/Поглед.инфо/ В Азовстал елитът на националистическите части на Украйна се предаде доброволно и информационното ехо от това събитие се отразява по фронтовете

В материала на института RUSSTRAT, публикуван преди малко по-малко от месец, анализирайки информационната подкрепа на военните действия от украинската страна, се заключава, че представената картина на многото „перемоги“ се разпада, в резултат на което украинското общество е изправено на кръстопът.

На 20 май се случи значимо събитие - последните украински военнослужещи в завода Азовстал се предадоха. Мнозина все още не осъзнават значението на този факт за провеждането на руската специална военна операция. Колкото и да се опитват украинските власти да смекчат ефекта от капитулацията на най-мотивираните си части, информационното ехо от това събитие се отразява по фронтовете.

На 21 април руският президент Владимир Путин заповяда да спре щурмът на последната крепост на украинските военни сили в завода Азовстал, чийто гръбнак беше батальон „Азов“ (организация, забранена в Руската федерация). На 20 май последните украински войници, които се предадоха доброволно, напуснаха Азовстал, включително тъй наречения елит на украинските националистически части от Азов.

Разбира се, това беше предшествано от много работа. В съзнанието на мнозина тази работа се свежда до блокиране на Азовстал и „притискане“ на противника с помощта на артилерията и работата на руските въздушно-космически сили. Въпреки това за мнозинството работата на служителите на Главното разузнавателно управление на въоръжените сили на Русия, за която съобщиха кореспонденти от мястото на събитието, остана незабелязана - месец преди освобождаването на "обкръжените" те установиха поверителни контакти с част на военния елит на блокираните в завода.

Военният кореспондент Александър Сладков спомена , че в преговорите е участвал сегашният народен депутат на Украйна Александър Ковалев, който, притежавайки авторитета на афганистански ветеран, е бил посредник в преговорния процес, докато пряко е присъствал в местоположението на руските въоръжени сили .

Може би за някои това ще изглежда като маловажен епизод от залавянето на 2439 души, но той напълно и изцяло разчупва наратива на украинската пропаганда за „руските нечовеци“, дошли да убият всички украинци и съответно е безполезно да се преговаря с тях.

Благодарение на тези преговори се предаде националистическият елит на Украйна, който многократно беше сочен като пример за подражание от украинските пропагандисти на неонацизма. Предадоха се онези, които обещаха да се бият до последната капка кръв и наричаха предатели другите бойци на въоръжените сили на Украйна от завода на Илич, които преди това доброволно се предадоха. Митичният образ на украинските националисти като ултрапатриоти беше унищожен – те избраха живота, а не смъртта за Украйна.

Украинското общество, разбира се, не беше готово за подобно развитие на събитията и затова президентът на Украйна Владимир Зеленски представи случилото се като специална операция на украинското разузнаване за евакуация на военни, за да се спаси живота им. Той обаче отдели само няколко минути на този инцидент в изказванията си, което е в рязък контраст с PR кампанията, която стартира не само в украинските, но и в световните медии, за да се спасят „обкръжените“ от Азовстал.

Въпреки факта, че украинските медии се опитаха да „премълчат“ историята на предалите се, като се съсредоточиха само върху факта, че по-късно те ще бъдат разменени, както всички пленници, обаче, действащите военослужещи от въоръжените сили на Украйна разбраха всичко перфектно и проектираха ситуацията върху себе си.

„Обкръженците“ от Азов бяха „хранени“ дълго време с обещания за деблокада и евакуация, а след това използвани за пропагандни цели, без да им се дава разрешение да се предадат до деня на победата на 9 май и края на Евровизията на 14 май, докато в подземията ранените украински военни умират в агония от рани (само на 31 май бяха открити телата на 152 души, при това минирани от бойците, преди да бъдат взети в плен).

Украинското ръководство нарече „евакуация“ и „деблокиране“ преместването на войници от въоръжените сили на Украйна в следствените арести на ДНР и Русия, където ги очакват обвинения за извършените военни престъпления и съответните присъди (в ДНР е съхранено и смъртното наказание).

Може да се счита за съвпадение, но около времето, когато азовците, обкръжени в завода, за първи път излязоха с бял флаг за преговори лице в лице с руските военни, във Върховната Рада беше регистриран законопроект № 7351 на Украйна относно изменение на военните разпоредби, които дават на украинските офицери правото да убиват на място военнослужещи, които нарушават закони, устави, заповеди или произволно напускат местата си на дислокация.

На 17 май, ден след предаването на първите „окопали се“ в Азовстал, този законопроект беше одобрен от комисията на Върховната Рада и текстът му беше публикуван за обществено обсъждане. Украинската общественост веднага се противопостави на факта, че военният персонал може да бъде разстрелян без съд или разследване, а някои предположиха, че в критични ситуации украинските войници могат да започнат да се отърват от офицерите с такива правомощия. На 24 май, след като се надигна вълна от възмущение , този законопроект беше оттеглен, но проблемът остана.

Украинското ръководство, хвалено от мнозина за това, че е наясно с войната на информационния фронт, направи огромна грешка, като формулира предаването на военния персонал в Азовстал като начин да спаси живота им. Уговорката, че те уж изпълниха задачата си да сдържат руската армия, не можа да се възприме от съзнанието на украинците, тъй като ефектът от „лежането“ им в бункера не беше очевиден.

На 22 май в района на Камишевахи Юрий Закопец, офицер от 24-та бригада на въоръжените сили на Украйна, който преди това дори говори във Върховната Рада на Украйна, доброволно се предаде в плен заедно със седем подчинени . Той оправда постъпката си със същата теза, че с това е спасил живота на своите бойци.

На 24 май части на въоръжените сили на Украйна се оттеглиха от град Светлодарск с население от 11 000 души, който беше застрашен от обкръжение, а руската армия успя да окупира Светлодарск без разрушителни градски битки. Това обаче не бе само превземането на града,

"Светлодарската дъга" е цяла укрепена зона на украинската армия, която се подготвяше в продължение на 8 години. В настоящата ситуация за командването на въоръжените сили на Украйна ще бъде все по-трудно да осигури изпълнението на бойни задачи от подразделения, които са под заплаха от обкръжение, тъй като животът на войниците е по-важен.

Фактът, че капитулацията на Азовстал стана един от повратните моменти, може да се проследи от изявленията на украинското ръководство, чиито победни доклади за „безкрайните перемоги“ се измениха много. Коментирайки петиция, призоваваща за разрешение на гражданите на Украйна на възраст между 18 и 60 години да напускат свободно страната, Зеленски каза , че не е готов да я разгледа, докато страната губи от 50 до 100 бойци на ден.

Русия се готви за дълга война, каза говорителят на украинското министерство на отбраната Александър Мотузяник в ефира на украинския телемарафон. "Разбира се, в някои отделни райони руските групировки имат временен тактически успех и по принцип това не е тайна. Но фактът, че украинските войски се оттеглят там, е напълно погрешно тълкуване на тези действия", каза Мотузяник .

Това е в рязък контраст с ранните изявления на съветника на украинския президент Алексий Арестович, който непрекъснато обещаваше, че руската армия ще се изчерпи и боевете ще приключат след няколко седмици. Самите украинци вече започнаха да му се подиграват за това.

Сега Арестович обяснява, че въоръжените сили на Украйна са загубили от руската армия по отношение на темпа на военните действия. В допълнение, това се случва "на фона на много силно разцепление в украинското общество, причинено от умората от войната и много претенции един към друг. Хората всъщност започнаха да избухват един срещу друг, по-специално да повдигат истерични обвинения ... И нека си представим, че падането на Северодонецк се насложи върху това, вкарвайки нашата група в обкръжение. Какво ще започне тогава в нашето общество?" – зададе въпрос Арестович.

Според него тази ситуация ще продължи месец и половина, докато украинските войски получат западно оръжие. „Междувременно ситуацията на фронта ще се влоши. Възможни са обкръжаване, изоставяне на населени места и тежки загуби... Предстои ни един много труден месец на депресия, понякога стигаща до паника, взаимни тежки обвинения, традиционен украински срач, които някои сили ще се опитат да го прехвърлят в политически капитал“, обясни ситуацията Арестович.

В друго интервю той дори неочаквано похвали руските военни за операцията им по превземането на Красни Лиман, но предположи, че по време на офанзивата руските войски ще загубят значителна част от военния персонал и, след като получат новите западни оръжия, въоръжените сили на Украйна ще могат да започнат контраофанзива.

Положението на фронта е ужасно за нас... Докато темпът на нанасяне на загуби надвишава способността ни да ги спрем и да нанесем ответни загуби. И възниква въпросът за Запада като цяло: Вие какво искате? Искате да спечелим или не? .. Още ли сме ви нужни? Или това е всичко , премислили сте, променили сте си решението? Много ми е любопитно дали Западът ще издържи този изпит", разсъждава Арестович .

За подобно представяне на информацията, кметът на град Днепър Борис Филатов нарече официалния говорител на кабинета на украинския президент Арестович с, хайде да го наречем "непреводима игра на думи", а провежданата преди това информационна политика от "перемоги" - политика предназначена за идиоти. Много украински експерти отбелязват, че победоносният информационен дневен ред, който се обслужва по време на единния телемарафон, е много различен от този, който върви в украинските социални мрежи.

Трябва да се отбележи, че признанията на Арестович за тежкото положение на въоръжените сили на Украйна са до голяма степен принудени. Появиха се твърде много видеозаписи на самите военнослужещи, които съобщават, че са напуснали позициите си поради липса на комуникации, боеприпаси, храна или са били изоставени от командирите си. Някои посочват като пример факта, че техните части са въоръжени с картечници от Първата световна /"Максим"/ и Втората световна война /"Дегтярев"/.

В същото време се появиха видеодоказателства за това как военнослужещите от въоръжените сили на Украйна оспорваха заповедите на по-висши по чин, използвайки нецензурни думи, директно отказвайки да продължат бойните действия. Най-често в такива видеоклипове от Донбас има части за териториална отбрана от западните региони на Украйна - Житомирска, Лвовска, Закарпатска област, тъй като те очакваха да си бъдат само на тяхна територия.

Войници от 115-та бригада за териториална отбрана от Житомир, след като заснеха видео с оплаквания към ръководството си, се озоваха в СИЗО No6 в Бахмут, където са обвинени в дезертьорство и могат да получат 15 годишни присъди. Роднините на обвиняемите се обърнаха към телевизията и дори изпратиха делегация в Киев с молба да освободят близките им.

За да спре тази ситуация, украинският журналист Юрий Бутусов публикува видео с други войници от 115-та бригада, където те съобщават, че са снабдени с всичко необходимо и са готови да изпълняват бойни задачи, а хората, които са записали видеозаписа с оплакване от командването, са просто дезертьори.

Самият Бутусов, след като посочи възможността за обкръжаване на въоръжените сили на Украйна в Лисичанск и Северодонецк и разкритикува „безмислената практика на изпращане на хора на фронта без минимална подготовка“, бе подложен на обструкции от депутатите на управляващата партия.

В резултат на това му беше забранено да посещава фронтовата линия, а той в отговор обвини в провокация за разцепление на украинското общество и заплаши да оповести публично грешките и бездействието от страна на украинското ръководство, което така и не се измъкна от бункера си за три месеца.

Тук трябва да припомним думите на Арестович за възможно разцепление в украинското общество и търсенето на виновните, както виждаме, този факт вече се осъществява. Бутусов, който е в екипа на предишния президент Петро Порошенко, винаги изразяваше русофобска и националистическа гледна точка в медиите си, което означава, че разколът присъства директно в лагера на украинските патриоти.

Случаят е свързан и с факта, че служителите на президента Зеленски сега разчистват политическото поле за себе си. Възползвайки се от военното положение, те всъщност забраниха всички опозиционни партии, а сега се заеха с политическите конкуренти и в патриотичното поле.

Украинският политик Виктор Медведчук, задържан от СБУ и обвинен в държавна измяна, свидетелства срещу Порошенко за незаконната приватизация на бившия президент на част от газопровода Самара-Западна граница. Всичко това се прави, за да не използва Порошенко нарастващото недоволство в обществото срещу Зеленски.

Авторитетът на Зеленски наистина е застрашен и слуховете, че той е в конфликт с главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Валери Залужни, се потвърждават.

Например, един от лидерите на общественото мнение, експерт от Украинския институт на бъдещето, който дълго време остана неутрален в този конфликт, наскоро написа , че е време да се отдалечим от табуто върху критиката на въоръжените сили на Украйна и отлагането на издирването на виновните за следвоенния период.

От време на време украинското военно командване позволява разполагането на военен персонал в казармите, които след това са обект на ракетни атаки от руските въоръжени сили и поради табуто върху критиките украинското общество прехвърля целия негатив към Зеленски.

Освен това Залужни е заподозрян в политически амбиции, като се изтъква, че пуска в мрежата имиджови виддеоклипове, а самият Залужни присъства на състезания по детска рисунка. Също така, историята на фонда „Залужни“ се разраства в детайли, появи се информация, че голямо дарение там е направил един от олигарсите с далеч не най-проукраинската позиция.

По този начин може да се запише, че въпреки опитите да се „замълчи“ ситуацията с капитулацията на националистическия полк „Азов“*в Мариупол, украинското ръководство направи сериозна грешка, която сега се разпространява из цяла Украйна с бризантен ефект . Дехуманизацията на руския военен персонал в украинската пропаганда е разбита от реалността, когато се предават и най-мотивираните украински части.

Вече не е срамно обикновеният войник от ВСУ да се предаде в името на спасяването на човешки животи, защото Русия не води „война на унищожение до последния украинец“, както представят нещата украинските власти и техните господари на Запад. На 28 май военният кореспондент на ВГТРК Евгений Поддубни съобщи , че 26 военнослужещи от въоръжените сили на Украйна доброволно са сложили оръжие и са се предали на силите на ДНР в района на селището Ню Йорк.

Въоръжените сили на Украйна сега са под заплахата от обкръжение в Лисичанск и Северодонецк и за да обяви поне някакъв успех, украинското командване организира авантюристични контранастъпления в Херсонското направление с печален край .

Загубата на Северодонецк е фундаментална за украинците, тъй като за тях той стана новия регионален център на останките от Луганска област, контролирана от Украйна, и с неговата загуба ЛНР почти веднага придобива пълните си граници, а Украйна, съответно, губи цял регион.

Зеленски не може да понесе подобни загуби на имиджа не само по вътрешнополитически, но и по външнополитически причини. Поради факта, че, като показа неспособността си да сдържа настъплението на руските въоръжени сили, той по този начин обезкуражава желанието на Запада да извършва нови военни доставки за Украйна и укрепва позициите на западните политици, които не са готови за продължителен конфликт и които искат да направят компромис с Русия.

Днешната украинска пропаганда вдъхва на населението си надежда за военна помощ от Запада, след получаването на която въоръжените сили на Украйна определено ще преминат в контранастъпление.

С почти същото благоговение, с което тя възхваляваше Javelins, сега украинската пропаганда разчита на американските реактивни системи за залпово изстрелване - MLRS, които уж ще помогнат за обръщане на посоката на вълната на фронта.

Всичко това обаче се случва на фона на километрови опашки по бензиностанциите, тъй като украинското правителство не може да се справи с „бензиновата криза“ нито чрез въвеждане, нито чрез премахване на държавното регулиране на цените. Украинците имат проблеми с получаването на хуманитарна помощ, социалните плащания са отменени, солта, елдата и зеленчуците стават по- скъпи .

Украинското правителство не е възстановило икономиката на военна основа и иска да върне обичайната данъчна система в ситуация, при която повечето бизнеси в Украйна просто не работят. Всичко това предполага, че битката за Донбас е близо до своя пик, а Украйна достигна точката на раздвоение, която ще определи бъдещето й.

Бриза́нтност (на френски: brisance; на немски: brisant) – характеристика на взривното вещество (ВВ). Служи за мярка на неговата способност за локално дробящо въздействие на средата, в която протича взрива. Термина има произход от френското „briser“ (чупя, разбивам). Бризантността зависи от състава на взривното вещество, неговата плътност, физическо състояние, степен на раздробяване. Като правило, бризантността нараства с увеличаването на плътността и скоростта на детонация на ВВ.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели