Няколко доклада показват, че сирийските бойци са били предварително изпратени в Азербайджан преди подпалването на вражеските действия с Армения заради Нагорно-Карабах.
Азербайджан и Армения се обвиняват взаимно за избухването на насилието, което според някои непотвърдени доклади е причинило смъртта на стотици само за няколко дена, с което е най-тежкото избухване на смъртоносни сблъсъци, откакто двете страни прекратяват граничната си война през 1994 година.
Очевидното разполагане на подкрепяни от Турция наемници от Сирия в Азербайджан преди началото на сблъсъците от този уикенд ни дава индикация, че е имало определено ниво на планиране между Анкара и азерските и съюзници за подпалването на поредния кръг от насилие.
Още повече, че турското Министерство на отбраната призна, че е разположило редовни въоръжени сили и извършва военни маневри в Азербайджан през последните месеци, които последваха малък, но смъртоносен сблъсък с АРмения в средата на юли.
Още веднъж, тези странични събития показват, че има целенасочено решение от Азербайджан и Турция за ескалацията на продължаващия от десетилетия териториален спор с Армения.
Турция споделя древни културни връзки с Азербайджан. Ръководството и в Анкара и в Баку е обединено от общия лозунг "две държави, една нация".
Турският президент Реджеп Таийп Ердоган тази седмица засилва и разпространява азербайджанските обвинения за Нагорно-Карабах и обеща военна подкрепа към "азерските братя" срещу "жестоката инвазия" от страна на Армения в оспорвания регион.
Националистическата и агресивна реторика на президента Ердоган разпалва избухналото насилие, което може да експлоадира в пълномащабни военни действия.
Русия има традиционно силни връзки с Армения и е свързана с нея чрез общо отбранително споразумение, което я задължава да защитава страната. Ако Турция, която е членка на НАТО влезе директно в конфликта и вкара и Русия в него, тогава от своя страна и другите държави от Северноатлантическия алианс ще бъдат замесени.
Москва заедно със Съединените щати и други международни сили призовава за въздържане от още военни действия и връщане към диалога с цел решаване на спора около Нагорно-Карабах.
Анклавът е международно признат като част от Азербайджан, но се контролира от етнически арменска администрация, подкрепяна от Армения, откакто последната взема територията след войната от 1988-1994 година.
Обвиненията и от двете страни датират до Първата световна война и колапса на Османската и Руската империи.
Допълнително голяма плетеница от усложнения се появява и след разпадането на Съветския съюз през 1991 година и появата на враждебните териториални претенции в региона на Южен Кавказ.
Още по-тежко историческо натоварване е и следното - Османска Турция извършва Арменския геноцид през 1915-1916 година, избивайки над милион и половина арменци.
Ходовете на днешна Турция хвърлят една мрачна сянка от гледна точка на Армения.
Притесняващо е, че Турция очевидно е предислоцирала голям брой бойци от Сирия в Азербайджан. Предвид това, че подкрепяните от Турция бойци в Сирия се свързват предимно с терористични мрежи като Ал Нусра и други свързани с Ал Кайда, впечатлението е, че конфликтът с Армения може да прерастне на много по-голям мащаб на кръвопускане и дори до пълномащабни международни военни действия.
Азербайджанските власти в Баку отрекоха твърденията, че наемници са изпратени от Сирия. Турският министър на отбраната Хулуси Акар направи даже обратното твърдение, обвинявайки, че Армения използва наемници от Сирия.
Твърденията на турския министър не издържат на критика или проверка. Армения е предимно християнска страна, докато Азербайджан е предимно държава на мюсюлмани.
Съответно би било абсурд крайните джихадисти от Сирия да отидат да се бият за Армения.
Освен това има надеждни доклади за сирийски бойци, които са признали, че са били наети от частни турски охранителни фирми.
Един от бойците казва:
"Хиляди от нас.... са готови да отидат или в Либия или в Азербайджан. Няма нищо останало за нас тук, в Идлиб."
Досието на Турция в този смисъл е доста показателно и тук. Именно Турция напълни Сирия с ислямистки терористични групи в провалената си прокси война за смяна на режима в Дамаск.
Откакто се провали, Анкара е разположила прокси бойците си в Либия, където подкрепя правителството в Триполи срещу вражеската фракция на маршал Халифа Хафтар.
За Турция изпращането на бойци в Азербайджан би било дори по-лесна логистическа задача предвид общите граници и близост.
За президента Реджеп Ердоган, турската подкрепа за Азербайджан е прокси за неговите неоосмански амбиции и засилването на влиянието на Анкара в този регион.
Сирия, Либия и скорошното напрежение с Гърция и Кипър заради териториалните спорове в Източното Средиземноморие всички съвпадат с почерка на Ердоган, който гони националистическо величие.
Огромният му провал в Сирия обаче, който беше предизвикан от руската намеса в подкрепа на руския съюзник в Дамаск даде на султан Ердоган инициатива да търси отмъщение срещу Москва.
Насърчаването на една джихадистка религиозна война в Южен Кавказ, на южните граници на Русия ще бъде достойно отмъщение за разсъждаващия макиавелистки турски лидер.
Можем дори да предполагаме, че НАТО ще подкрепи подобна ескалация на прага на Москва.
Превод: СМ
