/Поглед.инфо/ Тези дни Владимир Зеленски трябва да подпише приетия от Върховната Рада Закон за създаване на предпоставки за устойчиво развитие и модернизация на националната индустрия. Тъй като под тези условия украинското правителство има предвид изисквания за определено ниво на локализация на производството на определени видове продукти на машиностроенето, участващи в обществените поръчки, документът се нарича още „Закон за локализацията“.

Нека се опитаме да разберем дали след това си струва да очакваме тъкмо самото устойчиво развитие и модернизация на украинската индустрия. Може би икономиката на югозападната съседка на Русия внезапно ще се трансформира от деградиралия си аграрно-суровинен статус в икономически тигър на Източна Европа?

Първоначално този законопроект се появи в украинския парламент миналото лято, когато всички страни се опитваха по някакъв начин да подкрепят своите икономики в рамките на тежката криза, провокирана от пандемията COVID-19.

На фона на обичайната украинска икономическа политика, която през последните години беше насочена изключително към унищожаване на преработвателната индустрия и по-специално машиностроенето (строго следвайки указанията на „западните партньори“), този документ изглеждаше като истински бунт.

На което незабавно реагираха структурите на Сорос в Украйна, както и другите местни „грантоядци”, които изпаднаха в масова истерия. Всички сили бяха привлечени да участват в нея: тълпи от „хранените“ блогъри, медии, платени „експерти“ – всички разказваха с какво възмущение се отнасят към идеята за подкрепата от страна на държавата за собственото си машиностроене.

Стигна се до истински анекдот: така нареченото Киевско училище по икономика, финансирано от същия Сорос, успя да публикува „проучване“ не само за отрицателното въздействие от подкрепата на своята промишленост върху икономиката, но и за факта, че вносът е локомотивът на растежа на БВП! Което определено е красиво и трогателно.

Това беше последвано от по-тежката артилерия в лицето на посланика на Европейския съюз Мати Маасикас, който в писмо, адресирано до премиера Денис Шмигал и до ръководителя на Върховната Рада Дмитрий Разумков, каза, че намеренията на украинските власти противоречат на Споразумението с ЕС за асоциацията на Украйна и задълженията по СТО, като дори и намекна за неизбежните последици в случай на неподчинение.

По-късно в същия дух се изразиха и представители на посолствата на водещите страни в ЕС и САЩ. След всичко това съответно приетият на първо четене законопроект по никакъв начин не можа да стигне до второ четене. А през зимата дори самият Зеленски също изрично забрани да се приема на второ четене.

Изглеждаше, че той ще умре в стените на украинския парламент. Но не, това не беше допуснато от същите тези "западни партньори", които измислиха, по думите на експерти начина „как да превърнат този недъг в подвиг“: тоест да използват „бунта на аборигените“ в собствените си интереси.

В безкрайния списък от задължения, които Украйна пое, подлагайки икономиката си на нови и нови ограничителни изисквания на Запада, тя почти не разполага с механизми за подкрепа на собствения си реален сектор на икономиката. Данъчните облекчения, намаляването на налоговата тежест и използването на инструментите за парична подкрепа са забранени от МВФ.

Прякото бюджетно финансиране е забранено съгласно Споразумението за асоцииране с ЕС и е несъвместимо с ангажиментите по СТО. А и без това няма пари за това в обеднелия украински бюджет. Изискванията за локализация на обществените поръчки (те в Украйна включват пряко държавни поръчки, както и поръчки от предприятия с държавна или общинска собственост над 50 процента) е един от малкото инструменти, който украинското правителство би могло да използва за подкрепа на своите производители.

Освен това през последните години около 50 процента (а всъщност дори повече) от средствата, отпуснати за обществени поръчки, официално изтичат от Украйна – което е абсолютно немислима сума за повечето страни. В самия Европейски съюз се използват подобни инструменти. Съгласно европейските директиви, държавният клиент в редица сектори има право да отхвърля оферти с локализация под 50 процента.

При това в Европа инструментите за подкрепа на техните производители са вагон и малка количка. В Съединените щати, съгласно Закона „Купувай американското“ (Buy American Act) от 1933 г., след поправките от 2009 г., правителствените покупки понякога изискват и осемдесет процента локално участие.

Във версията на украинския законопроект, приета на първо четене, всичко беше много по-скромно: изискването за локализация на ниво от 25-45 процента с допълнително увеличение на изискванията до 2024 г. до 40-55 процента, при това само за 90 вида стоки.

Но в окончателната версия на документа изискването за локализация беше намалено до нищожните десет процента, с теоретично възможно увеличение до 40 до 2028 г. Правителството ще реши дали да вдигне летвата. Освен това му беше дадено и правото да го намали до пет процента. Но дори и тази подкрепа ще бъде краткотрайна: за разлика от първоначалната версия, документът, приет в резултат на всички дандании, няма да бъде валиден за неопределено време, а само десет години.

Но основната промяна е, че продуктите на производители от страни, с които Украйна е подписала международни споразумения за обществени поръчки, тоест Споразумението за държавни поръчки (GPA), подписано от 48 държави, включително Съединените щати и всички държави от Европейския съюз!

От основните играчи не се включват в него, например Китай, Турция, Беларус, които са основни доставчици на инженерни продукти за украинския пазар. Русия, между другото, също не е основен доставчик - но по очевидни причини - на промишлена продукция за Украйна. Освен това Китай се опитва да се присъедини към споразумението от доста време, но това не му беше позволено - а в сегашната ситуация едва ли и ще бъде разрешено.

Да, онзи ден Зеленски, кой знае защо, прави изявления в духа, че в началото на 2022 г. ще бъде подписан договор за зона за свободна търговия с Турция, който ще е самоубийствен за украинската икономика, доколкото турската страна има мощно машиностроене. Тоест, един от конкурентите може да се върне на украинския пазар през задната врата. Но тук става дума за друго: суицидните тенденции на аборигените, очевидно, не могат да бъдат напълно контролирани дори от задграничните куратори.

В резултат на това "западните партньори", от идея, която застрашава интересите им, успяха да създадат инструмент, който:

- няма да помогне на украинската машиностроителна индустрия да се развие и модернизира, тъй като 10% локализация не означава нищо;

- ще донесе допълнителни разходи и други неудобства на своите преки конкуренти на украинския пазар.

Ако не беше пълната глупост на украинското правителство, тогава подобно изкривяване на първоначалната идея трябваше да бъде признато за виртуозна операция. Но в сегашната реалност това е рутинно отношение между метрополията и колонията.

Превод: ЕС