Важна тема на цялата обиколка, обещаваща да доведе до осезаеми резултати в съвсем близко бъдеще, е ситуацията в Сирия. Президентите Путин и Асад отправят сериозно искане войната, която разкъсва тази страна, да бъде завършена до края на 2020 г. Последвалите преговори с турския президент Ердоган потвърдиха тази перспектива.
Това се доказва и от символиката на срещата между Путин и Асад, която се проведе главно в командния център на руската група в Дамаск, където военните от двете страни докладваха за ситуацията на фронтовете и очевидно за оперативните планове. Акцентът беше върху намирането на мирно уреждане, но изрично беше посочено, че непримиримата джихадистка част от опозицията трябва да бъде унищожена. В наши дни имигрантите от страните от ОНД, включително Русия (поне 4-5 хиляди) са концентрирани в последната голяма крепост на бойци в провинция Идлиб. Главнокомандващият на руските въоръжени сили е поставил ясна задача за частите, действащи в Сирия - “тези терористи не трябва да се завръщат в родината си”.
Доскоро основната пречка за пълното премахване на бандитския анклав в Идлиб беше не толкова броят на непримиримите 50-60 хиляди бойци от “Хаят Тахрир аш Шам” , колко е позицията на Турция. Позовавайки се на „хуманитарната катастрофа“ и „огромния брой бежанци“ на нейна територия в случай на общо настъпление от правителството на Сирийската арабска армия (САА) в провинцията, Анкара заплашваше, че ще отговори с всички средства, с които разполага.
Известното статукво в Идлиб, постигнато в резултат на процесите в Астана и Сочи със създаването на зона за примирие по периметъра му, в която са разположени руски и турски пропускателни пунктове, до голяма степен си е изживял времето. Въпреки че турците продължават да обявяват ангажимента си да запазят тази зона и обвиняват Дамаск, че постепенно „гризе територии” (два от техните постове са заобиколени от ССА), вече е ясно, че няма да успеят да се задържат в Идлиб.
В много отношения самата Анкара отслаби позициите си в провинцията. Първо, тя прехвърли оттам до 10 хиляди „умерени бойци“, лоялни към нея в зоната на конфронтация с кюрдите в Североизточна Сирия, а наскоро с хиляди ги прехвърлиха в Либия, за да подкрепят избрания там в качеството си на клиент премиер Сарадж.
В резултат на това в момента в Идлиб почти всичко се контролира от ХТШ. Официално тази организация се счита за терористична, включително в Турция. Така че Анкара има само два варианта: или да се включи в много сериозни сблъсъци с ХТШ, както тя обеща да направи в Сочи, или да се примири с факта, че САА заедно с руските военновъздушни сили сами ще победят ХТШ и ще освободят Идлиб.
Явно Ердоган постепенно започва да клони към втория вариант, но както обикновено е на Изток, той иска да се продаде по-скъпо. Изкопченото от него от руския президент прекратяване на огъня в Идлиб от 9 януари е уж за това Турция да пристъпи към осъществяването на своята част от сделката по нормализацията на положението в тази провинция, едва ли ще просъществува дълго.
Още преди посещението на Владимир Путин в Истанбул, някои водещи турски издания публикуваха статии, в които се посочва, че Турция, поради липса на възможности, не е изпълнила редица важни задължения по Идлиб и не е изненадващо, че някой друг ги поема. Беше посочено, например, че в съответствие с меморандума от Сочи маршрутите М4 и М5 трябваше да бъдат отворени за сирийските власти, а в демилитаризираната зона, създадена по периметъра на Идлиб, Турция трябваше да убеди джихадистите да свалят оръжие. „Тези точки не са изпълнени.“ Водещият вестник “Хюриет” предлага възможности за обмяна на турски отстъпки пред Москва за Сирия в замяна на провеждането на съвместна политика в Либия и изразява увереност, че са създадени всички условия за това. В дискусия по турския държавен международен телевизионен канал TRT тези дни бяха изразени идеи за “размяна в Идлиб за по-благоприятна позиция на Русия в Либия".
Вероятно е подобни разсъждения да са се появили с инициативата „отгоре“. Турция отчаяно се нуждае от помощта на Русия, за да установи присъствието си в Либия. Анкара наистина се оказа в трудна ситуация в тази страна, тъй като споразумението с либийския премиер Сарадж относно разделянето на правата в Източното Средиземноморие не намира подкрепа никъде - нито в ООН, нито в ЕС, нито сред съюзниците и съседите на Турция.
Русия обаче успява да поддържа отношения и с двете страни на либийския конфликт - и с премиера Сарадж, и с командващия армията Хафтар. Със съвместните усилия на Москва и Анкара, без да се забравят интересите на другите регионални сили, преди всичко Египет, очевидно би било възможно да се постигне повече за помирението в Либия и укрепване на техните позиции там. Обсаденото в Триполи правителство на Сарадж вече приветства изявление на Русия и Турция за посредничество при прекратяване на огъня в тази страна. В същото време обаче то все още отказва да започне преговори с маршал Хафтар. Последният от своя страна също приветства руско-турската инициатива, но обеща да продължи „борбата срещу тероризма“.
Като цяло контурите на компромис, както в ситуацията в Сирия и Либия, така и в общата ситуация в региона, които бяха очертани по време на посещение на Путин в Дамаск и Истанбул, могат наистина да намалят напрежението. Важно е само партньорите на Москва да проявят последователност и да обръщат по-малко внимание на натиска на „залязващата суперсила“ - САЩ, която сее навсякъде единствено хаос.
Превод: В.Сергеев
