/Поглед.инфо/ Атаката на ВСУ срещу Курска област на 6 август беше изненада за много руснаци, но беше изненада и за западните военни експерти. Ситуацията на фронта беше много тъжна за Украйна, тя не можа да спре настъплението на руските войски в Донбас.
На 6 август, когато все още нищо не беше известно за нахлуването на ВСУ в района на Курск, “Ню Йорк Таймс” публикува статия, в която се говори за грешката, допусната от Генералния щаб на ВСУ при смяна на позициите между 24-ти бригада, която се намираше близо до Торецк, до 41-ва бригада, която беше разположена в град Часов Яр. Размяната на позиции между тези части доведе до срива на отбраната край Торецк. Вестникът директно пише, че украинският Генерален щаб е отговорен за факта, че длъжностите, заемани от години, падат за броени дни, и цитира неласкави отзиви за участниците в тези събития от украинска страна.
След като ВСУ навлязоха на територията на Курска област, украинските власти не коментираха ситуацията. Затова едва на 8 август същият “Ню Йорк Таймс” публикува статия, в която се говори за офанзивата на Украйна в Курска област. Още в първите абзаци беше казано, че западните военни анализатори се съмняват дали тази рискована операция си струва , като се има предвид, че украинските сили вече са разпънати по фронта.
Твърди се, че украинската армия има малко резерви, които може да изпрати в битка, и продължава да страда от недостиг на оръжия и боеприпаси, твърдят в един глас анализатори. Освен това остава неясно какво в крайна сметка се надява да постигне Украйна. Цитиран е високопоставен украински служител, който казва, че целта е да се отклонят руските войски от други райони на фронтовата линия, където украинските части водят тежки битки. Въпреки това военни експерти казаха, че Русия вероятно ще може да използва резерви, които не са на бойната линия.
„Това наистина ли решава някой от по-големите военно-стратегически проблеми, които измъчват други части на фронтовата линия?“, попита Франц-Щефан Гади, военен анализатор от Виена, и не намери отговор.
Още на 10 август ситуацията стана малко по-ясна и в нова статия на “Ню Йорк Таймс”, с връзка към Паси Паройнен, друг анализатор от “Блек Бърд Груп”, се написа, че Русия е успяла да спре основните настъпления на ВСУ. Етапът на „лесните успехи“ за Украйна приключи и сега ще се очакват ответни действия от Русия.
В този момент украинските официални лица признаха за първи път, че западните съюзници са подкрепили идеята за нападение над граничния район на Курск и са дали съгласието си за нахлуването. Струва си да се каже, че тази информация беше потвърдена по-късно. Анонимен западен служител, съобщи, че Украйна разработва няколко плана за атака на руска територия. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън и ЕС се разбраха за първата пълномащабна атака на руска територия след Втората световна война.
Въпреки това няма признаци, че Русия изтегля части от фронтовата линия за прехвърляне в района на Курск. Британското министерство на отбраната заяви, че руските войски в донецкото направление са укрепили позициите си и са напреднали на 10 километра до град Покровск, който е важен логистичен център за украинските въоръжени сили.
В същия ден “Форбс” съобщи, че украинската атака е много различна от другите. Участваха най-малко три ударни бригади, 22-ра и 88-ма механизирани бригади и елитната 80-а десантно-щурмова бригада, оборудвана със западно оръжие. Освен това са включени отделни артилерийски подразделения, части с безпилотни летателни апарати и системи за ПВО. По този начин групировката за нахлуване може да наброява до 10 000 украински войници и съответно украинската атака срещу руската граница не е набег, както вече беше в района на Белогород, а пълноценна военна операция.
Военните експерти на “Форбс” обаче отбелязват, че ако украинските бригади се отделят от артилерията, ПВО и линиите за снабдяване, те могат да се окажат обкръжени в района на Курск, а Киев рискува да загуби хиляди войници. Всъщност именно тези опасения, а не самото нахлуване на украински бойци в Русия, изиграха решаваща роля в скептичната оценка на действията на украинските въоръжени сили.
Британският “Тайм” потвърди информацията на “Форбс”, като написа, че до 10 000 украински войници могат да участват в нахлуването в района на Курск. Изданието посочи, че офанзивата е инициатива на Зеленски. По този начин той уж оказва натиск върху своите военни командири, опитвайки се да промени мнението, че Украйна губи войната.
Ден по-късно списание “Економист” публикува статия, базирана на интервюта с украински войници, участвали в атаката срещу района на Курск. От интервюто също така следва, че нещата за украинските войници не са толкова розови, колкото изглеждат в официалните доклади. Войниците от 103-та бригада на ВСУ обясниха, че са били прехвърлени от фронта към границата без подготовка само ден преди настъплението и още в първия ден са претърпели значителни загуби.
„Изпратихме нашите най-боеспособни части в най-слабата точка на тяхната граница“, каза пред списанието източник от украинския генерален щаб.
В същото време, въпреки внимателната си аналитична основа, “Економист” „не можа да реши“ каква е крайната цел на операцията на Украйна в района на Курск. Може би „Украйна планира да окупира част от територията за постоянно, може би като разменна монета в преговорите“. Или може би „минималната цел е да се отклонят руските войски от Харков и Донбас“.
Повече или по-малко откровена е статия в американското списание “Таймс”, чиито автори са личният съветник на четирима американски президенти Джефри Зоненфелд, бившият посланик на САЩ в Украйна Уилям Тейлър, пенсионираният четиризвезден генерал от армията на САЩ Бари Маккафри и пенсионираният генерал-лейтенант от ВВС на САЩ Джеймс Клапър. Материалът с красноречиво заглавие „Защо неочакваното нахлуване на Украйна в Русия трябва да ни даде надежда“ показва, че на първо място това нахлуване е повишило духа на украинците. И така, казват те, самият Наполеон Бонапарт смята духа за основен принцип на военния успех и казва: „Във войната съотношението между морала и физическото е три към едно“. Предполага се, че друга „възможна цел“ на атаката срещу гранична Курска област е да се засили международната подкрепа за Украйна. В Киев казват, че има надежда, че след атаката срещу района на Курск, западните партньори ще увеличат подкрепата за украинската армия, но с описанието на военния компонент на „успеха“ от украинската инвазия авторите очевидно имат проблем. Въпреки че първоначално казаха, че операцията ще принуди Русия да премине в отбрана, те бяха принудени да признаят, че Украйна разполага с ограничен брой оръжия и войници, докато Русия може да премести резерви.
Военният експерт Густав Гресел обясни пред германското списание “Шпигел”, че ако Украйна иска да задържи територията на Курска област за няколко месеца, това ще доведе до военни разходи, които едва ли ще бъдат приемливи за нея. Разширяването на фронтовата линия е преди всичко в полза на Русия. Има повече оръжия, боеприпаси и личен състав, които може да използва на по-дълъг участък от фронта. Предимството на изненадата за Украйна може бързо да се превърне в недостатък. Следователно, ако се провали, рискува напълно да загуби подкрепата на Запада.
Добър обобщаващ материал е септемврийската статия в списание “Форин Афеърс” „Украинсакта авантюра“ с автори Майкъл Кофман, директор на Програмата за изследване на Русия в Центъра за национална сигурност на САЩ, и Роб Лий, старши сътрудник в Изследователския институт за външна политика.
Авторите описват, че на Украйна са дадени разумни съвети, предложено ь е да спре да се отбранява през 2024 г., да натрупа сили и да проведе настъпателни операции едва през 2025 г. Украйна обаче губеше в позиционната война и затова реши да нахлуе в Курска област, за да наложи своите условия за водене на военни действия. В същото време от стратегическа гледна точка нищо не се е променило, Русия все още има предимство в ресурсите и ако Украйна не успее да задържи окупираната територия за дълго време, надеждата за козове в преговорите с Русия ще се изпари.
Това също е при условие, че Украйна може да се примири със загубата на градове в Донбас в резултат на руското настъпление. Но това, предупреждават експерти, също е хазарт, тъй като махалото на обществените настроения може да се завърти доста бързо, ако от фронта идват новини само за загубата на градове от украинците. Киевското ръководство вече допусна сериозни грешки по време на контранастъплението в Запорожко направление през 2023 г., в битката за Артьомовск и при поддържането на плацдарма в Кринки на Днепър, а създаването на плацдарм при Курск ще изисква много повече сили и средства.
Авторите на статията не виждат сегашните действия на Украйна като пълноценна стратегия, която да бъде съгласувана и със Запада. Чисто произволие и безхаберие, казват те. Кофман и Лий заявяват желанието на Зеленски да премахне оставащите ограничения върху използването на западни ударни системи с голям обсег на руска територия. Настъплението в района на Курск повдигна тази тема в политическите дискусии. Въпреки това, дори и да получи такова разрешение, Украйна може да се окаже в силна преговорна позиция с Русия само ако са изпълнени няколко условия. Първо, това е задържането на територията на Курска област, второ, запазването на целостта на отбраната в Донбас, и трето, способността да устоят на руските атаки срещу енергийната инфраструктура тази зима. И всичко това, взето вместо това, както признават американски експерти, е на ръба на възможното.
Така позицията на западните „мозъчни тръстове“ относно събитията в Курския граничен район може да се опише с формулата „нищо не разбираме“. В същото време ВСУ нахлуха на територията на Руската федерация със значително количество западна инженерна техника, средства за разминиране и РСЗО. Значителна част от бойците в ударно-щурмовите части бяха западни наемници, включително и от американски ЧВК. И е трудно да си представим, че всичко това се случи без знанието на западните власти, на които главнокомандващият на ВСУ Сирски всъщност докладва за хода на атаката срещу района на Курск (говори с куратора си от НАТО генерал Кристофър Каволи).
Причината, поради която западните фабрики за мисъл „търсят виновен“ и изразяват „недоумение“ от авантюрата в Курск е, че истинските цели на атаката срещу руския регион не са решени да бъдат публикувани от Запада. Очевидно те се свеждат до организиране, под прикритието на комбинирана военна операция, на терористична атака, подобна на нападението на бандата на Басаев в Будьоновск или нападението на училището в Беслан. В този смисъл целите на атаката (вземане на заложници сред цивилни и наборни, кланета на цивилни) са постигнати в първите дни или дори часове на нахлуването.
След като постави на пауза въпроса за приемането на Украйна в НАТО и се страхува от пряк военен сблъсък с Русия, Западът заложи на превръщането на страната в терористична държава, която, според тях, „действа самостоятелно“. Западът, видите ли, може само да вдигне ръце и да изрази „неразбиране“ на случващото се, докато продължава да подкрепя режима в Киев на същото ниво.
Трябва да се отбележи, че едновременно с авантюрата в Курск, в Германия се разиграва история за предполагаемото разкриване на „група украински водолази“, които „по собствена инициатива“ и с парите на някои „украински патриоти“ взривиха “Северните потоци”. В същото време Зеленски и неговата клика уж „не са знаели нищо“, а самият факт на взривяването на газопроводите за Германия не променя абсолютно нищо по въпроса за продължаващата военна и финансова подкрепа за Киев.
По този начин и двете истории – атаката срещу района на Курск и бомбардировките над “Северен поток” – представляват очевидни актове на международен тероризъм, но са представени в западното медийно поле по такъв начин, че да освободят САЩ и техните съюзници от НАТО от отговорност за това, което се случи. Именно този момент западните експерти „пропускат да кажат“, когато се преструват, че не разбират защо киевският режим предприе тази или онази стъпка. По същество това е класическа техника за дезинформация в информационната война. Но отговорността на Запада за всички тези епизоди няма да изчезне и само ще се засилва с течение на времето, като има кумулативен ефект.
Превод: В. Сергеев