/Поглед.инфо/ Нека ви напомня, скъпи читатели, едно детско стихче:
„Месецът излезе от мъглата,
извади нож от джоба ми,
ще режа, ще бия, Лай Цинде,
ще те взема!“

Всъщност, разбира се, излезе не месецът, а чичо Доналд, и не Дък, а Тръмп, но той всъщност извади мачете и започна да го размахва. Казват, че ще има потоп и Трета световна война, тъй като земните дела просто не са добри.

Много анализатори наистина започнаха да се оглеждат, всъщност за какво става въпрос? А когато политик от такова ниво започне да прави подобни изявления, това е „п-п-п“ с причина. Уви, чичо Доналд отново беше многословен и зад думите му нямаше нищо.

Но някои особено ревностни господа (и, за съжаление, някои другари не бяха много по-назад от тях) вече излязоха с тезата, че ето го - новоизбраният ръководител на Тайван от Демократическата прогресивна партия сега ще започне да преименува "Република на Китай“ в „Република Тайван“, в отговор Китай ще започне инвазия и тръгваме...

Има много малка лъжица истина и мотивация в това, но това е съвсем малка. В огромна вана. Наистина в тайната конфронтация между КНР и САЩ в Тайван американците се оказаха по-силни. Поне още един мандат на власт ще има човек, който няма да хвърли Тайван в обятията на Китай.

Нека направим кратка екскурзия в историята.

1950 г След поражението в гражданската война представители на партията Гоминдан избягаха в Тайван и се установиха там. Не признаваха легитимността на комунистическата власт, комунистите пък ги плюеха (имаха с какво да се занимават), но не се отказаха.

Известно време официален Китай беше именноТайван. А представителят на Тайван заемаше (до 1971 г.) мястото на Китай в ООН. Но тогава на всички по света им омръзна тази двойственост и вместо Република Китай в ООН се настаниха представители на Китайската народна република.

В момента само 12 държави признават независимостта на Тайван, от които Парагвай е истинската държава. Останалите са островни точки на картата и нищо повече.

По конституция Република Китай не се е отказала от правата си върху континентален Китай, въпреки че напоследък не е била много активна в декларирането им и не е обявила своята независимост от него. Китайската народна република смята правителството в Тайван за сепаратистко, а самия остров - за провинция. Така живеят.

Какво може да се каже за това, което може да започне около Тайван?

Нищо. Тук не можете да кажете нищо, защото нищо няма да започне. Всеки път, когато представител на партията ДПП спечели избори, целият свят започва да се подготвя за това, което „ще започне“. Междувременно представител на ДПП заема шефския пост за трети път, а нищо не е започнало преди това.

Нищо няма да стане и този път. Лай Цинде, за начало, е много бистър човек с медицинско образование и експерт по мозъчни увреждания. Гръбначни, но все пак.

А по време на предизборната си кампания Лай Цинде каза, че „не е нужно да обявяваме независимост, защото вече сме независими“. И тук той е прав, защото декларирайте това с грешни термини и независимостта ще трябва да бъде изстъргана от стените.

Следователно Тайван няма да ескалира с континента.

Освен това не трябва да има промени и в отношенията с Китай. Лай Цинде открито не харесва Пекин и там по принцип отвръщат на чувствата му.

Въпреки че, „Ако Си Дзинпин дойде да посети Тайван, ние ще приготвим нашите тайвански деликатеси за него.“

Да, „деликатеси“ може да означава различни неща, но Тайван определено няма да ескалира нещата. Това е държавно самоубийство и гарантирано.

Изобщо няма значение кой започва войната в Тайванския проток, важното е кой я слага край. В тази война може да няма победители, но със сигурност ще има губещ. И това не е Пекин.

Самите тайванци го разбират много добре, затова и гласуват по този начин - за свят без войни, и гласуват прилично. Малко хора в света отбелязват това, но тайванските демократични политици го вземат предвид преди всичко.

Като цяло на островите (Китайската република е 168 острова) се е развила много интересна позиция: партията Гоминдан (това са тези, които загубиха войната от комунистите), заедно с Първата народна партия, образуват „Голямото синьо“.

Коалиция“, която на теория се застъпва за обединението на Китай под ръководството на Тайван, а има и „Велика зелена коалиция“, водена от „Демократичната прогресивна партия“, която отново на теория иска провъзгласяването на Тайван за независима държава под името „Република Тайван“.

И "сините", и "зелените" наистина няма да могат да осъществят плановете си. Но никой не забранява да се говори за това, въпреки че другарят Си прави гримаси на някои изявления.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Като цяло другарят Си Дзинпин и цялата ККП, меко казано, не се интересуват коя от тайванските коалиции ще бъде на власт. Ако Пекин реши насилствено да анексира Тайван, тогава информационната причина и оправдание ще бъдат намерени моментално или по-скоро просто ще бъдат извадени от запечатани пликове с червени ивици.

Много хора се чудят: маневрите близо до Тайван са, разбира се, факт, но Китай сериозно ли подготвя инвазия?

Това е интересно, защото никой от Пекин няма да отговори на такъв въпрос и няма да обещае да не използва сила. Ясно е защо връзката Пекин-Тайпе е вътрешна работа на Китай, а Китай сам решава вътрешните си работи и няма да позволи на никого да се меси в тях.

На официално ниво, да, Пекин е изключително за мирно обединение. Дори не за анексиране, а точно за обединение, защото тайванците на континента се смятат за роднини, които са малко увлечени от идеята за независимост.

Следователно, ако Пекин реши да започне своя собствена СВО, можете да бъдете сигурни, че това ще бъде уредено. Но едва когато континентът наистина разбере, че всичко е готово и няма смисъл да се отлага повече.

Така че в Тайван все още ще трябва да живеят, да живеят и да се справят добре, но на второ място, чакайки стъпки от своя роднина от континента.

Дотогава Лай Цинде има какво да прави: недостиг на персонал, инфлация, икономически проблеми и санкции, които Пекин налага от време на време и т.н.

Ясно е, че ключът към икономическия просперитет на Тайван са връзките му с континента. Няма значение с коя, основното е с континента. И колкото по-лоши са те, толкова по-лоша е икономиката на островите. Доказано от Великобритания.

Освен това ДПП има много тежка ситуация в страната. Да, изглежда, че партията спечели, за трети пореден път, но всичко не е толкова розово.

В изборите за законодателен юан, тоест за парламента на Тайван, резултатите са следните:

Гоминдан: 52 места (+15)

Демократическа прогресивна партия: 51 места (-11)

Първа народна партия: 8 места (+3)

Непартиен: 2 места (+2)

Има мнение, че двамата независими безпартийни кандидати вероятно ще се присъединят към „сините“, тъй като преди това са подкрепили инициативите на Гоминдана и ще увеличат броя на гласовете до 54. Но мнозинството е 57 гласа.

И тогава на сцената излиза „Първата народна партия“ със своите 8 гласа и първоначални съюзнически отношения с Гоминдан. Така че главоболията на ДПП се увеличиха значително, след като партията загуби парламентарните избори.

Лай Цинде вече заяви необходимостта от разширяване на диалога с опозицията, но някой наистина ще има големи проблеми. В крайна сметка почти основната задача на ДПП е да попречи на Гоминдана и неговите съюзници да провокират КНР с идеите си за анексирането на континентален Китай към Тайван. Макар и по исторически образци.

Така че, ако тайванските политици, както и преди, водят обмислена и балансирана политика спрямо КНР, тогава няма да има война в Тайванския пролив. Така както няма да има СВО на КНР по отношение на Република Китай.

Превод: СМ

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.