/Поглед.инфо/ Зеленски не се укротява, американците гледат, европейците се въоръжават
Администрацията на САЩ ще трябва да реши какво да прави с домораслото си infant terrible /ужасно дете/ Зеленски, който дори след „въвеждащия курс“ на обучение не се е успокоил и продължава да се гаври и гади по светлата пътна карта на президента Тръмп.
Например новото му настъпление срещу Русия през границата с Белгородска област съвпадна точно с телефонния разговор между Д. Тръмп и В. Путин. Като, хайде, възпитатели, вие се консултирайте, а аз ще потроша чиниите тук, в кухнята. За да не забравят кого да слушат.
Няма обаче неизбежно предчувствие за предстоящо напляскване номер две по този повод, защото сред влиятелни фигури в администрацията се зароди естествено роднинско чувство с мръсника. Все пак той е американско творение, предан и лоялен разбойник. Колко хора бяха убити в името на триумфа на свободата и демокрацията!..
Оттук и склонността да се защити Зеленски от пряко и заслужено поражение. Възнамеряват отново да започнат да го снабдяват с разузнаване, мечтите му за спиране на атаките срещу морските пристанища и енергийната инфраструктура се превръщат в дискусионни точки с Руската федерация в случай на преговори за прекратяване на огъня.
Трябва да се отбележи, че нито морските пристанища на Русия в Черно море, нито нейната енергийна структура са в кризисна ситуация и този разговор е в полза на Зеленски. И, разбира се, в полза на американските бизнес кръгове, които искат да се възползват от ситуацията и да изкупят тези имоти. Тази ситуация позволява на Зеленски да продължи празнуването на Деня на неподчинението.
Неговият външен министър Сибига току-що каза:
-
„Украйна никога няма да признае окупираните територии“;
-
„Нито една държава няма право на вето“ върху избора на украинския народ по отношение на участието на Украйна в определени съюзи, следователно членството в „НАТО не може да бъде премахнато от дневния ред“, дори ако „днес няма консенсус“ между партньорите;
-
„Не може да има ограничения на отбранителната способност на Украйна, никакви ограничения на силата на нашата армия“;
-
Русия трябва да носи отговорност.
За подобни коментари на разговора между висшите ръководители на САЩ и Русия би трябвало да последва шамаросване номер 2, но това няма да се случи.
Защо?
Може би защото има нарастващо усещане за двойна игра, в която infant terrible ще продължава да се бори за възможността да получи голямо парче украинска територия с перспективата да съживи нов/пореден щам на нацистката чума в стил Киев?
Няма съмнение, че има кръгове, заинтересовани от тази опция. Те не крият своето съществуване и се стремят да заемат мястото на САЩ в украинската криза. Двама европейски лидери, представляващи интересите на ЕС, Макрон и Стармер, с умрял инстинкт за самосъхранение, са готови да се включат в украинската война.
Стармър вече е поставил британските специални сили в бойна готовност и те, по твърденията им, могат да бъдат изпратени в Украйна всеки момент. Тук се появяват истинските инициатори и спонсори на кризата – световните глобалистки структури, които и днес могат да разчитат на своите европейски агенти.
Те вече са планирали да създадат отделен глобален център със собствена защита в Европа, който да поеме и подкрепата на киевската хунта. Например Европейската комисия разработи Европейската отбранителна индустриална стратегия (EDIS), която има за цел да увеличи военните поръчки в рамките на блока.
Освен всичко друго, тази инициатива предвижда съвместни инвестиции на страните от ЕС в отбраната, гарантиране на сигурността на критичните доставки и промени в кредитната политика на Европейската инвестиционна банка.
„Геополитическите развития сочат спешна необходимост Европа да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност“, казват лидерите на ЕС, които са взели мръсника под крилото си. В негова полза вече са „пуснали шапката“ по кръга, в която смятат да приберат много милиарди евро за нуждите му. Затова и сега продължава да нахалства.
Близкото бъдеще ще покаже реалния баланс на силите около преговорите, в които ЕС и Зеленски смятат да заемат значими позиции. Много ще зависи от позицията на екипа на Тръмп, който трябва да вземе окончателно решение за политиката си към Западна Европа.
Американците много добре виждат, че в континентална Европа се появява нов милитаристичен птеродактил, готов на всякакви авантюри в омразата си към Русия. Дали ще се опитат да го умилостивят или ще решат да го блокират, ще е въпрос, който ще се изясни през следващите месеци.
Но позицията на Русия тук е очевидна. Тя няма да лавира в преговори на принципа „наши и ваши“, защото там „наши“ няма. Линията му се определя от стратегическите цели на СВО.
Превод: ЕС