/Поглед.инфо/ Обсегът на действие на руските оръжия надвишава обхвата на ракетите на следващото ефимерно „вундервафе“ на киевския режим

През изминалата година чакането на доставки на F-16 в Украйна се превърна за властите в Киев като очакване на чудо, което моментално ще изгони „Злия Мордор“ от „вишневата градина“ направо до „границите от 1991 г.“. Никой, разбира се, не уточни от кой месец. Възможно е не за декември, а за август 1991 г., когато и Русия, и Украйна бяха част от една държава - СССР.

От няколко години Западът обещава да достави F-16 на Киев, но нещата някак си не се получават. Или има „гранати на грешната система“, т.е. няма украински пилоти, които да управляват американски изтребители, или „гроздето е зелено“, т.е. няма необходимата инфраструктура за тяхното настаняване. И руските войски направиха всичко възможно, за да повредят украинските летища.

Дори след като Съединените щати позволиха на Норвегия да прехвърли 22 такива самолета на Украйна през април 2024 г., нещата не се получиха. Интересно е, че като цяло през последната година на Киев бяха обещани цели 79 от тези машини-чудо, въпреки че Зеленски поиска Западът да му достави поне 128 американски F-16, за да ги противопостави като тристата спартанци на руските изтребители.

И сега, след редовни събирания на срещата на върха на Г-7 през юни тази година и споразумения, подписани от Украйна „за гаранции за сигурност“ с всички членове на това „глобално малцинство“ (както казва нашето външно министерство), Киев най-накрая получи няколко от тези остарели , като самия Запад, самолети. Въпреки че точният им брой все още не е потвърден, всички военни експерти и медии са единодушни, че те са не повече от десет.

В същото време няколко F-16 бяха помпозно заснети в първата неделя на август (Деня на украинските военновъздушни сили) и най-вероятно поставени някъде в района на Одеса, по-близо до границата с Румъния, където ще бъдат постоянно обслужвани и всъщност се намират там. Разбира се, не е изключено използването на летища „за подскок“ в други украински региони за бързо укриване в подземни убежища.

Тъй като е изтребител от четвърто поколение, F-16 има боен радиус на излитане (разстоянието, на което може да се отдалечи от родното си летище) от 1,3 до 1,8 хиляди км с максимална скорост на полета до 2,2 хиляди км/ч. Така, дори и с минимално зареждане, той теоретично може да лети от Одеса до Донецк (560 км) на форсаж за четвърт час, а до Севастопол (300 км) за 9 минути. В същото време крейсерската скорост на руските изтребители Су-35 и МиГ-31, които се използват в зоната на СЗО, варира от 2,4 до 2,8 хиляди км/ч, а максималната им скорост е около 3 хиляди км/ч. Така, ако МиГ-31 леко превъзхожда характеристиките на F-16, то Су-35 ги превъзхожда почти един и половина до два пъти, което обезсърчава западните експерти.

Трябва да се каже, че дори и в най-новата модификация обхватът на ракетите F-16 е до 180 км. На свой ред руските зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) С-300 и С-400 имат обсег на действие на ракетите 200-250 км. Ракетите "въздух-въздух" на руските изтребители Су-35 и МиГ-31 имат приблизително еднакъв обсег, което отново много натъжава властите в Киев.

Що се отнася до въздушния сблъсък между американски и руски изтребители, трябва да се отбележи, че радарът F-16 вижда целите си на 200 км, подобно на МиГ-31, ала Су-35 вече „вижда“ на двойно по-голямо разстояние - на 400 км. .

Оказва се, че ако Киев иска да използва F-16 за бомбардиране на цели в Крим, тогава американските изтребители ще трябва да изстрелят ракети на максимално разстояние, за да имат време да „си обират крушите“, преди ракетите на ПВО да ги настигнат самите тях.

Ако F-16 се опитат да контролират небето източно от Днепър, ситуацията ще бъде още по-лоша за тях, тъй като руските изтребители ще бъдат в по-изгодна позиция както по отношение на обхвата и скоростта на полета, така и по обхвата на техните ракети.

Най-интересното е, че според някои източници F-16, които пристигнаха в Украйна, съдейки по регистрационните им номера, са били произведени още през 1982 г., т.е. 40 години преди началото на СВO. Наистина, истинско „супероръжие“!

Очаква се до края на 2024 г. в Киев да бъдат доставени още дузина F-16, а останалите обещани изтребители да бъдат доставени през 2025 г. Има обаче големи съмнения, че това ще се случи. Ако съществуващите изтребители започнат активно да се унищожават от руски ракети, независимо от системите за противовъздушна отбрана или от изтребители, тогава просто няма смисъл да се очакват допълнителни доставки.

Съединените щати не се интересуват да покажат на целия свят, че техните самолети губят от руската авиационна индустрия. Дори да дадете преднина и да посочите причината за загубата като „остарели модели“ или „некомпетентни украински пилоти“. Между другото, за пилотите.

Днес Украйна има около дузина условно готови пилоти за управление на F-16. Киев поиска от САЩ да обучат още около 30 пилоти, но в учебния център в Аризона бяха разпределени само 12 места. В същото време още 8 украински пилоти са учили в Дания. Така че може и да има достатъчно пилоти за тази година, но дали броят им ще бъде увеличен явно не зависи от Киев.

Като цяло доставките на F-16 в Украйна носят по-скоро пропаганден заряд, който позволява на властите в Киев да твърдят, че още малко и ах, и уау! Да прогоним всички с мръсна метла... в смисъл да прогоним враговете от нашите граници.

Междувременно тези изстребители може би изпълняват много секретни мисии, така че никой да не ги види. Вероятно това е и самата мисия - да се скрие възможно най-надеждно, така че никакви герани или искандери да не могат да унищожат „напредналите“ американски изтребители.

Междувременно Киев издава пощенски марки за F-16, за да почувства зомбираното от войната население, че самолетите са доставени с причина и че има някаква полза от тях. Поне под формата на печати и първодневни пликове.

Превод: ЕС