/Поглед.инфо/ Анкара бързо показва, че ново отношение към човешките права и свободи е единственият начин да се работи с администрацията на Джо Байдън. А това е още един пирон в ковчега на плановете на Европейския съюз да бъде суперсила.

Ефектът от Джо Байдън вече се оказва сеизмичен из целия свят, особено по отношение на това как регионите третират въпросите относно човешките права (Близкия изток).

Или пък, как Европейският съюз продължава да си действа в рамките на самоподхранващата се фантазия, че е суперсила. Псевдо-суперсилите само говорят. Истинските суперсили обаче, действат.

И това е особено случаят със самия Европейски съюз, който се надява на преговори в последната минута с Обединеното кралство за търговската сделка след Брекзит.

Самият президент на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайън запретва ръкави и се опитва да намери компромис с Обединеното кралство за риболовните права.

Очевидно, истинските сили в Европа - Германия и Франция разчитат на самия Европейския съюз в Брюксел, притеснявайки се от политическите последствия, които ще дойдат ако Обединеното кралство напусне пазара на блока.

С други думи, по-високи мита върху френските и германски стоки на британския пазар, което пък ще означава загуба на работни места и в двете страни.

Но самият Европейски съюз като формирование, ще получи също масивен удар ако се случи Брекзит без сделка на 1 януари.

Това ще изпрати смразяващ сигнал до всички потенциално евроскептични страни в Европейския съюз, че "също могат да си имат Брекзит".

Очевидните страни, които ще бъдат възприемчиви към това са, разбира се, Испания и Италия. Не толкова очевидните страни, които може би завиждат на Обединеното кралство - Нидерландия и Дания, без съмнение ще видят засилване на евроскептицизма.

Който и да било от тези два сценария ще доведе до края на Европейския съюз, такъв, какъвто го познаваме. Това обяснява защо се усеща едно ниво на паника в коридорите на Брюксел.

И това отчаяние е заразно.

Действително, дали беше, защото едно ново ниво на несигурност вътре в самия Европейски съюз, накара Унгария и Полша да блокират почти два трилиона евро спасителен план за Ковид, който евролидерите предложиха като част от шест годишния бюджет за 2021-2027 година?

На 18 ноември, тази година, и двете страни се отклониха от безпрецедентния план, тъй като лидерите им се опасяваха, че подписването на пакета ще даде предимството на Брюксел и ще им бъдат наложени нови имиграционни мерки.

Независимо дали това е реалната причина или не, няма никакво значение.

Това, което е важно е, че ходът на тези две страни-членки ще изпрати шокови вълни както на самия Европейски съюз, така и на двата гиганта, които го водят - Германия и Франция.

Вотът на недоверие, който виждаме е значителен, особено предвид, че Европейският съюз вярваше, че най-сетне е преодолял съпротивата от страни като Холандия относно това как ще бъдат дадени парите на Италия и Испания и условията на връщането им.

Никой не очакваше, че на хоризонта ще се появи полско-унгарската противокорабна ракета.

Този ход от страна на Будапеща и Варшава само ще засили паниката в Брюксел относно възможността на Европейския съюз да се поддържа релевантен и да остане в играта преди следващите европейски избори през 2024 година.

На тях един нов рекорд по ниска избирателна активност допълнително ще засили крайнодесния блок в Европейския парламент.

Идеята за една пан-европейска популистка група, която един ден ще има мнозинство в Европейския парламент се смята за кошмарен сценарий, който може да доведе до преустройството на самия Европейски съюз и на Европейския проект.

Или пък да доведе до разпадането му.

И никой не гледа бавната имплозия на Европейския съюз по-внимателно, отколкото фалшивият приятел по периферните граници на Европа - Турция.

Всъщност, именно Турция ще бъде тази, която ще нанесе финалният удар по 27-членния континентален блок, когато започне да изпълнява плановете си да промени политиката си по човешките права.

Да, прочетохте коректно.

Изненадващо, но откакто Джо Байдън победи на американските президентски избори, турският огнен лидер Реджеп Тайип Ердоган извади заек от шапката си.

Президентът Ердоган шокира целия регион с последната си тирада. Ако планът е сериозен - да се промени радикално съдебната система на Турция и да се намали напрежението върху независимите медии и фанатичните журналисти като цяло....

Това ще постави Турция внезапно на предната линия за богатите дарове от администрацията на Джо Байдън, превръщайки страната в пример за регионалния й враг Саудитска Арабия, от която ще се очаква да поеме по същия път.

Представете си смазващото послание, което това ще изпрати на Европейския съюз, който се опитва да пази жив сънят и мечтата си от вече близо две десетилетия, че само той единствено може да реформира Турция.

Че само Брюксел е способен да се справи с това, което се очаква от "преговаряща страна", както я наричат! Но президентът Реджеп Ердоган не е глупак.

Той знае, че морковът и тоягата на Европейския съюз са изработени само за да служат на интересите на Брюксел за контролирането на тази важна страна-членка на НАТО.

В същото време, те служат и за да задоволяват Франция и Германия, които никога няма да отпишат Турция от вероятността да стане страна-членка, така или иначе.

Но подходът на президента Ердоган е "всичко е за парите". И този подход е както умен, така и навременен.

Ценната външна инвестиция, която може да дойде от американските компании, които може би ще предпочетат Турция като перфектната база извън Европейския съюз.

Именно разполагането на американците на близкоизточния полуостров е това, от което Турция се нуждае в момента за икономиката си.

В крайна сметка всичко опира до парите и Европейският съюз не може да се конкурира тук. Но Съединените щати могат.

Това трогателно послание ще се засилва навсякъде из Близкия изток и Северна Африка. То ще се гледа и от "лошите момчета" вътре в самия Европейски съюз.

Ще го наблюдават и "лошите" в Близкия изток, както ги възприема новият държавен секретар на Джо Байдън, Антъни Блинкен - Египет, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

И съответно действията на Турция ще бъдат почти със сигурност репликирани.

Това от своя страна ще постави Съединените щати като основния играч в региона за пореден път. Европейският съюз ще бъде повече или по-малко, в ролята на наблюдател.

Брюксел ще трябва да извади повече пари, за да си купи манифактурната хегемония, ако иска да продължи да държи светлините си включени и да плаща на актьорите си.

* Мартин Джей е награждаван британски журналист, работещ от Мароко, където е кореспондент на Дейли Мейл. Отразявал е Арабската пролет за CNN, както и за Евронюз. От 2012 до 2019 работи в Бейрут за редица международни издания, включващи BBC, Ал Джазира, РТ, Дойче Веле и много други.

Превод: СМ