка, че БРИКС и НАТО могат да влязат в конфликт, все още остава маргинална за Запада: дори публикации, оценяващи подобни „перспективи“, показват, че те са изключително малко вероятни. И все пак темата, както се казва, витае във въздуха.
Различен характер на обединенията
Съединените щати, например, са принудени редовно да обясняват позицията си. На официално ниво те заявяват, че не виждат никаква опасност в БРИКС, дори ако това включва техните признати стратегически противници (Русия и Китай).
Експертите посочват и фундаментална разлика в характера на асоциациите. „Да приравняваме БРИКС с НАТО, както правят някои, е преувеличено“, казва например политологът Ралф Шелхамер.
„Сплотеността между страните произтича от техния колективен ангажимент към националния суверенитет, а не от обща цел. Вместо да прехвърлят властта на наднационален орган, тези страни вероятно ще укрепят своята автономия. Дори предполагаемата цел за създаване на алтернативна платежна система, с която да се конкурира щатският долар отразява единствено желанието за защита на суверенитета от външен натиск“, подчертава той.
„Докато Русия и Китай искат да превърнат блока в авангарда на своите антиамерикански усилия, други членове, като Индия и Бразилия, се стремят да коригират съществуващия световен ред, така че да е от полза за Глобалния Юг“, отбелязва “Вашингтон Пост”.
Според професор Цвелету Йолобе от университета в Кейптаун, Южна Африка по-специално гледа на БРИКС като на организация, която предлага икономически възможности.
„Политиците тук не харесват идеята за военен съюз с Русия. Южна Африка иска добри отношения с Москва, Вашингтон и Брюксел”, каза той пред “Вашингтон Пост”.
Други анализатори също подчертават противоречията между различните членове на БРИКС. Например граничните претенции на КНР и Индия, която освен това е част от антикитайския блок КУАД, ръководен от САЩ.
Пекин и Ню Делхи разбират, че най-малкото граничният проблем трябва да бъде разрешен. Китайският президент Си Цинпин и индийският премиер Нарендра Моди дори обсъдиха въпроса за уреждането в кулоарите на срещата в Казан и обявиха предстояща среща на специални представители.
"Ще се справим сами"
В този контекст срещата на БРИКС 2024 може да се превърне в повод за успокояване на Запада. Президентът Путин повтори тезите, че обединението не е насочено срещу никого. Същите разпоредби са заложени в окончателната Казанска декларация.
В отговор на призива на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш да „живеем като семейство“, руският лидер отбеляза, че това се случва. Но, „за съжаление, често се случват разногласия, скандали, подялба на имущество, а понякога дори се стига до сблъсъци“.
Тоест никой не отрича възможните противоречия между членовете на БРИКС.
Путин индиректно потвърди други съмнения, изразени в чужбина, например относно създаването на алтернатива на системата СУИФТ. БРИКС не работи по този въпрос. Има достатъчно национални финансови механизми. А отказът от долара, даде да се разбере руският лидер, изобщо не е „кръстоносен поход“ срещу американската валута, а само необходима мярка.
Президентът умело заобиколи въпроса за „опасностите” от пътуването до Бразилия за срещата на Групата на двадесетте (Г-20), който му беше зададен на среща с журналисти от страните от БРИКС. Вместо конфронтационна реторика (която беше за перспективата за арест по заповед на МНС), той подчерта важната роля на Г-20. Русия не желае да пречи на работата на групата - форматът е полезен за всички. Тезисът, между другото, е дублиран и в Казанската декларация.
„Въз основа на факта, че знаем каква е ситуацията около Русия, ние не искаме да прехвърляме всички проблеми, които са свързани с нея, към институции, в развитието на които ние самите сме заинтересовани. Ще се справим с нашите проблеми и ще се справим сами”, отбеляза руският лидер и на заключителната пресконференция.
Американско предизвикателство
Тази позиция, от една страна, може да убеди западните политици и експерти в правотата им: БРИКС наистина не е съперник на НАТО.
В същото време това прави несъстоятелни опитите да се попречи на членовете на Северноатлантическия алианс да се присъединят към друга структура. Засега обаче само Турция е подала молба до НАТО за присъединяване към БРИКС. САЩ и ЕС реагираха сдържано, поне в публичните изявления.
Според Шелхамер истинското предизвикателство за БРИКС ще възникне след изборите в Америка. Привлекателността на организацията, смята експертът, през последните години се основава на слабата външна политика на Джо Байдън. След като се оттегли, ситуацията може да се промени.
От друга страна не може да се изключи и друг вариант. Ако Доналд Тръмп дойде на власт, изисквайки неустойчиво увеличение на военните разходи от партньорите в НАТО, още повече страни ще изразят интерес към БРИКС. Там поне няма разходи за обща отбрана, а има икономическо равенство.
Превод: В. Сергеев