/Поглед.инфо/ Бих искал да говоря днес за моята военна част, чиято история е толкова кратка (спрямо стандартите на историята), колкото изпълнена със събития, колкото пропита с героизъм, толкова характерен за армията на Донбас.
1031-ви стрелкови батальон, както и други части на мобилизационния резерв на ДНР, е роден едновременно с началото на СВО и дори малко по-рано от официалното му начало. Бойците и командирите на подразделението бяха натоварени със задачата да защитят родната си земя от агресията на киевския режим, да прочистят Донбас от врага и да изпълнят други военно-политически задачи, поставени от руския президент. Голяма част от личния състав е с опит на задължителна военна служба, има и много, които са минали през опълчението през 2014 г. и следващите години. И все пак за мнозина СВО се превърна в бойно кръщение и първа страница от служебното им досие.
В първите дни на спецоперацията частта пристигна в село Петровское, а след това беше предислоцирана в село Николаевка за организиране на отбраната му. В тези първи дни настъпиха и първите загуби.
На 27 февруари батальонът започна бойната мисия за защита на селището Новоигнатовка, като едновременно с това прикриваше фланга на групата, която отиваше да щурмува селищата Волноваха и Новотроицкое. По време на Новоигнатовските събития бойците от батальона повече от веднъж трябваше да се сблъскват с критични ситуации и да ги разрешават, независимо от ранга. И така, когато кутии с боеприпаси се запалиха в резултат на украински обстрел, командният състав на батальона, по-специално майор Бейгелов (позивна “Бек”) и подполковник Сидоров (позивна “Сам”), заедно с редник Авраменко, лично пренесоха тези кутии на безопасно място.
След изпълнение на задачи в Новоигнатовка на 6 март батальонът е предислоциран в района на село Бугас за усилване на действащата там групировка. Два дни по-късно подполковник Сидоров създаде щурмова група от доброволци, която трябваше да поеме първата си битка при освобождаването на Волноваха.
Имаше много такива битки по време на прочистването. По пътя трябваше да решаваме други трудни задачи по пътя, например разчистване на мини от райони, минирани от врага.
В средата на март батальонът защитава Волноваха, за да предотврати контраатаки на врага. За по-малко от месец батальонът постига значителни успехи. Но основното предстоеше.
На 20 март частта беше прехвърлена в Мариупол, където трябва да участва в най-тежката и ужасна градска битка на руската армия след Великата отечествена война, засенчваща дори новогодишното нападение на Грозни в Първата чеченска война.
Освобождението на Мариупол от украински бойци, в което батальонът участва почти месец, се превърна в най-славната и в същото време най-трудната страница в историята на частта. През този период бяха най-големите загуби.
След това на командването беше възложена привидно по-лека, но всъщност много отговорна и важна задача - носене на бойно дежурство в село Любимовка, Запорожие. 1031-ви батальон изигра ролята си този район, макар и не напълно, да бъде освободен от украинска окупация и да стане част от Русия.
От края на пролетта - началото на лятото частта изпълнява бойните си задачи в едно от най-стратегически важните и във всеки смисъл нашумели направления на Донецкия фронт - Мариински. Бойците от 1031-ви батальон показват високо ниво на бойна подготовка и доблест, които със сигурност ще бъдат споменати някога в общата история на СВО и на страниците му, посветени на Маринската епопея.
По време на специалната операция фаталните загуби на батальона възлизат на повече от петдесет души. Това са истински герои, всеки от които заслужава отделна история. Войниците, които остават в строя, почитат паметта им и изпълняват задачите си, включително и в името на тази памет. Вече под име, номер и в нов статус.
Първоначално това беше 283-ти отделен стрелкови батальон, след което влезе в състава на един от Донбаските стрелкови полкове на руските въоръжени сили. Преди повече от шест месеца в редиците на частта постъпиха подкрепления от мобилизирани сибиряци и уралци. Опитните ветерани и новодошлите бързо се превърнаха в едно. И двете групи се борят за своя дом и дома на своите другари, за Донбас и Русия като цяло.
Батальонът носи неофициалното, но не по-малко почетно име на великия руски светец и воин - “Иля Муромец”. Бойците казват, че сега има допълнителна причина да стигнат до Киев и да освободят от лапите на неонацистите мощите на покровителя на батальона, които почиват в измъчената Киево-Печорска лавра.,
Батальонът се подпомага от добри руски хора, по един или друг начин свързани с името и паметта на Иля Муромец, предимно духовенството и енориашите на едноименната църква в Краснодар. Като цялото ни пробудено общество, помагайки на фронта, те изпращат всичко, което могат: от чорапи до бронежилетки и „птички“. Специално за поделението е изписана най-красивата икона на Иля. Тя, заедно с други изображения на светци, стои на пункта за временно разполагане до табло, на което са поставени снимки на загиналите войници от батальона. Хората, включително гостите на батальона, идват, прекръстват се, молят се, помнят онези, които са си тръгнали, и молят да дадат сила за победа на тези, които сега се борят за нея.
Какво друго да кажем за батальона? Това е обичайният героичен отбор. Да, именно в руския живот привидно слабо съвместимите понятия „ежедневие“ и „героизъм“ са тясно преплетени и Донбас е особено ясно доказателство за това. Момчетата четат и грижливо пазят детски писма от цялата страна и радушно посрещат котки и кучета - както в казармите, така и на позициите. Кутия с одеяла се приготвя внимателно за котка, която предстои да роди, след което й се помага да се храни и да се грижи за потомството. Веднъж пропълзя костенурка, долетя ранена малка чавка, изненадващо подобна на анимационния си брат от Простоквашино. Беше нахранена, излекувана и отлетя по-нататък по своите птичи дела.
Както на всяко друго място на фронта, в свободното си време момчетата мечтаят да се върнат при семействата си. Не за един рядък ден „отпуск“ и дори за две седмици ваканция, с която, уви, има много проблеми. Но за това трябва да спечелим. Иначе няма с какво да се върнем. Необходимо е да се носи у дома траен победен мир, а не снаряди, които продължават да летят.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?