/Поглед.инфо/ Сеул представи първата си дипломатическа стратегия към региона на К-Пътя на коприната. На пръв поглед това е друг вариант на „азиатската градина и дивата пустиня“ и предполага технологична и образователна помощ от Южна Корея в замяна на минерали, включително редкоземни елементи.

Президентът на Южна Корея Юн Сок Йол продължава дългата си обиколка в Централна Азия. Той вече посети Туркменистан и Казахстан, а днес, 13 юни, южнокорейският лидер е в Узбекистан, който ще бъде финалната точка на обиколката. Заедно с него е внушителна делегация, състояща се от над 60 представители на най-големите холдинги.

Южнокорейските експерти наричат това „дипломация на продажбите“, което е укрепване на икономическите партньорства със страни, богати на природни ресурси: износ в замяна на минерали.

В Сеул подчертават, че през последните два месеца Юн Сок Йол напълно е пренастроил външната си политика, включително и заради провалените избори за Народно събрание, в резултат на което опозицията заема парламентарното мнозинство.

Така президентът на Южна Корея проведе преговори и срещи с китайския премиер Ли Цян, президента на ОАЕ Мохамед бин Зайед Ал Нахаян, проведе първата корейско-африканска среща на върха с участието на представители на 48 африкански държави и сега стигна до Централна Азия, където той реши да отиде лично, което, разбира се, говори много за приоритетите.

Сеул не крие това. Старши президентският секретар по икономическите въпроси Парк Джонг-сеоп обясни преди обиколката, че изборът на Централна Азия като първото задгранично пътуване тази година подчертава значителния потенциал за ресурсно сътрудничество с регион с огромна територия и население от 80 милиона души:

„Изобилието от петрол, газ и критични минерали представлява значителен потенциал за продължаване на сътрудничеството с нас, докато се стремим да развиваме напреднали индустрии.“

Първият заместник-съветник по националната сигурност Ким Тае-хьо добави, че посещенията ще помогнат за създаването на нови бизнес възможности за южнокорейски компании в критични вериги за доставки на минерали, енергийни централи, инфраструктура и други проекти за развитие.

Туркменски газ в замяна на пускане на стара централа

Първата спирка на Юн Сок Йеол стана Туркменистан. Това посещение беше първото му държавно посещение в тази страна от пет години, въпреки факта, че Сеул активно изрази амбициите си по отношение на региона на Централна Азия.

Корейският президент говори на туркменско-южнокорейския бизнес форум. На него присъстваха 200 представители на правителството, индустрията и бизнеса, включително председателят на Халк Маслахати на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов, който се счита за лидер на страната.

Юн Сеок Йеол каза, че вижда сътрудничеството с региона като суровинен придатък: вие получавате минерали, ние получаваме технология. В основното си изказване на форума той каза:

„Туркменистан, четвъртият по големина собственик на природен газ в света, и Южна Корея, с нейния опит в индустриализацията и напреднали технологии, имат много възможности за бъдещо сътрудничество.“

В Ашхабад, по време на преговори с туркменския си колега Сардар Бердимухамедов, корейският лидер обяви идеята за проект и среща на върха „Република Корея – Централна Азия“. Руските информационни агенции цитират пресконференцията на Юн Сеок Йол.

„Тук в Туркменистан, първата страна от моята обиколка в Централна Азия, представих подробно на уважавания президент [на Туркменистан Сердар Бердимухамедов] инициативата за сътрудничество „К – Пътят на коприната“ между Република Корея и страните от Централна Азия, и също така предложи провеждането на първата среща на върха „Република Корея – Централна Азия“.

"Уважаемият президент на Туркменистан изрази пълна подкрепа за нашите идеи".

Още преди посещението си в Туркменистан корейският лидер подчерта, че възнамерява значително да активизира своята дипломация и сътрудничество с Централна Азия, за което ще бъдат положени мащабни усилия.

Центърът на тези усилия трябва да бъде проектът „Инициативата Корея-Централна Азия: Kъм пътя на Коприната“, чиято среща на върха ще се проведе за първи път в Сеул следващата година.

Според инициативата сътрудничеството с всяка държава от региона ще се гради около проблем, който е актуален за страната. В същото време Сеул не крие факта, че основният интерес на Южна Корея са богатите природни ресурси на региона, включително уран, литий и волфрам.

Така на Туркменистан беше предложено изграждането на заводи. Вече е известно, че в допълнение към други меморандуми за инвестиции, по време на посещението са подписани споразумения с държавни компании на Туркменистан за изграждането на инсталация за десулфуризация и за възобновяване на работата на химически завод.

Общата стойност на договорите, които се очаква да бъдат възложени на двете корейски компании, се оценява на около 6 милиарда долара, според офиса на южнокорейския президент.

Казахстански уран за южнокорейски чипове

Казахстан, където Юн Сеок Йол прекара три наистина ползотворни дни, стана втората и централна спирка на турнето. Предварително беше съобщено, че на първо място страните възнамеряват да обсъдят сътрудничество в областта на добива на литий и уран.

Ето защо не е изненадващо, че съответните меморандуми бяха подписани. Колко широк стана документът обаче беше изненада за много експерти, предимно от Европа и САЩ, с които подобни меморандуми бяха подписани в предишни години, но те не включваха толкова разнообразен набор от възможности. Споразумението с Южна Корея обхваща цялата верига от геопроучване и развитие до износ.

Юн Сеок Йол на съвместна пресконференция с казахстанския лидер Касим Жомарт Токаев беше цитиран от южнокорейската информационна агенция Йонхап:

„Двете страни се споразумяха да укрепят критичната верига за доставки на минерали чрез комбиниране на богатите минерални ресурси на Казахстан с модерните технологии на Южна Корея.“

По отношение на казахстанските минерали и свързаните с тях инвестиции, германската държавна агенция за развитие на външната търговия, Germany Trade & Invest, наскоро публикува своя доклад. Според неговите оценки през последните години показателите за преките чуждестранни инвестиции в Казахстан са се колебали: ако през 2022 г. е постигнат най-високият резултат за последните години - около 6,5 млрд. щатски долара, то през 2023 г.

Според Централната банка на Казахстан, притокът е намален наполовина и възлиза на малко над 3,2 милиарда щатски долара. В същото време общо инвеститорите привлякоха повече от 157 милиарда щатски долара в Казахстан.

И най-интересното: основната страна на произход на инвестициите е Холандия, а не Русия или Китай, както може да се предположи. Те обаче също са в списъка, но далеч не са сред лидерите: САЩ са на второ място, следвани от Франция, Китай и Русия.

Холандия, припомняме, подобно на Южна Корея е най-големият производител на полупроводници и чипове и очевидно водещата роля на Холандия е свързана с необходимостта от използване на редкоземни елементи в прецизното производство.

Това отчасти потвърждава твърдението на германски експерти, че три четвърти от всички преки инвестиции в Казахстан са свързани конкретно с „добива на петрол и други области на минната индустрия“.

Разбира се, Сеул не би отказал и това парче от минералния пай. И е символично, че това турне е второто пътуване на Юн Сок Юол в чужбина, а първото беше в Холандия през декември 2023 г.

Юн Сок Йол, разказвайки на своите граждани за целите на преговорите, подчерта, че Казахстан, основен производител на нефт и природен газ, има големи запаси от уран, хром, титан и редкоземни метали, което прави богатата на ресурси страна важен партньор за южнокорейските производители на чипове и батерии. Това обаче не е единствената цел.

Председателят на Управителния съвет на Корейската международна търговска асоциация Юн Джин Сик каза на акима на региона Туркестан Дархан Сатибалди на 10 юни, в навечерието на президентските преговори, че делегацията включва внушителен брой бизнесмени, които смятат региона Туркестан за „основен потенциален партньор“.

Регионът Туркестан, припомняме, е голям индустриален център, където е съсредоточен добивът, обогатяването и преработката на метални руди. И този район се смята за „основен потенциален партньор“ не само от Сеул, но и поне от Берлин, според анализ на Germany Trade & Invest.

И не по-малко важни са съобщенията от пресслужбата на акимата на Туркестанския регион на Казахстан, че преди президентските преговори Дархан Сатибалди и Юн Джин Сик са обсъдили въпроси на логистиката в контекста на коридора „Западна Европа - Западен Китай“, че е създаването на маршрут, заобикалящ Русия.

Очевидно тази тема беше повдигната и директно на президентските преговори, но фактът, че резултатите са „невидими“, буди въпроси. Многовекторността на Казахстан обаче вече се превърна в тема за разговори.

Узбекски литий, който все още не съществува

Интересно е, че в Казахстан отделно споразумение беше посветено на лития. Други меморандуми за разбирателство предвиждат съвместно проучване и разработване на литиеви находища, както и технологично сътрудничество за комерсиализация на редки метали между публичния и частния сектор.

Това се обяснява с факта, че и Казахстан, и Узбекистан имат големи запаси от литий, но в момента не ги добиват.

Президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев наскоро обяви възобновяването на литиевия проект. Литиевото находище Shavazsay с планиран производствен обем от 3,7 хиляди тона литиев карбонат годишно се счита за привлекателно, но в същото време трудно достъпно.

Дори по-големи, находищата на литиев разсол в Узбекистан са силно минерализирани води под налягане, които могат да съдържат високи концентрации на други елементи като бром, бор, йод, стронций и рубидий. Запасите им се оценяват на 4022 тона годишно.

Основните трудности са свързани с факта, че сериозните изследвания спряха с разпадането на СССР, но този проблем е общ за Узбекистан и Казахстан.

Сега има добре обосновани резултати от геоложки изследвания относно структурата, прогнозата и дебита на възстановимите обеми вода в саламурите, както и възстановимостта на съдържащите се в тях елементи.

Точно на това набляга Шавкат Мирзийоев, но повечето от тези данни датират от 1970-80 г. Някои от тях впоследствие бяха многократно потвърдени или изяснени, но въпреки това в СССР по очевидни причини на лития не се отдаваше толкова голямо значение, колкото сега, така че старите данни очевидно не са достатъчни. Но дори и със съществуващите не всичко е просто.

Меморандумът за добив на критични минерали между Узбекистан и ЕС също беше подписан сравнително наскоро - на 5 април 2024 г. Не може да се каже, че това помогна много на ЕС. Така основното оплакване на европейците е именно липсата на информация за геоложките проучвания.

Ръководителят нотдела за а природни ресурси на Европейската банка за възстановяване и развитие Наталия Лакорзана на III Ташкентски инвестиционен форум, проведен през пролетта на 2024 г., каза, че на Узбекистан трябва да се даде възможност открито да използва информация, свързана с минната индустрия .

Именно липсата на такава информация плаши потенциалните инвеститори. В момента най-големите инвеститори са французите от Orano Mining: техният уранов проект е вторият по стойност: оценява се на $500 млн., докато руският златодобив е на първо място с прогнозна стойност $560 млн. (като се има предвид, че според китайският уран няма открити надеждни данни за проекта в Узбекистан).

Втора по брой инвестиции експертите наричат японската държавна агенция за суровини JOGMEC.

Но всичко това вероятно няма да изплаши южнокорейците, чийто Институт за геоложки, геофизични и минерални ресурси (КИГАМ) откри находище на литий в Казахстан още през 2023 г. по поръчка на правителството на Казахстан.

Според южнокорейски геолози запасите от литий се оценяват на 15,7 милиарда долара, а съдържанието на литий достига 5,3%. За сравнение, литиевите мини в Западна Австралия произвеждат 2,1%.

След това откритие, за което беше съобщено едва в началото на март 2024 г., президентът на KIGAM Лий Пюнг Ку открито заяви:

„Ще работим за създаването на нова верига за доставки, включваща Централна Азия, Югоизточна Азия, Североизточна Азия и Африка, използвайки нашите технологии.“

И не крият, че разработката ще става с участието на компании от Южна Корея.

Никой не изключва подобни резерви в Узбекистан, където отдавна не са провеждани големи проучвания.

Любопитно е, че при подготовката на визитата на президента южнокорейският външен министър Пак Джин дойде в Узбекистан.

На преговорите с узбекския си колега Бахтийор Саидов, освен „задължителните“ въпроси за двустранните отношения и глобалния дневен ред, те засегнаха и „привличането на южнокорейски инвестиции и високи технологии в развитието на зелената енергия и различни индустрии“, както каза той.

Това съобщи пресслужбата на узбекското външно министерство. По време на преговорите Пак Джин „високо оцени успехите на Нов Узбекистан във вътрешната и външната политика“, вероятно имайки предвид по-многовекторния курс на Мрзийоев.

Беше подчертано, че Южна Корея, като специален стратегически партньор, твърдо и непоколебимо подкрепя „курса на грандиозни реформи и трансформации“, които се провеждат в Узбекистан.

Що се отнася до реформите, една от най-големите е в минния сектор. По този начин международните анализатори смятат, че завършените и планирани реформи в сектора на суровините, включително премахването на специален данък върху добива на благородни, цветни и радиоактивни метали и редкоземни елементи (първоначално до края на 2025 г.), правят добива привлекателни за чуждестранни инвеститори и вносители. От което, разбира се, много хора искат да се възползват.

И ще бъде смешно, ако президентът Юн Сеок Йол бъде надминат тук от заклетите си другари от Съединените щати. Така буквално ден преди президентските преговори Мирзийоев прие търговския представител на САЩ Катрин Тай.

Обсъждахме едно и също нещо - узбекските критични минерали, този път уран. Добива се успешно от дълго време и няма нужда да се инвестира в геоизследвания; ще бъде достатъчно само да измести французите, но те не са непознати за това.

Пресслужбата на Мирзийоев подчерта, че страните отбелязват увеличение на търговските и инвестиционните показатели, по-специално, те се похвалиха със сътрудничеството с Coca-Cola и други „водещи американски предприятия“.

Но бяха обсъдени и по-сериозни въпроси като практическото взаимодействие във формата C5+1, което включва, наред с други неща, разработването на минерални ресурси, включително критични за военната машина на САЩ.

И златото на Киргизстан

В този контекст все още можем да обмислим премахването на забраната за износ на злато от киргизкия президент Садир Джапаров.

На 11 юли киргизкият лидер подписа указ, който отменя предишния указ от 2022 г. „За въвеждане на временна забрана за износ (износ) на златна руда и златен концентрат“.

Този път Юн Сок Йол не отива в Киргизстан, но обяви проекти за сътрудничество с Бишкек в рамките на инициативата „Към пътя на коприната“.

Така Сеул обеща да помогне на Киргизстан с водни ресурси и да стимулира икономиката с туризъм в замяна на същите природни ресурси.

Международен опит

Разбира се, Юн Сеок Йол има големи планове за това турне, свързани както с вътрешната политика, така и с укрепването на външната активност на Южна Корея, и в много отношения това не е свързано с някакви по-сериозни цели, като завладяване на влияние в региона.

Но въпреки това не трябва да забравяме, че централноазиатската обиколка се провежда на фона на подготовката за посещението на руския лидер Владимир Путин в Северна Корея.

И отбелязваме, че ползотворното пътуване на президента на Южна Корея не предизвика вълнение в световните медии, а посещението на Владимир Путин, което още не беше започнало, изпълни цялата информационна програма.

Много е интересно обаче какви плодове ще донесе първата дипломатическа стратегия на Сеул към региона на Централна Азия. От една страна изглежда, в добър смисъл, не твърде амбициозно, балансирано и обмислено.

Но от друга страна, има и недостатъци: поглед върху бързо развиващия се регион като просто нова суровинна база, друг вариант на „градината“, този път с фин азиатски аромат, и „дива пустиня“, която трябва първо поне бъдете обучени.

Има и други недостатъци на южнокорейската стратегия, но за това можем да говорим, след като станат очевидни поне първите резултати.

Превод: СМ