/Поглед.инфо/ Медиите съобщиха, че арменско-азербайджанската война през 2020 г. е първото истинско бойно изпитание за руските зенитно-ракетни системи С-300. По този начин редица медии, позовавайки се на свои източници, съобщиха, че Азербайджан с помощта на оперативно-тактическите ракетни системи "Точка-У" атакува летището край Ереван, където биха могли да се намират руски военно-транспортни самолети. В същото време най-малко две ракети бяха изстреляни в залп.

На теория това е възможно, въпреки че цел като летище в предградията на арменската столица е на границата на обхвата на тези ракети при изстрелването им от територията на Азербайджан. И самолетите на руските аерокосмически сили наистина биха могли да бъдат на такова летище. В този случай самият факт на обстрела, независимо от резултатите и точността на ударените боеприпаси, би се превърнал в един вид страховито предупреждение на Баку към Москва: да не се намесва в конфликта! А също и ярка демонстрация на военната мощ на Азербайджан и способността му да поразява стратегически цели дори в столицата на вражеската държава.

От началото на настоящата война обаче на нито едно арменско летище не е паднала нито една азербайджанска ракета. И това изглежда се дължи на ефективните действия на арменските зенитни системи С-300, които успяха да прихванат всички вражески ракети, въпреки че по своята бойна ефективност те далеч изостават от най-новите руски модели. Сега е ясно защо, въпреки мащабните атаки, нито азербайджанците, нито турците, които ги подкрепят, не рискуват да вдигнат във въздуха над Карабах нито един от бойните си самолети.

Оперативно-тактическите азербайджански ракети обаче далеч не са единствената въздушна заплаха, с която арменската система за ПВО трябва да се справи по време на настоящия конфликт. Различни вражески дронове също се втурнаха към столицата на Армения. Например агенция Reuters съобщава, че в началото на октомври арменските сили за ПВО са свалили четири вражески безпилотни самолета над покрайнините на Ереван само за един ден. Вечерта много жители на столицата можеха да видят как светещ в небето обект маневрира, което може да е една от ракетите, изстреляни от арменските зенитчици за прихващане на азербайджанските въздушни дронове.

Независимо от това азербайджанските дронове камикадзе създадоха много проблеми на арменските военни. Тези ненатрапчиви боеприпаси, които могат да висят над бойното поле с часове и след това внезапно атакуват откритата цел, се превърнаха в истинска гръмотевична буря за арменските бронирани машини. Атакувайки танковете вертикално, в горна проекция, те практически не им оставят шанс за оцеляване, докато самите те са изключително трудни за забелязване и унищожаване навреме. Наскоро Баку купи много такива дронове от Израел. Източници от Стокхолм сочат, че освен различни безпилотни летателни апарати, Тел Авив е доставял и противотанкови ракети и зенитно-въздушни системи земя-въздух на Азербайджан.

По един или друг начин, но изглежда войната постепенно излиза извън границите на Нагорни Карабах. Във всеки случай азербайджанските военни - очевидно по съвет на турските си инструктори - усилиха обстрела на арменските градове, след като надеждата да обърнат ситуацията в своя полза през първите няколко дни на войната изчезна. Баку и Анкара обаче не губят надежда: азербайджанските войски продължават да атакуват арменските позиции отново и отново, развивайки специална активност в стратегически важни райони на юг (към град Физули) и на север (към планинското село Мадагиз).

В същото време Азербайджан недвусмислено намеква на Москва, че Русия не трябва да се намесва в събитията, в противен случай нейните военно-стратегически интереси в Кавказ могат да пострадат. И така, около две седмици преди началото на войната, Баку демонстративно не позволи на руския самолет за далечно радиолокационно откриване А-50У, който се връщаше в Русия от Сирия, в своя сектор на въздушното пространство над Каспийско море.

Този инцидент обаче може да бъде свързан и с факта, че арменското* военно ръководство сериозно се е страхувало, че Русия ще открие подготовката на Баку за мащабна война. И наистина: радиолокационният комплекс «Шмель-М», инсталиран на A-50У, който осигурява възможност за откриване и класифициране на групови наземни цели като танк на разстояние около 300 км и самоходни пускови установки на тактически ракетни комплекси на разстояние до 350 км, беше напълно способна да разкрие подготовката на Баку за голямото настъпление в Карабах.

Освен това по военните въпроси Азербайджан действа под голямото влияние на Анкара. И турците очевидно искат да затруднят военната дейност на Русия в Кавказ и над Каспийско море, но те са възпрепятствани от арменските зенитно-ракетни системи С-300 и най-важното от сериозните бойни възможности на нашата четирихилядна военна база в Гюмри, на която освен системите за противовъздушна отбрана се базират и руски изтребители и ударни хеликоптери.

И докато това е така, никакви турски трикове и никакви азербайджански маневри няма да могат да разклатят господстващото военно-стратегическо положение на Русия в Кавказ.

Ние сме руснаци, Бог е с нас. Господи благослови!

*Така е написано в оригинала (бел. пр.)

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели