/Поглед.инфо/ Посланикът на Украйна в Германия Андрей Мелник, известен в Руската федерация с навика си да прави скандални изявления, отново се отличи. Този път той постави ултиматум на Запада: или ще приемете Украйна в НАТО, или тя ще трябва да придобие атомна бомба и да си върне статута на ядрена сила. С такива посланици Киев рискува да си навлече гнева на страната, която трябва да слуша. А именно САЩ.

Вече няколко пъти писахме за деградацията на украинската дипломация, чийто темп изпреварва деградацията на украинската държавност като цяло. Възпитаниците на дипломатическата школа на СССР кадри или остават в системата на Министерството на външните работи на Руската федерация, или се пенсионират и са заменени от хора с дълбоко провинциално съзнание и също толкова провинциално образование, чийто таван е земеделието , а не външната политика.

Коя друга държава би могла да изпрати консул в Хамбург, Германия, човек, който обича да изпъва ръка в определен поздрав, който почита Вермахта и еврейските погроми? От тези, разположени в Европа и считани за относително цивилизовани, единствено Украйна.. Нещо повече, Василий Марушинец все още е служител на нейното министерство на външните работи - опитаха си да го уволнят за пронацистки настроения, но той беше оправдан от съда.

Историята на главния представител на Украйна във ФРГ - посланик Андрей Мелник - също е за деградация, но от различен вид. Някога той е бил също консул в Хамбург, преди летвата на изискванията да спадне до нивото на Марушинец, но той е съвременен човек, относително интелигентен, с добре заточен език и определено ниво на ерудиция. Друго нещо е, че той не се държи като дипломат, а като скандален блогър, печелейки споделяния и харесвания в социалните.

За практическата дипломация това е отрова, но много полезно умение, за да се създават провокативни новинарски истории и от време на време да се появява човек в медиите. Това е и причината да знаем много повече за Мелник, отколкото трябва - той редовно влиза в новините със своите бисери на ръба на наказателното поле.

Например, съвсем наскоро той каза, че приемащата го държава - Германия - е длъжна да помогне на Украйна да „върне Крим“, тъй като тя носи морална отговорност пред Украйна за нея и нейната окупация.

Той спокойно критикува президента на Федерална република Германия, а бившия канцлер (сега председател на съвета на директорите на “Роснефт”) Герхард Шрьодер - направо го „тролва“ по напълно блогърски начин, определяйки го като „някакъв вид на джудже “.

Този път Мелник даде по същество ултиматум, макар и относително мек: или Украйна ще бъде приета в НАТО, или ще придобие атомна бомба и ще възстанови статута на ядрена сила. „Как иначе можем да гарантираме нашата защита?“ - пита посланикът.

Очевидно е, че в този случай Мелник намеква за Меморандума в Будапеща, който традиционно се заклеймява в Украйна като едва основната ѝ грешка в националната история. След разпадането на СССР светът е изправен пред факта, че има нови ядрени сили - съветските ракети са разположени, включително на територията на Украйна, Беларус и Казахстан, а в случая с Украйна това е истински проблем.

Тук трябва да се разберат два важни момента. Първо, от цялата ОНД в „класическия“ си състав Киев си позволи най-арогантното и предизвикателно поведение според принципа „ако не го изям, ще го нахапя“

Например Украйна е единствената, която тогава не се съгласи с повече от щедрото предложение на Москва: тя поема всички съветски дългове за себе си, но и цялата чужда собственост на СССР. Тоест, украинците не искаха да плащат дълговете, разбира се, но решиха да се борят за имотите. Съдебните процеси с тях за бившите сгради на консулства, културни центрове и търговски представителства бяха остър проблем в нашите отношения, преди да се загубят под валяка на много по-значителните разногласия.

На второ място, руското ръководство, представлявано от Борис Елцин, не се тревожеше от факта, че независима Украйна се сдоби с ядрено оръжие. Нещо повече, той категорично не искаше да се меси в тази история, за да усложнява отношенията с онези, които са му приятели, съюзници и съучастници, тоест с лидерите на новите независими държави.

За Русия и нейните интереси това заплашваше с многократно влошаване на последиците от „геополитическа катастрофа“, която се оказа разпадането на страната по съветските административни граници. Обаче по въпроса се намесиха тези, на които не ни се иска да благодарим, но в случая се налага - на американците.

Именно те убедиха Елцин да изтегли бойните глави. Те също така изкопчиха от украинското ръководство съгласието да ги предаде (Казахстан се обезоръжи доброволно, а Беларус, макар и да възрази, то не много силно). Вместо това на Киев беше предложен Будапещенският меморандум: като го подписаха, лидерите на Русия, САЩ и Великобритания, като че ли гарантираха сигурността и териториалната цялост на Украйна. Разбира се, американците измамиха своите „партньори“.

Измамата е там, че правно меморандумът е нищожен. Такъв договор, който би довел до война за интересите на Киев при разпадането на Украйна или някаква външна заплаха за нея, няма шансове за ратификация в Конгреса, затова се мина с прост меморандум. Украинците съзнават, че всъщност са ги преметнали, това ги гризе и до днес и дори е трудно да се каже към кому в това отношение имат повече претенции - към англосаксонците, които не воюваха за Крим или Донбас, или към Русия, което прие Крим в родината и съчувства на въстанал Донбас.

Официалната позиция на руското външно министерство във връзка с всичко това е, че САЩ и Великобритания първи са нарушили условията на Будапещенския меморандум, като подкрепят държавния преврат в Украйна през 2014 г. и по този начин посягат на нейния суверенитет.

В същото време Москва не дава гаранции, че ще запази насила в рамките на Украйна териториите, които се откъсват от нея поради вътрешен бунт (известен още като „Революция на достойнството“) и опити за изграждане на етнолингвистична диктатура.

Както и да е, ръководството на съвременна Русия е изключително внимателно към режима на неразпространение на ядреното оръжие и ръководството на САЩ винаги е било внимателно към него, включително в началото на 90-те години. Затова трябва да благодарим на американците, че украинският режим няма ядрени ракети, насочени към Москва.

Между другото, преди да бъдат изведени, те са били насочени към САЩ. И като цяло, разбира се, американците действаха в свои интереси. Просто по въпроса за оръжията за масово унищожение нашите интереси съвпаднаха с техните и основната работа по прилагането беше извършена от Вашингтон.

Това е, което посланик Мелник забравя като част от „троленето“ си, въпреки че е трябвало да го запомни. Американците бяха тези, които отнеха ядреното оръжие на Украйна. Всички претенции по този показател трябва да бъдат представени изключително пред тях. Може би на Бил Клинтън, може би на неговия съпартиец Джо Байдън, но Германия не може да го направи, просто няма нищо общо с това.

Независимо от това, не бива да се мисли, че ние се опитваме да вразумяваме Мелник и да го разубеждаваме от тази политическа линия, а напротив, нека си мели. Колкото повече претенции и заплахи за придобиване на атомна бомба витаят в украинския ефир, толкова по-скоро Вашингтон и Берлин ще осъзнаят опасната неадекватност на своите "украински партньори", включително целия им дипломатически корпус, без изключение.

Русия, от друга страна, ще има право да задуши украинската икономика без никакво съжаление, тъй както икономиките на Южна Африка, Иран, Ирак и Северна Корея бяха задушени, когато се опитаха да създадат свои собствени оръжия за масово унищожение. Те вече няма да се душат в името на справедливостта, не в името на националните интереси, а в името на мира по целия свят. Ни повече, ни по-малко.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели