/Поглед.инфо/ Днес на 3 ноември, в Съединените щати се провеждат избори за президент. Доколкото САЩ се явяват световен лидер, резултатите от тези избори сериозно ще повлияят не само на политиката на Вашингтон, но и на политическите процеси в много страни в света, включително и Русия. И така, кого иска Русия да види в Белия дом и какви изменения ще претърпи външнополитическият й курс след 3 ноември?

Стари и нови надежди

След обявяването на резултатите от президентските избори в Съединените щати през 2016 година, Русия беше пълна с надежди.

Независимо от всичките обвинения във вмешателство в изборния процес, а също така и твърденията на американските политици и средства за масово информация, че Доналд Тръмп е победил благодарение на руски агенти на влияние и хакери, в Кремъл цареше оптимизъм.

От своя страна, главният редактор на финансирания от Москва информационен канал RT, който в Съединените щати нарекоха оръжие на руската пропаганда, Маргарита Симонян искаше дори да се вози в кола с американски знаменца.

За пръв път след неуспешното "презареждане" при Барак Обама (2009-2013 г) изглеждаше, че руско-американските отношения може би са изправени пред сериозно подобрение. В ръководството на Русия имаше причини за сериозен оптимизъм.

Включвайки се в президентската кампания, републиканецът Доналд Тръмп обеща на Русия "голяма сделка", тоест нещо, което е способно да измени формиралите се отношения между двете държави.

В неговата реторика, за разлика от кандидата на демократите Хилари Клинтън, нямаше нравоучения, фрази за правата на човека или критики на руския политически режим. Още повече, че Тръмп говори за своето желание да се "разбере с Путин".

Противопоставянето на Тръмп на политическия естаблишмънт на Съединените щати, който откровено не искаше неговото избиране, даде на Русия надежда, че тя вече има и съюзник в средите на американските елити, които още от времето на Студената война са настроение по отношение на Москва с откровен скептицизъм.

И тъй като републиканският кандидат спечели изборите, изглеждаше, че неговата популярност и влияние ще бъдат достатъчни, за да се обърнат тенденциите по отношение на конфронтацията, която се появи в руско-американските отношения.

Освен това, Тръмп направи всичко за отслабването на единния фронт на западните страни, встъпвайки в конфликт с партньорите си от НАТО. Ярък пример за такъв конфликт е скандалът от 2019 година, когато британският посланик в САЩ Ким Дерок в дипломатическата си кореспонденция нарече американския лидер, "некомпетентен" и "ненадежден".

Тръмп от своя страна разкритикува посланика, както и политиката на правителството на премиера Тереза Мей по отношение на въпроса за Брекзит.

При Доналд Тръмп Съединените щати започнаха да приемат по-малко участие в международните конфликти, опитвайки се да разрешат назряващите си вътрешни проблеми.

Освен това, през септември 2020 година, Тръмп заяви, че много по-голяма заплаха за САЩ са Китай, а не Русия.

Очевидно, че Русия искаше да си има работа именно с Доналд Тръмп по две основни причини. Първо, реториката на Тръмп даде надежда за постигането на тази "голяма сделка", която е способна да даде нова точка в развитието на руско-американските отношения.

Въпреки това, след победата на кандидата от Републиканската партия, надеждите на Русия постепенно започнаха да се рушат.

Още през 2017 година, против Русия в рамките на закона "За противодействие на противниците на САЩ чрез санкции", бяха приети нови мерки за въздействие, които ограничиха размерите и сроковете на инвестициите в руските нефтогазови компании, установявайки и възможност за въвеждането на персонални санкции против тези лица, които ръководството на Съединените щати счита за съпричастни към нарушенията на правата на човека, както и участието в различни кибератаки.

Кулминацията на руско-американските отношения при Тръмп стана срещата Русия - САЩ в Хелзинки през 2018 година. Тук Русия дойде с големи надежди и цял списък с предложения, способни да подобрят двустранните отношения.

В числото на тези предложения влизаха например, продължаване на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия СНВ-3, а също така и създаването на работни групи по въпросите на кибербезопасността.

Въпреки това, никакви съществени договорености, способни да подобрят отношенията с Москва и Вашингтон така и не бяха подписани на срещата.

Владимир Путин и Доналд Тръмп изразиха желание за подобряване на отношенията си и възстановяване на доверието между страните, но до по-далеч от думи, така и не се стигна.

Още повече, че няколко дни след срещата в Хелзинки, Държавният департамент на САЩ публикува Кримската декларация, още веднъж подчертавайки, че Съединените щати не признават Кримския полуостров за част от Русия.

След това руско-американските отношения охладняха допълнително. Освен новите санкции възникна и реалната заплаха за руския проект "Северен поток - 2" от страна на Съединените щати.

Тогава стана ясно, че мечтата за "голяма сделка" ще си остане само мечта, а опитите за договаряне се дължат не само на отслабването на самия Тръмп вътре в Съединените щати, но и на новия етап на антируската политика.

В крайна сметка, по мнението на експерти, отношенията между двете държави достигнаха най-ниското си ниво от времето на разпада на Съветския съюз.

Все пак, въпреки предходните четири години на разбити надежди, санкции и хладни отношения, сред руския елит все още остават тези, които искат "да се разберат с Тръмп". Но ги има и тези, които виждат в неговото президенство повече минуси, отколкото плюсове.

За и против

Необходимо е да се отбележи веднага, че нещо такова като единна позиция сред руския естаблишмънт няма. По-скоро може да се говори за няколко групи влияния, всяко от които се отнася различно, както към Тръмп и президенството му, така и към кандидата на демократите Джо Байдън.

Както вече беше казано, присъстват и тези, които все още искат "да се разберат с Тръмп".

В състава на тази група от руския елит влизат лица, които разчитат на "голяма сделка", която е способна да прекрати конфронтацията със САЩ и кардинално да измени двустранните отношения.

По мнението на експертите, тези въазгледи доминираха до споменатата среща в Хелзинки през 2018 година, която показа, че никакви съществени договорености няма да има с Тръмп.

Самите явни представители на тази част от руския елит са държавни пропагандисти, които отговарят за информационното отразяване на събитията, както вътре в страната, така и в чужбина.

Въпреки това, даже и те, съдейки по всичко, постепенно се отказват от предишните си надежди. Така например, вече споменатата Маргарита Симонян вече казва, че на тези президентски избори на гражданите на САЩ се предлага да изберат между "полу-умен и слабоумен".

Днес оптимизмът в руските управляващи кръгове намалява и все по-често звучи прагматичното мнение, че Тръмп е полезен на Русия, преди всичко, като инструмент за отслабване на самите Съединени американски щати.

И важното е не това, че с него не може да се достигне до договорка, а това, че със самото си присъствие на поста на президент и противоречивата си политика, Тръмп директно играе в полза на Русия.

Освен това, у Тръмп има и друг съществен плюс - това е неговата по-голяма, отколкото у демократите, склонност към изолационизъм и решаване преди всичко на вътрешните проблеми на самите Съединени щати.

Още по времето на своята предизборна кампания през 2016 година, действащият президент на Съединените щати не проявява особено желание да се меси във вътрешните дела на Русия, а също така и в международни конфликти, като например, гражданската война в Сирия или конфликтът в Нагорно-Карабах.

А това, от своя страна, предоставя на Русия свобода на действие във външната политика.

Такава позиция все по-често разделя представителите на силовите структури, които искат сътрудничество със САЩ по конкретни въпроси от практически характер и ненамеса един срещу друг по конфликтните теми.

Тоест без значителен пробив в двустранните отношения, но и без "охлаждане".

Сред сторонниците на този подход може да се причисли президентът на Русия Владимир Путин, който по време на срещата в Хелзинки предложи да се обсъдят конкретни предложения. Сред тях бяха създаването на двустранна работна група за борба с тероризма и въпросът за Договора за ликвидацията на ракетите със среден и малък обсег - РСМД.

Говорейки за кандидат-президентът на Демократическата партия, Джо Байдън, трябва да се отбележи, че негови сторонници в средите на руския елит не съществуват.

Неговите "плюсове" по-скоро се явяват отражение на минусите на президенството на Тръмп. Определената неприязън към Байдън от страна на Кремъл има дълга история и може да се проследи до този период, когато той беше вицепрезидент в администрацията на Барак Обама.

През 2011 Джо Байдън посети Москва и по време на визитата си се срещна с лидерите на опозицията, пред които изказа мнение, че не е нужно Путин да се кандидатира още веднъж за президент.

Заради това, именно Байдън стана неофициалният куратор на украинското направление, след свалянето на президента Виктор Янукович през 2014 година, както и нееднократното вмешателство във вътрешните дела на тази страна.

Всичко това не можеше да се хареса на Русия, която разглежда Украйна като част от своята зона на влияние.

Въпреки това, сред средите на руския естаблишмънт има и такива, които виждат в президентството на Доналд Тръмп повече минуси, отколкото плюсове.

Към тях принадлежат преди всичко, професионалните дипломати и експерти, консултиращи ръководството на Русия по проблемите на външната политика.

Те считат, че провежданата от Тръмп непредсказуема политика заплашва не само самите Съединени щати, но и целия свят, в това число и Русия. Не трябва да се забравя това, че Съединените щати все още остават световен лидер и тяхната политика влияе на световните процеси като цяло.

Съответно, много руски дипломати и експерти-американисти се придържат към мнението, че ако в 2016 година вместо Тръмп беше победила Хилари Клинтън, Щатите щяха да са по-отговорни и по-трудно биха пристъпили към въпроса за антируските санкции.

Да, Русия най-вероятно щеше да трябва да се справя с критиките към външната си политика от страна на САЩ, както и тяхното морализаторстване, но въпреки това, общите резултати от президенството на Клинтън биха били на нивото на Обама и по-малко разрушителни, отколкото се получи при Тръмп.

По тази причина, част от руския елит счита, че победата на президентските избори на системния и компетентен Джо Байдън, би била по-предпочитана, защото неговите решения ще бъдат много по-предсказуеми.

Освен това, у него ще има повече възможности да въплъти в реалност, постигнатите с Русия споразумения.

Освен това, бившият вицепрезидент е склонен да уважава споразуменията, в чието сключване сам е участвал. Така например, той заяви, че в случай на победа на изборите веднага ще удължи с пет години Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия СНВ-3 с Русия, в преговорите за който, той участваше още през 2010 година. Също така, всички съществуващи разногласия ще се урегулират при продължаващи преговори с Русия.

Това е и основният плюс на Джо Байдън - неговата системност, предсказуемост и склонност да се придържа към предишните договорености.

А минусът му, това са отдавнашните негативни отношения с Кремъл, водещи до заявления в духа на:

"Русия е главната заплаха за нашата безопасност и съюзи".

Поради това, значителна част от руския естаблишмънт все още предпочита Тръмп, макар и без предишния оптимизъм и по чисто прагматични причини.

Умората от управлението му, обаче, вече се е натрупала, което тласка руското ръководство да предприеме определени стъпки в посока на Джо Байдън.

Животът след изборите

Говорейки за това как ще се измени политиката на Русия след президентските избори на 3 ноември, 2020 година, трябва да вземем под внимание последните данни от проучването, според което Джо Байдън води на Доналд Тръмп от 10 до 14 процентни пункта, което напълно може да доведе до победата му.

Осъзнавайки това, ръководството на Русия вече започна да прави определени стъпки в негова посока.

Така, по време на интервюто си за канал Россия-1 на 7 октомври, 2020 година, Владимир Путин си спомни за своето комунистическо минало, подчертавайки общността на левите, социалдемократически ценности с кандидата на Демократическата партия.

Освен това, той спомена и за поддръжката от Съветския съюз на афро-американското население, което се явява една от основните електорални бази на демократите.

Също така, Путин каза, че вече е спомената готовността на Байдън към продължаване на СНВ, което дава почва за бъдещо взаимодействие между Вашингтон и Москва.

Това е в отличие от ситуацията през 2016 година, когато Русия приложи много усилия за дискредитацията на Хилари Клинтън и допълнително влоши отношенията си с Демократическата партия.

Сега тя се държи много по-предпазливо, като предварително се опитва да подготви почвата за взаимодействие с Байдън в случай, че той все пак победи.

Що се касае до вътрешната политика на Русия, то изходът от изборите на 3 ноаември напълно може да повлияе и на нея.

Така например, по мнението на експертите, в случай на победа на демократите, Кремъл може да премести парламентарните избори, които са насрочени за 2021 година от есента на пролетта, за да свърши с този въпрос докато новото ръководство на Съединените щати не започне активно да влияе на вътрешната политика на Москва.

Освен това, в случай на победа на кандидата на Демократическата партия, може да се очаква голямо вмешателство във вътрешните дела на Русия, включително и критика на нейната външна политика и състоянието на правата на човека в страната.

А в ситуация на влошаване на конфронтация със страните от Запада, подтикната от отравянето на Алексей Навални, на преден план може да излезе тази част от руския елит, за която САЩ са противник и източник на дългосрочна заплаха, независимо от това кой седи на президентския стол.

В нея влизат преди всичко, високопоставените силовики. Те могат да се възползват от охлаждането на отношенията със Съединените щати за да укрепят собствената си власт и да засилят консервативната и репресивна политика вътре в страната.

Като цяло, изходът от президентските избори в САЩ сериозно ще повляе, както на външната, така и на вътрешната политика на Руската федерация.

В частност, ако победата на тях удържи Джо Байдън.

Но дори и в случай на успех на Доналд Тръмп, предишният оптимизъм за него у руския елит, вече няма да съществува и отношенията ще се изграждат, ръководейки се от прагматическия подход.

Превод: СМ