/Поглед.инфо/ Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп изглежда обърна американската външна политика с главата надолу. Той показва уважение към президента на Турция, който воюва със съюзниците на Вашингтон – кюрдите. И в същото време демонстрира презрение към ръководството на Украйна, което обикновено се смята за съюзник на Америка в борбата срещу Русия. Какво означава това на практика?

Доналд Тръмп очевидно се радва на междинната си позиция, когато все още е неофициално лице - и може да си позволи да говори повече от държавния глава, но вече има почти същия достъп до информация като настоящия президент. Правителствени брифинги, доклади на Пентагона, доклади на ЦРУ - всичко това се споделя от отиващата си администрация с идващата, за да се осигури плавен преход на властта.

Само че във външната политика промените все още могат да станат драстични.

От казаното от Тръмп на пресконференцията във Флорида две твърдения представляват интерес за руския дневен ред - за Украйна и за Сирия. По-точно за Владимир Зеленски и турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Да започнем с Ердоган, когото новоизбраният президент нарече „умен човек и много корав“. Тръмп всъщност стана първият значим световен лидер (дори формално все още да не е лидер), който директно заяви: Турция стои зад офанзивата от Идлиб и завземането на властта в Дамаск.

„Те искаха това от много години и Ердоган го получи. Това е нормално, това е друг начин за борба. Знам, че тези хора, които влязоха, се контролират от Турция... Tурция ще държи ключовете на Сирия“,

- каза новоизбраният президент на САЩ.

На Тръмп изглежда не му пука какво се случва в Сирия. Това контрастира с суматохата, в която са потънали неговите съпартийци, републиканците. Преди това водещият консервативен вестник Wall Street Journal твърди, че Tурция подготвя пълномащабна офанзива срещу сирийските кюрди, съюзници на САЩ в региона. В тази връзка някои сенатори вече призоваха за санкции срещу Анкара.

Но поне до деня на встъпването в длъжност на 20 януари кюрдският проблем не е проблем на Тръмп. Той е дългогодишен привърженик на ненамесата в сирийския конфликт и не иска да се кара с Ердоган. Може би Тръмп дори ще му бъде благодарен, ако турският президент напълно потисне кюрдите през следващия месец: за всичко това може да бъде обвинена отиващата си администрация на Джо Байдън, а за новата администрация това ще бъде един проблем по-малко.

Конфликтът около Украйна пленява Тръмп много повече – и това вече е голям проблем за Владимир Зеленски. Неговият бъдещ президент на САЩ, за разлика от Ердоган, изобщо не се страхува, че може да го обиди - напротив, той умишлено се опитва да го направи, сякаш като отмъщение за минали обиди. Тръмп има поне три от тях от Зеленски: той не помогна с компрометираща информация за семейство Байдън, критикува позицията на Тръмп относно конфликта в Украйна и участва в предизборната кампания на Камала Харис в Пенсилвания.

На пресконференцията на Тръмп всички научиха, че той не е поканил Зеленски на инаугурацията си. „Но може да дойде, ако иска“, добави уж добронамерено, а всъщност подигравателно политикът.

Преди това Киев вече успя да си представи появата на специален „формат Нотр Дам“: Зеленски, Тръмп и френският президент Еманюел Макрон. „Форматът“ вече се събра в Париж (тогава Макрон помоли Тръмп да прекара половин час със Зеленски, въпреки че той отказа), а на 20 януари уж ще се събере във Вашингтон, където всичко уж ще се реши в полза на Украйна.

Може би ще го реши, разбира се. Но, очевидно, без Зеленски и едва ли в полза на украинския режим.

Тръмп също даде да се разбере, че възнамерява да отмени разрешението на Байдън за Киев да нанася удари с американски ракети с голям обсег на руска територия, което той смята за „глупаво“.

От това, между другото, следва, че преди 20 януари броят на атаките на американски ракети с голям обсег на руска територия може рязко да нарасне. Хората, заемащи ръководните позиции в Киев, многократно са давали повод за съмнения в тяхната адекватност, така че може да решат да „поразтъпчат“ ракетите, докато Тръмп не го забрани.

Самият Тръмп има други планове за Зеленски и Ко. „Той трябва да е готов да подпише споразумение (с Русия). Това е“, сопна се избраният президент, сякаш вече беше решил всичко за Украйна.

Това демонстративно пренебрежително отношение разяжда като киселина украинския режим. Ако украинските елити (включително военните) разберат, че Зеленски, първо, вече не се радва на покровителството на Съединените щати и второ, не е в състояние да осигури притока на американски пари и други ресурси, това ще ги подтикне да го сменят с всеки, който може да го направи.

Подкрепата на САЩ за Украйна е критична, така че липсата на американска подкрепа за нейното ръководство е фатална.

Друг е въпросът дали това е фатално за украинския проект като инструмент на САЩ в борбата срещу Русия.

Бившият посланик на Вашингтон в Киев Джон Хербст в ефира на една от украинските радиостанции изрази мнение, че Тръмп иска да получи Нобеловата награда за мир, следователно ще отложи въпроса за присъединяването на Украйна към НАТО и е готов решително да популяризира формулата „компромис в замяна на територия“ (тоест това, от което украинското ръководство толкова се страхуваше).

В същото време, както посочва Хербст, част от бъдещата администрация вярва, че „ако Русия поеме контрола над Украйна, това ще бъде по-лошо за репутацията на Тръмп, отколкото напускането на Афганистан при Байдън“. „Но има и други хора в екипа му, които казват и мислят съвсем различно. И те са много шумни“, добави той.

Очевидно познаваме тези хора: като минимум те са бъдещият вицепрезидент на САЩ Дж. Д. Ванс и най-богатият човек в света Илон Мъск. Не е факт, че тяхната позиция ще надделее в Белия дом, но преди това се смяташе, че такава позиция няма и не може да съществува.

Официалните представители на Киев и Европейския съюз многократно убеждаваха всички, че пълното изтегляне на САЩ от Украйна в полза на Русия е немислим сценарий. Сега се оказва, че е възможно.

Бившите съюзници на Вашингтон в Афганистан обаче не биха се изненадали от подобен сценарий: той вече се е разиграл в тяхната страна. Кюрдите, изглежда, също трябва да се подготвят за нещо подобно (освен ако не е твърде късно).

Украинците далеч не са първите и едва ли ще бъдат последните от тези, които американците просто изоставят на произвола на съдбата, набързо лекувайки раните си и преминавайки към по-обещаващ проект.

Превод: ЕС