/Поглед.инфо/ Онзи ден турският президент Ердоган направи безпрецедентно изявление, дори по неговите популистки стандарти. Според него Франция се е превърнала в "най-активния поддръжник на тероризма". По-конкретно, турският лидер посочи като пример френската компания “Лафарж”. Според Ердоган този голям производител на строителни материали е доставял материали на „терористи“ за изграждането на укрепени райони в Северна Сирия.
Очевидно турският президент е имал предвид кюрдските незаконни въоръжени групи в Сирия. Дейността им отдавна се смята от турската страна за екзистенциална външна заплаха. В края на краищата на територията на Югоизточна Турция има терористична, според властите, кюрдска организация - Кюрдската работническа партия (на турски: ПКК). За да предотврати сепаратизма на своя територия поради сливането на кюрдските сили на границата, турската армия вече проведе няколко специални военни операции. Сред тях са „Щитът на Ефрат“, „Маслинова клонка“, „Изворът на мира“.
Между другото, в случая с кюрдите французите действат тихо. САЩ открито и дълго време подкрепяха с оръжия и пари така наречените Сирийски демократични сили, чието ядро са кюрдите от нелоялни към Турция организации. Съответно антифренското изявление на Ердоган е само епизод, върхът на айсберга на турско-френските противоречия по света. И преди всичко в страните от Азия и Африка.
Докладът на Френския институт за международни отношения - ИФРИ определя френско-турската конфронтация като геополитическа борба за влиянието на Турция и Франция в Източното Средиземноморие. В документа се отбелязва: сблъсъкът на интереси между Анкара и Париж се свързва с възхода на Турция като сила, стремяща се към „геостратегическа автономия“. Французите са обезпокоени от самоувереността на турците в региона, който Париж традиционно смята за своя зона на влияние.
Заслужава да се отбележи също, че в този доклад френският политолог и експерт по Турция Жана Жабур нарича Франция „пазител на стария световен ред“. Неговото определение напълно съответства на желанието на Русия да изгради нов „свят на колективни решения“. Така, волно или неволно, Западът всъщност признава главното: Турция, подобно на Русия, се бори с наложения им световен ред. Основната разлика, освен несравнимия ресурсен потенциал на Москва и Анкара, е в достъпа до водни площи.
Заобиколена от четири морета, Турция представлява особена заплаха за Франция и нейните интереси. Факт е, че след 2015 г. турците възприеха външнополитическата концепция за „Синята родина“ (на турски: Mavi Vatan). Основната идея е да осигури морското превъзходство на Турция в Източното Средиземноморие, Персийския залив и Червено море, разчитайки на създаването на турски военноморски бази навсякъде. Показателно е, че основната част от привържениците на тази концепция в Турция са антизападняци и евразийци.
Тези турски планове са в пряк конфликт с инициативата “Пакс Медитеранеа” на френския президент Еманюел Макрон относно реда на взаимодействие между средиземноморските сили, който ще бъде изграден около Франция и нейните интереси. Макрон мечтае да върне лидерството на Париж в Средиземноморието. Вярно, реалността все пак е далеч от френските мечти.
Във всеки случай французите все по-малко контролират акваторията, както и прилежащите територии на Северна Африка. Така Либия, богата на петрол и инфраструктура за доставката му, днес до голяма степен е напуснала зоната на френско влияние. Не без причина през ноември 2019 г. властите на Западна Либия - Правителството на националното съгласие - подписаха меморандум с Турция за разграничаване на морските зони в Средиземно море. Според този документ Турция и Либия се считат за морски съседи, а морските граници между тях минават през зона, която не отчита морските претенции на гръцките острови, включително Крит.
В Париж счетоха турско-либийския меморандум за противоречащ на международното морско право и се опитаха да изградят антитурска коалиция с участието на Египет и Гърция. Но тази зима турският лидер успя да нормализира отношенията с Атина и Кайро. Французите продължават да упорстват в желанието си да изгонят турците отвсякъде в региона.
Тази неотстъпчива позиция не е изненадваща, като се има предвид, че френската компания “Тотал” планираше да инвестира в либийската енергийна индустрия заедно с италианската “Ени” . Гордата метрополия не иска да координира бизнес дейността си с турците.
Междувременно изглежда, че Турция успя да разруши ситуационния съюз между Франция и Италия в Либия още през 2020 г. Въз основа на факта, че Рим подкрепи турския съюзник в Либия, ПНС, а Анкара в отговор изрази готовност за диалог с Италия, американската агенция АП написа: „Турция промени хода на конфликта“.
Освен това през август 2022 г. няколко турски източника съобщиха за намерението на Турция да наеме либийското пристанище Хомс за 99 години, за да създаде там военна база. И въпреки че общинските власти на Хомс упорито отричаха това, никой не отмени меморандума за сигурност и военно сътрудничество. Да не говорим за факта, че в края на 2023 г. турският парламент удължи мандата на турските военнослужещи с две години. Не е добра новина за Париж, предвид факта, че Либия, или по-точно турската армия в нея, вече граничи с четири държави във френска Африка. Турското военно присъствие в региона не се изчерпва с това.
През 2017 г. турците откриха военна база в Сомалия (наблизо има френска военна база в Джибути). В същото време чрез Сомалия и нейните пристанища Турция има уникална възможност да навлезе на африканския оръжеен пазар. Вече днес такива представители на френска Африка като Тунис, Мароко, Мали, Алжир, Сенегал, Буркина Фасо и Того са станали вносители на турски продукти.
Позицията на Франция в Африка значително отслабна през последните три години, което се отразява благотворно не само на Турция, но и на Русия. В бившите френски колонии Мали, Гвинея, Чад, Буркина Фасо, Габон и Нигер бяха извършени преврати, вдъхновени от явно антифренски сили. В Нигер по време на политически трансформации демонстранти излязоха с руски знамена и портрети на президента Владимир Путин, настоявайки за изтеглянето на френския контингент. До края на 2023 г. последният френски войник напусна страната.
Смяната на властта в африканските страни с изоставянето на неоколониалните протежета на Париж също допринася за преосмислянето от страна на африканските държави на техния финансов и икономически суверенитет. В началото на февруари лидерът на Нигер генерал Тиани предложи страните от Алианса на държавите от Сахел - Мали, Буркина Фасо и Нигер - да имат обща валута, оставяйки Централноафриканския франк в миналото. Малко по-рано осем страни от Западноафриканския икономически и валутен съюз взеха решение да се откажат от използването на ЦАФ.
От това следва, че стратегически Русия и Турция по същество решават една и съща международна задача да се отърват от наложения им световен ред. Нещо повече, осъзнаването на необходимостта от промяна дойде и на африканския континент, където живее всеки пети жител на планетата. Междувременно Франция е един от носителите и „пазителите” на стария световен ред. Но предишният ѝ политически авторитет очевидно не е достатъчен, за да устои на неизбежното. Париж се нуждае от допълнителни мерки. Между другото, изпомпването на френски оръжия в Армения до голяма степен се обяснява с това.
Превод: В. Сергеев