Правителствените кръгове на Украйна са решили българите в Бесарабия, с главен център Болград, да бъдат „разпарчетосани” в пет отделни административни единици. По този начин се ликвидира досегашният статут на бесарабските българи да живеят и се развиват в етнически еднородна среда. Нанася се тотален удар на най-многобройната българска диаспора в чужбина, състояща се от 250000 души. Не ще и дума: става въпрос за крайно враждебен акт на украинските власти спрямо България, в грубо нарушение на основните принципи на ООН.
Известно е, че българите, които населяват по-голямата част на Бесарабия, поддържат тесни връзки с прародината България. Местни родолюбиви дружества работят самоотвержено за запазване на българските корени на населението, уреждат български фестивали и празници, имат свои организации във всички села, където почти без изключение хората общуват на български език, носят български носии, пеят български народни песни, изпълняват български хора. А в България с авторитет се ползва дружество „Родолюбец”, чиято дейност е свързана изцяло с българите в Бесарабия. Тук значим е приносът на дългогодищвия му председател писателя Александър Миланов.
Голяма е ролята и на Съюза на тракийските дружества в България. Благодарение на неговия председател Красимир Премянов, още през 1995 г. бяха да установени тесни връзки с организациите на бесарабските българи в Одеса и Болград. А по-късно бяха проведени различни акции за подкрепа на Болградската гимназия и за подпомагане на българската диаспора.
Ще подчертая също, че от десетилетия българският език е равноправен учебен предмет в украинската образователна система. Нашата държава командирова там учители, подарява учебници, родна книжнина, наши свещеници служат в тамошни православни храмове. Регулярно всяка година десетки младежи от Бесарабия постъпват в наши университети, където появяват пословично трудолюбие, изявяват характерната за българина талантливост, стават отлични специалисти. Някои от тях се завръщат в Бесарабия, други и след завършване на висшето образование остават у нас, включват се сполучливо в българския обществен живот, работят като лекари, инженери, агрономи, артисти, художници, учители, журналисти и пр.
Лично мога да удостоверя: през периода докато бях зам.-министър на образованието и наука и председател на парламентарната комисия по образование и наука неведнъж съм имала възможност да се възхищавам от духовните качества и от поразителното родолюбие на тези наследници на български семейства и родове, преселили се в Бесарабия през ХVIII в. и ХIХ в., бягайки от терора на османския поробител. Участвала съм в подготовка и реализация на документи, свързани с разширяване на приема на студенти - бесарабски българи. Всъщност, политиката на България към бесарабските българи е последователна, независимо от партийната оцветеност на правителствата.
И сега на всички тези прекрасни инициативи, предпазващи бесарабските българи от загуба на национално самосъзнание, спомагащи за разширяване на културния им хоризонт и на познанията им за произход и сила на кръвта, се слага край. Без допитване, без референдум бесарабските българи са заставени да заличат българската си единосъщност.
Известно е, че управляващият елит на съвременна Украйна, под формата на национализъм и шовинизъм (след антидържавния преврат през 2014 г.), налага с насилие „реформи”, които лишават децата от други националности – руснаци, гърци, българи, унгарци, молдовци, румънци и и т.н. - от възможността да се учат на родния си език, да познават ценностите на своя народ. В Украйна на всяка малцинствена група се отнемат белезите на националното самосъзнание, подлагат се на дискриминация „инородците”, упражнява се строг контрол върху медиите, за да звучи по тях единствено украинска реч. Шпицкомандите от млади украици налагат идеята за превъзходството на украинеца над останалите етнически групи в държавата.
На най-авторитетни свои форуми Европейският съюз от няколко години предупреждава Украйна, че поведението ѝ не е европейско, а тоталитарно, че всичко това представява дискриминационно отнемане на права и свободи. Въпреки възраженията на Европейския съюз, въпреки констатацията, че се погазват принципи на ООН, украинските власти продължават да потъпкват свободите на малцинствата. Може би защото обобщенията, които прави Брюксел не се съпровождат с наказателни мерки!
Правителствата на Унгария, доколкото зная - и на Румъния, излязоха още преди няколко години с остри декларации срещу украинската репресивна политика. Само България не се обяви против произвола на украинските власти, предпочитайки да реши проблемите на четири очи. Едва в деня на приемането на парламентарна декларация (20 май) политикът Валери Симеонов разкри, че българският премиер Бойко Борисов е водил задкулисни преговори и с предишния украински президент Пьотр Порошенско, и със сегашния – Владимир Зеленски. И двамата му обещали да направят изключение за българите, но в последна сметка го преметнали. Само преди няколко дни Зеленски вероломно нарушил сделката и нашият лидер останал с пръст в устата.
Симеонов съобщи също, че българското посолство в Киев се е пораздвижило, посланикът ни предприел някаква офанзива, не се разбра каква по-точно. Стана ясно: нашето Външно министерство закъснява с българската реакция, изчаквайки „бурята” да утихне от само себе си.
Според мен Бойко Борисов, в качеството си на премиер, е длъжен незабавно да активизира министър Захариева, защото се остава с впечатление за съзнателно проявена пасивност. Длъжен е да информира Народното събрание за ксенофобските методи, които Украйна прилага спрямо българското малцинство на нейна територия. Да заяви също, че ако Киев не отмени разпоредбата относно Бесарабския район, нашата държава не само си запазва правото, но и ще гласува срещу приемането на Украйна в Европейския съюз. А също така българските евродепутати ще запознаят Общото събрание с антидемократичното поведение на украинските власти, предлагайки пакет от мерки. За съжаление, доколкото съм осведомена Външно министерство все още не е връчило дори и нота на украинския посланик в София.
И все пак, позитивен е актът на приемане на декларация от Народното събрание! В нея се настоява да се запази целостта на досегашния Болградски район. Да се проведе междуправителствена среща, на която да се намери решение на проблемите, отнасящи се до правата на българското малцинство. Припомня се, че съществуват договорености между България и Украйна за запазване на традициите, наследствата, езика, духовността и обичаите на бесарабските българи. Това са все постановки и искания, които заслужават категоричната подкрепа на българските депутати, независимо към коя партия принадлежат. Защото става въпрос за уникално нарушаване на основополагащи международните норми, за дълбоко накърняване на националния ни интерес.
За мен е безкрайна изненада, че депутатите от БСП отказаха да участват в гласуването на тази декларация. Групата на ДПС също не подкрепи декларацията.
Все още не мога да повярвам,че народните ни представители се подадоха на националния нихилизъм, и то въпреки предварителните изказвания на Корнелия Нинова, че БСП е патриотична по характера си партия, която отстоява последователно националния интерес.
Несъстоятелни са доводите, според които парламентарната ни група не е участвала в гласуването, защото декларацията не била подготвена от работна група, че нямало защо парламентът да става заложник на нехайството на българската дипломация, че декларацията не била съгласувана с Външно министерство, че текстът можел да породи обратен ефект, че да се поставя правителството на Украйна пред свършен факт било контрапродуктивно и т.н. Разбира се, че това са жалки оправдания, целящи да „замажат” големия гаф с отказа на левите депутати да подкрепят една декларация с историческо значение за българската съдба и кауза!
Като българка и член на БСП се чувствам предадена и унизена! Защото хора от моята партия се оказаха малодушни и без собствено мнение, защото постъпиха безотговорно пред заветите на Паисий, пред бесилото на Левски, пред паметта на Ботев, пред керваните с българи, прокудени в далечната бесарабска земя.
За съжаление, в случая емоциите не помагат. След като съпоставих събитията стигнах до извода, че най-вероятно генезисът на такова поведение не е в хипотетичен страх на левите депутати от киевските власти. Но по-скоро те са се съобразили с факта, че украинският президент действа безцеремонно, защото изпълнява геополитическа поръчка на САЩ. А както е известно, САЩ разполагат у нас със същата власт, с каквато разполагат и в Украйна.
В този момент за САЩ от първостепенно значение е Украйна да бъде превърната в постоянен враг на Руската федерация, да се претопят украинските руснаци. Решавайки тази задача, президентът на Украйна потъпка дадените обещания пред Борисов. Бесарабските българи ги пренасят в жертва на политика, чиято цел е да заличи в съзнанието на украинеца всеки знак за обща история и култура между Русия и Украйна (край сухите дървета горят и мокрите!). Допускам, че бесарабските българи са „наказани” и защото се отнасят с видим пиетет към руската духовност.
Колкото и да не ми се иска, ще трябва да призная, че в БСП остава с водещи позиции така наречената вътрешна „американска партия” (партийните ни лидери, заради настроенията на членската ни маса, продължават да флиртуват с русофилските настроения).
Сега нещата се подреждат в логичния им ред.
Оказва се, не било случайност, че първият политик от Европейския съюз, посетил Киев след държавния преврат от 2014 г. и легитимирал преврата, в това число и незаконния президент Александър Турчинов, беше българският външен министър, член и секретар на Изпълнителното бюро на БСП. Тогава можеше да се предположи, че поръчката е дошла от Брюксел, въпреки че се осъществяваше американски стратегически план срещу Русия, Кремъл и Путин. Става ясна причината, поради която беше скрит под миндера сключеният договор за близко сътрудничество между партията на руските социалисти „Справедлива Русия” и БСП. Сега разбирам и защо от Позитано забраниха на левите ни депутати да посещават Крим. Защо повече от три години не се прави нищо съществено, за да бъдат установени контакти между нашата партия и партията „Единна Русия” или КПРФ и пр.
А във връзка с декларацията, обявила се срещу разпокъсването на българската общност в Бесарабия, и с негласуването на парламентарна група на БСП дори и непредубеденият наблюдател разбира кой всъщност е поръчителят и кой диктува такова поведение.
След този тип гласуване е излишно да се чудим защо в този момент БСП разполага със скромните 12% доверие.
Защо БСП пропусна златния шанс да защити нашите сънародници, бесарабските българи!
